Малките големи пианисти на Враца или когато носиш музика в душата
Преподавателката по пиано Олга Младенова ми показва своите възпитаници:
С Елица, която е осми клас, към този момент сме дружно 9 година Боян стартира на 4 годинки, а Мария е пристигнала на 2 години и половина. Майка й я е носела на ръце на уроците. Пеене, танци, пърпорене с ръце-като детска занималня сме почнали. Докато другите деца мерят улиците, нашите деца не почиват. Много е прелестно с тях. Тук имам единствено дребни деца – 3-4-5 годишни, а в Музикалната школа към читалище „ Развитие “ имам по-големи. Но след това виждам плода на работата ми. 40 години работя като музикален възпитател, на 20 години се омъжих за българин, пристигнах във Враца, в Русия съм приключила музикално учебно заведение, а в БГ консерватория.
Ето ги дребните огромни пианисти на Враца:
Първи се престрашава да приказва Боян Бисеров Николов:
Свиря на пиано от 4 годишен, в този момент съм на 8 година Бързо заобичах пианото и госпожата, с нея станахме другари. Участвал съм във „ ВИВА пиано “, интернационален конкурс в София, от там имам две втори награди. Още в конкурс, проведен от локалното Читалище в Пловдив – две първи награди.
По какъв брой време свириш?
Понеделник, вторник и четвъртък изсвирвам на пиано, а когато имам концерт и повече.
Връзват ли ти крачето за пианото?, майтапя се аз, само че получавам отговор на място: " Не, тъй като би трябвало да натискам педалите! "
Уча в Начално учебно заведение " Иван Вазов “. Най-ми е забавно, когато има математическо състезаниe. Дори тази заран бях на такова, споделя Боян.
Най-голямата премия е за художествено достижение преди 2 година, а най-престижната в Париж – втора премия, там свирих песен от Пърсел и джаз пиеса. Обожавам джаз!
И стартира да ми свири блус, пиеса на Марта Майер. Губим го за 3 минути, вътре в музиката е.
Мисля да стана музикант, магьосник, доктор… И детектив, добавя майка му. Искам да си остана във Враца. Имам доста другари – Марти, Валери, дружно решаваме задания. Бием се с пластмасови мечове, аз съм Дарт Вейдър.За да свириш на пиано би трябвало доста самообладание, става сериозен Боян, да не искаш доста, има поучения и приказки…
Ние да вършим каквото би трябвало, а да става каквото ще, оказва помощ му Олга Младенова. И ще има изненада след изявлението!
Мария Стоянова
Свиря от 2 г, в този момент съм на 13. То пианото си е станало като част от мен. Буквално! Бях си счупила ръката и 2 месеца не съумях да изсвирвам, не можех да допускам, че не би трябвало да изсвирвам, толкоз доста съм привикнала. Кръстена съм на баба Мария. Първите години точно баба ми ме водеше на уроците по пиано. Сега изсвирвам всеки ден, май месец ще имам конкурс в Италия, град Стреза и се приготвям интензивно.
" 37-ми интернационален конкурс, двамата с Боян ще пътуват ", прецизира Олга Младенова, чакат да им помогне Общината със средствата за пътуването до Италия.
На 2 година ме докара мама. Сега изучавам в СОУ “Христо Ботев “ и ми подхожда историята.
Но ще диря бъдещето си с музиката във Виенската консерватория, безапелационна е Мария.
До 12 кл. ще съм тук. Спортувам лека атлетика, имам си куче Джак Ръсел. Предстоят ми матури, в този момент съм 7 клас и отивам на уроци по математика и български. Първо изсвирвам и след това всичко останало. Втора промяна на учебно заведение съм и вечер също изсвирвам най-малко час. Понеже от един конкурс бях спечелила да изнеса концерт във Виена, там се запознахме с професорът уредник Марко Спроза и по тази причина взех решение Виена. Била е добра волейболистка, само че си изкълчва пръстите и Олга Младенова я насочва към пианото.
Зад гърба си Мария оставя повече от 40 състезания в България, постоянно с призови оценки, само че най значими са тези в Париж – втора премия, Флоренция и Виена. Сега приготвя творби от Рахманинов и вариации на Бетховен, за състезанието в Италия през месец май.
Най-важното в живота ми е музиката и фамилията. Девизът ми е: И това ще мине!
Елица Стефанова
В ТЕЛК-а на Елица е записано 100% без зрение…
За мен наподобява необикновено по какъв начин едно дете, без да вижда, може да се оправи с пианото, само че е реалност. Първоначално даже педагожката мисли, че до 3-тата година ще е интереса на Елица с пианото, само че амбициозното дете продължава и по-нагоре. Елица има с 3 години по-голям брат, пианист, имат общ репертоар с баткото и изнасят концерти дружно.
Ориентирам се по черните клавиши в клавиатурата на пианото. Помага ми,че мога да изучавам по слух, това ми оказва помощ доста. Първо ми свири госпожата нотите на едната ръка, след това на другата, или звук по звук ми ги споделя. Но доста ми харесва. Любими са ми романтиците – Лист, Чайковски, Шопен. Понякога чувам кино музика, джаз също одобрявам.
Последната ми премия е от конкурс през 2018 година в София – “Андрей Стоянов “, там имам втора премия, само че на церемония концерта изсвирих Бах и доста ме поздравяваха.
Повече от 50 награди имам. С огромно неспокойствие си припомням за състезанията в Албена 2011, 2012, 2013 година, където се състезавахме с доста руснаци, а те са доста мощни. Но нашата госпожа е доста добра, тъй като и тя е учила в Русия. В Букурещ през2014 година спечелихме с брат ми първо място в конкурс. Спряхме да свирим дружно, тъй като изисква доста време да поддържаш общ репертоар. В Крайова преди две години - второ място в интернационален конкурс с пианисти от Европа и Азия. Във Виена имам две първи места, В Париж и Милано също. Най-голямата ми премия беше в Милано, тъй като равнището на участниците беше високо, там имам 98 от 100 вероятни точки. Засега съм щастлива и си дефинирам краткосрочни цели. Мечтая си да изсвирвам. Обичам книгите, действително ги чувам през компютъра, обичана книга е Граф Монте Кристо на Ал.Дюма, Гордост и предразсъдици, Жул Верн също. В книгите има доста истории, ботаника, зоология. Уча езици - от втори клас изучавам британски,от 5 клас изучавам немски след това испански, в този момент съм в немска паралелка, а от лятото започнах да изучавам френски.
Много ми харесва грънчарството, вървя при занаятчия Куман Жеков в Етнографския комплекс -Враца и с него се изучавам да върша чинии и паници. Обичам да моделирам с ръцете. Може би има общо с пианото.
Основното кредо на Елица е „ Бъди благополучен и ощастливявай другите “.
Габриел Ричард Байсъл
С Габриел се срещам на идващия ден. Влизам и виждам седнало зад пианото едно русо и слабичко момченце с очила. “Ще запомниш неговото име, единствено след 2 години ще се приказва за него “, разяснява Олга Младенова.
Габриел ме посреща с пиеса на Марта Майер, усеща се по какъв начин го владее суинг ритъма. Ето по какъв начин ми се показа:
Аз се споделям Габриел Ричард Байсъл. На 9 години съм. Роден съм във Вашингтон, само че пребивавам в София от 5 година На учебно заведение вървя в 34 СОУ.
Дядото споделя, че откакто майката на Габриел скъсва с емиграцията и си намира работа в България, те се прибират от Америка. „ Не всеки може да живее там “, добавя дядото. „ Той ми е подарък от ориста “ и гледа внука си с трогване.
Габриел има една характерна форма на аутизъм и с цел да има обикновено учебно заведение и живот, фамилията се прибира в България. “Ако бяхме останали в Съединени американски щати, там щяха да го лекуват единствено с лекарства, а в този момент посещава учебно заведение за естествени деца “, споделя дядото.
Малкият пианист споделя, че свири вторник, сряда, четвъртък и петък по два часа, в събота и неделя идва на уроци при Олга Младенова във Враца, след урока върви с дядо на плуване, а вечерта се прибира още веднъж в София.
В София учителката се отхвърля от него, прекомерно е необикновен и друг от другите деца. Тогава се свързват с Олга Младенова и стартират съботно-неделните уроци във Враца.
На Габриел му харесва най-вече в учебно заведение, че е с приятелите си. „ И математиката ми харесва “. А когато запитвам за българския език се отваря една изненадваща дарба – той учи с майка си британски и немски, знае гръцката писменост, а в дните преди Коледа, когато е във почивка при баба и дядо във Враца, от досада научава арабската писменост и да брои до 100. Има изключителна музикална памет, хвали го преподавателката му Олга Младенова. След като чуе една мелодия, е кадърен незабавно да я изсвири. И е доста положително дете. Харесва му китайския език и се надява да стартира да учи и този език.
„ Той е златно дете, талантлив е “, добавя учителката му.
„ Ще изсвирвам много, с цел да стана музикант, желая да стана музикант! “ На 15 април ще има концерт в конкурса„ Вива пиано “ в София.
Сега се готвим за този конкурс, не зная по какъв начин ще се държи пред публиката, по какъв начин ще се оправи на сцената, разяснява учителката му. Габриел не се въздейства от околната среда, каквото би трябвало да прави, той си го прави, добавя дядото. Ще му стискаме палци, даже да не завоюва премия, за него е от голяма важност да се тренира да се явява на конкурс.
„ Харесва ми играта Майн Крафт Лего. След урока по пиано следва урок по солфеж.След това 2 часа плуване с дядо. Имам си другар, споделя се Алек от втори „ б “клас. Обичам да хапвам доста спейс кукис,салами, нещо такова малко… “.
Толкова е слабоват, че ще се счупи, само че има една усмивка, която обезоръжава всеки, който го огледа. И сини очи като синчец.На финала на диалога Габриел споделя:
„ Пожелавам на всички сбогом и до нови срещи, да бъдат здрави, да обичат музиката и да бъдем положителни “.
„ Всеки има право на този свят да се развива,независимо по какъв начин е роден, на разлъка споделя Олга Младенова. Щастлива съм с тези деца! “
Тръгвам си в неделните пролетни улици на Враца, само че не мога да се отърся от мислите за дребните пианисти. Има хора по кафенетата и пейките, припича слънчице, а аз се усмихвам при мисълта,че към този момент познавам деца, които ще популяризират Враца. И всички са положителни индивиди. Може би това е резултатът от музиката – нали споделят: Който пее, зло не мисли!
С Елица, която е осми клас, към този момент сме дружно 9 година Боян стартира на 4 годинки, а Мария е пристигнала на 2 години и половина. Майка й я е носела на ръце на уроците. Пеене, танци, пърпорене с ръце-като детска занималня сме почнали. Докато другите деца мерят улиците, нашите деца не почиват. Много е прелестно с тях. Тук имам единствено дребни деца – 3-4-5 годишни, а в Музикалната школа към читалище „ Развитие “ имам по-големи. Но след това виждам плода на работата ми. 40 години работя като музикален възпитател, на 20 години се омъжих за българин, пристигнах във Враца, в Русия съм приключила музикално учебно заведение, а в БГ консерватория.
Ето ги дребните огромни пианисти на Враца:
Първи се престрашава да приказва Боян Бисеров Николов:
Свиря на пиано от 4 годишен, в този момент съм на 8 година Бързо заобичах пианото и госпожата, с нея станахме другари. Участвал съм във „ ВИВА пиано “, интернационален конкурс в София, от там имам две втори награди. Още в конкурс, проведен от локалното Читалище в Пловдив – две първи награди.
По какъв брой време свириш?
Понеделник, вторник и четвъртък изсвирвам на пиано, а когато имам концерт и повече.
Връзват ли ти крачето за пианото?, майтапя се аз, само че получавам отговор на място: " Не, тъй като би трябвало да натискам педалите! "
Уча в Начално учебно заведение " Иван Вазов “. Най-ми е забавно, когато има математическо състезаниe. Дори тази заран бях на такова, споделя Боян.
Най-голямата премия е за художествено достижение преди 2 година, а най-престижната в Париж – втора премия, там свирих песен от Пърсел и джаз пиеса. Обожавам джаз!
И стартира да ми свири блус, пиеса на Марта Майер. Губим го за 3 минути, вътре в музиката е.
Мисля да стана музикант, магьосник, доктор… И детектив, добавя майка му. Искам да си остана във Враца. Имам доста другари – Марти, Валери, дружно решаваме задания. Бием се с пластмасови мечове, аз съм Дарт Вейдър.За да свириш на пиано би трябвало доста самообладание, става сериозен Боян, да не искаш доста, има поучения и приказки…
Ние да вършим каквото би трябвало, а да става каквото ще, оказва помощ му Олга Младенова. И ще има изненада след изявлението!
Мария Стоянова
Свиря от 2 г, в този момент съм на 13. То пианото си е станало като част от мен. Буквално! Бях си счупила ръката и 2 месеца не съумях да изсвирвам, не можех да допускам, че не би трябвало да изсвирвам, толкоз доста съм привикнала. Кръстена съм на баба Мария. Първите години точно баба ми ме водеше на уроците по пиано. Сега изсвирвам всеки ден, май месец ще имам конкурс в Италия, град Стреза и се приготвям интензивно.
" 37-ми интернационален конкурс, двамата с Боян ще пътуват ", прецизира Олга Младенова, чакат да им помогне Общината със средствата за пътуването до Италия.
На 2 година ме докара мама. Сега изучавам в СОУ “Христо Ботев “ и ми подхожда историята.
Но ще диря бъдещето си с музиката във Виенската консерватория, безапелационна е Мария.
До 12 кл. ще съм тук. Спортувам лека атлетика, имам си куче Джак Ръсел. Предстоят ми матури, в този момент съм 7 клас и отивам на уроци по математика и български. Първо изсвирвам и след това всичко останало. Втора промяна на учебно заведение съм и вечер също изсвирвам най-малко час. Понеже от един конкурс бях спечелила да изнеса концерт във Виена, там се запознахме с професорът уредник Марко Спроза и по тази причина взех решение Виена. Била е добра волейболистка, само че си изкълчва пръстите и Олга Младенова я насочва към пианото.
Зад гърба си Мария оставя повече от 40 състезания в България, постоянно с призови оценки, само че най значими са тези в Париж – втора премия, Флоренция и Виена. Сега приготвя творби от Рахманинов и вариации на Бетховен, за състезанието в Италия през месец май.
Най-важното в живота ми е музиката и фамилията. Девизът ми е: И това ще мине!
Елица Стефанова
В ТЕЛК-а на Елица е записано 100% без зрение…
За мен наподобява необикновено по какъв начин едно дете, без да вижда, може да се оправи с пианото, само че е реалност. Първоначално даже педагожката мисли, че до 3-тата година ще е интереса на Елица с пианото, само че амбициозното дете продължава и по-нагоре. Елица има с 3 години по-голям брат, пианист, имат общ репертоар с баткото и изнасят концерти дружно.
Ориентирам се по черните клавиши в клавиатурата на пианото. Помага ми,че мога да изучавам по слух, това ми оказва помощ доста. Първо ми свири госпожата нотите на едната ръка, след това на другата, или звук по звук ми ги споделя. Но доста ми харесва. Любими са ми романтиците – Лист, Чайковски, Шопен. Понякога чувам кино музика, джаз също одобрявам.
Последната ми премия е от конкурс през 2018 година в София – “Андрей Стоянов “, там имам втора премия, само че на церемония концерта изсвирих Бах и доста ме поздравяваха.
Повече от 50 награди имам. С огромно неспокойствие си припомням за състезанията в Албена 2011, 2012, 2013 година, където се състезавахме с доста руснаци, а те са доста мощни. Но нашата госпожа е доста добра, тъй като и тя е учила в Русия. В Букурещ през2014 година спечелихме с брат ми първо място в конкурс. Спряхме да свирим дружно, тъй като изисква доста време да поддържаш общ репертоар. В Крайова преди две години - второ място в интернационален конкурс с пианисти от Европа и Азия. Във Виена имам две първи места, В Париж и Милано също. Най-голямата ми премия беше в Милано, тъй като равнището на участниците беше високо, там имам 98 от 100 вероятни точки. Засега съм щастлива и си дефинирам краткосрочни цели. Мечтая си да изсвирвам. Обичам книгите, действително ги чувам през компютъра, обичана книга е Граф Монте Кристо на Ал.Дюма, Гордост и предразсъдици, Жул Верн също. В книгите има доста истории, ботаника, зоология. Уча езици - от втори клас изучавам британски,от 5 клас изучавам немски след това испански, в този момент съм в немска паралелка, а от лятото започнах да изучавам френски.
Много ми харесва грънчарството, вървя при занаятчия Куман Жеков в Етнографския комплекс -Враца и с него се изучавам да върша чинии и паници. Обичам да моделирам с ръцете. Може би има общо с пианото.
Основното кредо на Елица е „ Бъди благополучен и ощастливявай другите “.
Габриел Ричард Байсъл
С Габриел се срещам на идващия ден. Влизам и виждам седнало зад пианото едно русо и слабичко момченце с очила. “Ще запомниш неговото име, единствено след 2 години ще се приказва за него “, разяснява Олга Младенова.
Габриел ме посреща с пиеса на Марта Майер, усеща се по какъв начин го владее суинг ритъма. Ето по какъв начин ми се показа:
Аз се споделям Габриел Ричард Байсъл. На 9 години съм. Роден съм във Вашингтон, само че пребивавам в София от 5 година На учебно заведение вървя в 34 СОУ.
Дядото споделя, че откакто майката на Габриел скъсва с емиграцията и си намира работа в България, те се прибират от Америка. „ Не всеки може да живее там “, добавя дядото. „ Той ми е подарък от ориста “ и гледа внука си с трогване.
Габриел има една характерна форма на аутизъм и с цел да има обикновено учебно заведение и живот, фамилията се прибира в България. “Ако бяхме останали в Съединени американски щати, там щяха да го лекуват единствено с лекарства, а в този момент посещава учебно заведение за естествени деца “, споделя дядото.
Малкият пианист споделя, че свири вторник, сряда, четвъртък и петък по два часа, в събота и неделя идва на уроци при Олга Младенова във Враца, след урока върви с дядо на плуване, а вечерта се прибира още веднъж в София.
В София учителката се отхвърля от него, прекомерно е необикновен и друг от другите деца. Тогава се свързват с Олга Младенова и стартират съботно-неделните уроци във Враца.
На Габриел му харесва най-вече в учебно заведение, че е с приятелите си. „ И математиката ми харесва “. А когато запитвам за българския език се отваря една изненадваща дарба – той учи с майка си британски и немски, знае гръцката писменост, а в дните преди Коледа, когато е във почивка при баба и дядо във Враца, от досада научава арабската писменост и да брои до 100. Има изключителна музикална памет, хвали го преподавателката му Олга Младенова. След като чуе една мелодия, е кадърен незабавно да я изсвири. И е доста положително дете. Харесва му китайския език и се надява да стартира да учи и този език.
„ Той е златно дете, талантлив е “, добавя учителката му.
„ Ще изсвирвам много, с цел да стана музикант, желая да стана музикант! “ На 15 април ще има концерт в конкурса„ Вива пиано “ в София.
Сега се готвим за този конкурс, не зная по какъв начин ще се държи пред публиката, по какъв начин ще се оправи на сцената, разяснява учителката му. Габриел не се въздейства от околната среда, каквото би трябвало да прави, той си го прави, добавя дядото. Ще му стискаме палци, даже да не завоюва премия, за него е от голяма важност да се тренира да се явява на конкурс.
„ Харесва ми играта Майн Крафт Лего. След урока по пиано следва урок по солфеж.След това 2 часа плуване с дядо. Имам си другар, споделя се Алек от втори „ б “клас. Обичам да хапвам доста спейс кукис,салами, нещо такова малко… “.
Толкова е слабоват, че ще се счупи, само че има една усмивка, която обезоръжава всеки, който го огледа. И сини очи като синчец.На финала на диалога Габриел споделя:
„ Пожелавам на всички сбогом и до нови срещи, да бъдат здрави, да обичат музиката и да бъдем положителни “.
„ Всеки има право на този свят да се развива,независимо по какъв начин е роден, на разлъка споделя Олга Младенова. Щастлива съм с тези деца! “
Тръгвам си в неделните пролетни улици на Враца, само че не мога да се отърся от мислите за дребните пианисти. Има хора по кафенетата и пейките, припича слънчице, а аз се усмихвам при мисълта,че към този момент познавам деца, които ще популяризират Враца. И всички са положителни индивиди. Може би това е резултатът от музиката – нали споделят: Който пее, зло не мисли!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ