Преподавател по ИИ разби стереотипа и написа сборник с нестандартни разкази
Преподавател по „ Изкуствен разсъдък “ /ИИ/ съумя да разбие стандарта за хората, които се занимават с точни науки и разгласява алманах с фантастични и ексцентрични разкази , родени от неговото богато въображение .
Александър Иванов е живял в Бургас през целия си живот , като е приключил Гимназията за романски езици “Г. Раковски ” с профил испански език. След това взима бакалавърска, магистърска и докторска степен по информатика в Бургаски свободен университет. В момента преподава информатика в ППМГ “Н. Обрешков ”, само че също по този начин е и помощник в БСУ, където е учител по дисциплини, свързани с изкуствен интелект и програмиране .
Любовта му към художествената литература се заражда още в прогимназията , когато неговата учителка вижда гения му и го насочва към кръжок към креативно писане . Там той написа къси разкази и есета, след което стартира да взе участие в литературни състезания и печели няколко награди. Негови разкази са оповестени в списание “Родна тирада ” и вестник “Бургас през днешния ден и на следващия ден ”.
Пред Искра.бг Александър Иванов описа за пристрастеността си към писането , за това по какъв начин се е решил да разгласява сборника и какво могат да чакат читателите от разказите, които са поместени в него.
„ След прогимназията потеглих в напълно друга посока и забравих за писането за най-малко 15 години. Професионалният ми път се оказа науката и по-специално техническите дисциплини. През тези години не съм мислел да пиша изобщо, само че все пак имах най-различни хрумвания за сюжети, въодушевени от усещания. Идеите се натрупваха безредно и в някакъв миг изкристализираха. “
Разказите от сборника са написани в границите на няколко дни още през 2016 година, само че тогава още Александър няма съществени планове да ги издава, с цел да стигнат до необятната аудитория. Решава се на тази стъпка едвам през тази година , защото по този начин или другояче му се постанова да издаде собствен учебник по образователна дисциплинираност и съчетае двете инициативи.
„ Трудно ми е да окачествя жанра и тематиката на сборника. Опитвал съм се да не си натрапвам никакви ограничавания в каквото и да било отношение. Някои разкази са по-скоро хумористични, някои сатирични, някои са съществени. Общото сред тях е алегорията – старал съм се да тичам от конкретика, която би ги направила прекомерно контекстуални за мястото и времето на писане. Ако въпреки всичко би трябвало да избера род – може би най-близко е вълшебен натурализъм. Един от обичаните ми създатели е Йордан Радичков и в стила ми на писане се усеща неговото въздействие. Едно нещо мога настоявам сигурно – разказите са ексцентрични. Очаквам да се харесат на хора, които обичат ексцентричното, евентуално по-млада публика. Разбира се, всеки е добре пристигнал в света на моето въображение. “
Героите в разказите на Александър Иванов не всеки път са хора, а доста постоянно са понятия , които са показани като фантастични същества .
„ Надявам се читателите да бъдат пренесени в една по-различна, фантастична галактика, в която да срещнат същества, излезли от дълбините на мозъка. Най-забележителните ми герои са Той, Всичко, еднорозите, същества от Рая и Ада, както и някои метафизичен въпроси “.
Младият публицист прави конкретизиране, че не е влагал набожен и политически смисъл в тези облици, а ги е употребявал като метафори и се надява да не бъдат възприемани като дословни препратки към религията. Той изрази вяра, че те ще бъдат тълкувани като притча и в чисто човешки аспект, само че не прекомерно съществено.
В момента тиражът на сборника към момента е дребен и заради тази причина той се намира мъчно , само че Александър Иванов има упоритости той да стигне до повече читатели, стига тя самите те да проявят интерес .
