Преплетените бял и червен конец, които в България наричаме мартеница,

Преплетените бял и червен конец, които в България назоваваме мартеница, са талисман, прочут и у някои наши съседи, раздаван за здраве и предотвратяване от несгоди. Многовековната традиция, присъща за 1 март, за която се допуска, че има езически корени, е спазвана също в Румъния, Македония, та даже и в Албания.

Макар бяло-червеният връв да е прочут под разнообразни имена - мартеница, марцишор или мартинка, всички ние на Балканите, които съблюдаваме античната традиция да го носим на ръка или да окичваме с него гърдите си, се надяваме, че това ще ни донесе здраво здраве и мощ.

Все отново в ритуалите има и някои разлики - до момента в който в България свързваме празника с Баба Марта, в Румъния имат Баба Докия и до момента в който ние чакаме щъркел, с цел да я свалим и окичим на дърво, македонците би трябвало да видят лястовичка, преди да я скрият под камък.

Мартеницата (наричана " марцишор " на румънски), подарявана на близки хора в първия ден на март като вестител на пролетта, е получила с течение на времето разнообразни смисли - от амулет за шанс до знак на прераждането на природата.

Обикновено дамите и девойките са тези, които носят мартеници в Румъния. В региона Молдова обаче обичаят е девойките да подаряват мартеници на момчетата. Заедно с мартеницата се сервират нормално и ранни пролетни цветя, най-често кокичета, показва Медиафакс.