"Дишай": едно задължително за гледане представление
Препълнена зала и изкупени най-малко с месец напред билети. Интересът към представлението " Дишай " е толкоз огромен, че залата на Театрална работилница " Сфумато " не побира всички искащи да я гледат и постоянно има фенове, седнали на стълбите в салона. Неслучайно постановката (четете по-късно довечера (24 май) в " Дневник " кои са победителите).
Автор на пиесата е Дънкан Макмилан, режисьор е Марий Росен, в основните функции влизат Бойко Кръстанов и Елена Телбис. Бойко Кръстанов има моноспектакъл ( " Всички страхотни неща " ) по текст на същия създател и точно той е индивидът, който вижда " Дишай ". Режисьорът Марий Росен описа пред " Дневник ", че на 31 декември артистът му е изпратил имейл с въпроса какво мисли за текста и в действителност този имейл е бил нещо като новогодишен подарък. Режисьорът признава, че за него този създател е бил изобретение и незабавно се е съгласил да стартират работа по постановката.
" Дишай " оставя въздух за публиката
Бойко Кръстанов самичък стига до Марий Росен, а от своя страна режисьорът стига до Елена Телбис, която доста желае съответно за това зрелище: " Работих с нея по един пърформанс, стана ми " вкусно " и желаех да продължа тази среща. В тяхната двойка с Бойко има нещо особено, някаква химическа реакция, нещо се случи ". Те от дълго време желаят да играят дружно и точно това е първото зрелище, в което си партнират.
Двамата нямат имена, те са просто Мъж и Жена. Но колкото и общо да звучи това, героите в действителност имат доста съответни истории. Имат избрани характерности, които някои хора разпознават в себе си, други - не. Героите на Елена Телбис и Бойко Кръстанов са млади и образовани. Интересуват се от климатичните промени, в непрекъсната паника са за близкия край и постоянно се питат дали би трябвало да се продължава човешкия жанр, в случай че той не стопира да разрушава Земята. Темите в пиесата са настоящи и засягат доста хора.
© Александър Станишев
Марий Росен
Оригиналното заглавие на текста е " Бели дробове " (Langs), само че преводачът Радослав Петкашев избира " Дишай ", с което Марий Росен се съгласява: " Бели дробове " е толкоз анатомично, че не остава въздух, незабавно си представяш някакъв орган. Докато " дишай " е глагол, който е постоянно срещан в самата пиеса. Героинята има проблеми с дишането, задъхва се от страсти и нейният обичан постоянно споделя " Дишай ". Самата пиеса и първоначално, и в края по някакъв метод е рамкирана от този глагол ".
Въпреки че тематиките са настоящи и все по-обсъждани, Марий Росен споделя, че такива проблеми не са му безразлични, само че никога не се дефинира като деятел: " Мисля, че ние като модерни хора, няма по какъв начин да бъдем безразлични към климатичните промени. Понякога се отчайваме до степен да не желаеме да обръщаме внимание, тъй като не можем да спасим света с изключение на с дребните си персонални актове. Чувството на виновност има своя предел, ние няма по какъв начин да издържим на напрежението на тази отговорност, само че множеството хора би трябвало да сме съзнателни къде се намираме и какво се случва ".
Когато светлината опредметява пространството и фенът самичък подрежда декора в главата си
Любопитен миг в представлението е сценографията. На сцената в действителност липсват каквито и да било декори и на фокус е светлината. Самият Дънкан Макмилън има доста рестрикции към постановчиците на пиесите му, с които режисьорът е трябвало да се съобрази. Казва обаче, че когато ограничаваш един актьор, ти му даваш независимост в друга посока. Тъй като са му бил вързани освен ръцете, а напряко краката и главата, той намира артистично изложение посредством осветлението.
Прави осветителен сториборд на цялото зрелище доста преди да срещне актьорите, с цел да стартират работа по текста. Този сториборд е концепцията на цялото зрелище. Светлината опредметява пространството. " Аз не желаех да затормозявам фена с веществен свят, а предметният свят да се появи в неговата глава, да си го показа, да постави самичък своите декори, а артистите да се занимават само с прочувствените взаимоотношения и какво се случва сред тях. Така се оставя въздух за публиката ", споделя Марий Росен. Липсата на декори неизбежно усложнява работата на артистите, защото празната сцена усилва отговорността им. Росен споделя, че това е тип стеснение за тях, тъй като не могат даже за секунда да се скрият. Но въпреки това, по този метод те са във вихъра си, а точно това е най-важното за режисьора - да се дава максимумът от актьорите.
Срещата ни приключва с думи за това, че всичко се случва с причина: " Имаше някаква синхроничност в цялата работа. В това, че Бойко откри създателя и се обърна към мен. В това, че аз от своя страна настоявах Елена да взе участие. " Дишай " си има собствен път " споделя Марий Росен.
© Лора Ставрева
Елена Телбис
Марий Росен приключва театрална постановка в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ " Кр. Сарафов " през 2000 година Поставял е разнообразни постановки, измежду които " Бели нощи " по Достоевски в Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " и " Бартълби " по Херман Мелвил в " Топлоцентрала ". В момента работи по " И всички животни крещят, и това заглавие към този момент не може да избави света " на Томас Кьок. Марий Росен е част и от музикалния синт-поп план Help Me Jones.
За пръв път сценограф получава " Аскеер " за повсеместен принос към театъра (всички номинации)
Автор на пиесата е Дънкан Макмилан, режисьор е Марий Росен, в основните функции влизат Бойко Кръстанов и Елена Телбис. Бойко Кръстанов има моноспектакъл ( " Всички страхотни неща " ) по текст на същия създател и точно той е индивидът, който вижда " Дишай ". Режисьорът Марий Росен описа пред " Дневник ", че на 31 декември артистът му е изпратил имейл с въпроса какво мисли за текста и в действителност този имейл е бил нещо като новогодишен подарък. Режисьорът признава, че за него този създател е бил изобретение и незабавно се е съгласил да стартират работа по постановката.
" Дишай " оставя въздух за публиката
Бойко Кръстанов самичък стига до Марий Росен, а от своя страна режисьорът стига до Елена Телбис, която доста желае съответно за това зрелище: " Работих с нея по един пърформанс, стана ми " вкусно " и желаех да продължа тази среща. В тяхната двойка с Бойко има нещо особено, някаква химическа реакция, нещо се случи ". Те от дълго време желаят да играят дружно и точно това е първото зрелище, в което си партнират.
Двамата нямат имена, те са просто Мъж и Жена. Но колкото и общо да звучи това, героите в действителност имат доста съответни истории. Имат избрани характерности, които някои хора разпознават в себе си, други - не. Героите на Елена Телбис и Бойко Кръстанов са млади и образовани. Интересуват се от климатичните промени, в непрекъсната паника са за близкия край и постоянно се питат дали би трябвало да се продължава човешкия жанр, в случай че той не стопира да разрушава Земята. Темите в пиесата са настоящи и засягат доста хора.
© Александър Станишев
Марий Росен
Оригиналното заглавие на текста е " Бели дробове " (Langs), само че преводачът Радослав Петкашев избира " Дишай ", с което Марий Росен се съгласява: " Бели дробове " е толкоз анатомично, че не остава въздух, незабавно си представяш някакъв орган. Докато " дишай " е глагол, който е постоянно срещан в самата пиеса. Героинята има проблеми с дишането, задъхва се от страсти и нейният обичан постоянно споделя " Дишай ". Самата пиеса и първоначално, и в края по някакъв метод е рамкирана от този глагол ".
Въпреки че тематиките са настоящи и все по-обсъждани, Марий Росен споделя, че такива проблеми не са му безразлични, само че никога не се дефинира като деятел: " Мисля, че ние като модерни хора, няма по какъв начин да бъдем безразлични към климатичните промени. Понякога се отчайваме до степен да не желаеме да обръщаме внимание, тъй като не можем да спасим света с изключение на с дребните си персонални актове. Чувството на виновност има своя предел, ние няма по какъв начин да издържим на напрежението на тази отговорност, само че множеството хора би трябвало да сме съзнателни къде се намираме и какво се случва ".
Когато светлината опредметява пространството и фенът самичък подрежда декора в главата си
Любопитен миг в представлението е сценографията. На сцената в действителност липсват каквито и да било декори и на фокус е светлината. Самият Дънкан Макмилън има доста рестрикции към постановчиците на пиесите му, с които режисьорът е трябвало да се съобрази. Казва обаче, че когато ограничаваш един актьор, ти му даваш независимост в друга посока. Тъй като са му бил вързани освен ръцете, а напряко краката и главата, той намира артистично изложение посредством осветлението.
Прави осветителен сториборд на цялото зрелище доста преди да срещне актьорите, с цел да стартират работа по текста. Този сториборд е концепцията на цялото зрелище. Светлината опредметява пространството. " Аз не желаех да затормозявам фена с веществен свят, а предметният свят да се появи в неговата глава, да си го показа, да постави самичък своите декори, а артистите да се занимават само с прочувствените взаимоотношения и какво се случва сред тях. Така се оставя въздух за публиката ", споделя Марий Росен. Липсата на декори неизбежно усложнява работата на артистите, защото празната сцена усилва отговорността им. Росен споделя, че това е тип стеснение за тях, тъй като не могат даже за секунда да се скрият. Но въпреки това, по този метод те са във вихъра си, а точно това е най-важното за режисьора - да се дава максимумът от актьорите.
Срещата ни приключва с думи за това, че всичко се случва с причина: " Имаше някаква синхроничност в цялата работа. В това, че Бойко откри създателя и се обърна към мен. В това, че аз от своя страна настоявах Елена да взе участие. " Дишай " си има собствен път " споделя Марий Росен.
© Лора Ставрева
Елена Телбис
Марий Росен приключва театрална постановка в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ " Кр. Сарафов " през 2000 година Поставял е разнообразни постановки, измежду които " Бели нощи " по Достоевски в Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " и " Бартълби " по Херман Мелвил в " Топлоцентрала ". В момента работи по " И всички животни крещят, и това заглавие към този момент не може да избави света " на Томас Кьок. Марий Росен е част и от музикалния синт-поп план Help Me Jones.
За пръв път сценограф получава " Аскеер " за повсеместен принос към театъра (всички номинации) Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ