Основните конкуренти на германските избори почти не се различават, твърдят икономисти
Преподаватели по стопанска система в немски университети считат, че по доста политически въпроси има доста дребни разлики сред главните съперници на изборите тази неделя - консервативният блок ХДС/ХСС и лявоцентристката ГСДП.
Това е резултатът от анкета измежду 130 професори, проведена от икономическия институт ifo и вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", публикувано в понеделник.
Християн-демократическият съюз (и баварският им сътрудник Христян-социален съюз) и Германската социалдемократическа партия имат съвсем идентични позиции за фискалната политика и налозите, опазването на околната среда, образованието и фамилната политика.
Около 40% от интервюираните виждат разлики в политиките им към пазара на труда.
За една трета двете партии се отличават в позициите си за фискалната политика.
Всеки четвърти от икономистите открива разлики по въпросите на националната сигурност, фамилната политика и опазването на здравето.
" Резултатите са явни. Това би трябвало да въодушеви ГСДП и ХДС/ХСС да бележит какво ги отличава, вместо непрестанно да се борят за вниманието на гласоподавателите ", споделя Никлас Потрафке, шеф на Центъра за обществени финанси и политикономия.
Повечето от участниците в допитването считат, че главната причина за тази непосредственост е, че и двете партии се борят за гласовете в политическия център. За 59% от тях е " значимо за стабилността на демокрацията в Германия " да има ясни разпознаваеми разлики в позициите на водещите партии. Всеки трети (34%) не е склонен с сходно мнение.
Две трети от интервюираните имат вяра, че възходът на извънредно дясната Алтернатива за Германия е обвързван и с растящото подобие на двете огромни партии. Почти половината икономисти настояват, че увеличаващото се накъсване на партийния пейзаж в Германия може да се отрази негативно на използването на промени.
Мнозинството участници обаче не утвърждават прекосяване към по-преки форми на народна власт - 52% не утвърждават взимането на образец от Швейцария, до момента в който 42% виждат положителни страни в този модел. Почти всички интервюирани отхвърлят концепцията немският канцлер да бъде избиран директно от гласоподавателите, а не от партиите с депутати в Народното събрание.
Няколко от професорите изричат неодобрение от задаващото се растящо фрагментиране на Бундестага. Според Волфганг Бухолц от университета в Регендбург обичайните партии не са показали задоволително осъзнаване на зародилите проблеми. Герт Вагнер от Техническия университет в Берлин предизвестява, че прекомерното поляризиране на политическата сцена може даже да е рисково.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (126)
Това е резултатът от анкета измежду 130 професори, проведена от икономическия институт ifo и вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", публикувано в понеделник.
Християн-демократическият съюз (и баварският им сътрудник Христян-социален съюз) и Германската социалдемократическа партия имат съвсем идентични позиции за фискалната политика и налозите, опазването на околната среда, образованието и фамилната политика.
Около 40% от интервюираните виждат разлики в политиките им към пазара на труда.
За една трета двете партии се отличават в позициите си за фискалната политика.
Всеки четвърти от икономистите открива разлики по въпросите на националната сигурност, фамилната политика и опазването на здравето.
" Резултатите са явни. Това би трябвало да въодушеви ГСДП и ХДС/ХСС да бележит какво ги отличава, вместо непрестанно да се борят за вниманието на гласоподавателите ", споделя Никлас Потрафке, шеф на Центъра за обществени финанси и политикономия.
Повечето от участниците в допитването считат, че главната причина за тази непосредственост е, че и двете партии се борят за гласовете в политическия център. За 59% от тях е " значимо за стабилността на демокрацията в Германия " да има ясни разпознаваеми разлики в позициите на водещите партии. Всеки трети (34%) не е склонен с сходно мнение.
Две трети от интервюираните имат вяра, че възходът на извънредно дясната Алтернатива за Германия е обвързван и с растящото подобие на двете огромни партии. Почти половината икономисти настояват, че увеличаващото се накъсване на партийния пейзаж в Германия може да се отрази негативно на използването на промени.
Мнозинството участници обаче не утвърждават прекосяване към по-преки форми на народна власт - 52% не утвърждават взимането на образец от Швейцария, до момента в който 42% виждат положителни страни в този модел. Почти всички интервюирани отхвърлят концепцията немският канцлер да бъде избиран директно от гласоподавателите, а не от партиите с депутати в Народното събрание.
Няколко от професорите изричат неодобрение от задаващото се растящо фрагментиране на Бундестага. Според Волфганг Бухолц от университета в Регендбург обичайните партии не са показали задоволително осъзнаване на зародилите проблеми. Герт Вагнер от Техническия университет в Берлин предизвестява, че прекомерното поляризиране на политическата сцена може даже да е рисково.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборите в Германия (126)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ