Преодоляването на тази криза е един национален проблем. Там трябва

...
Преодоляването на тази криза е един национален проблем. Там трябва
Коментари Харесай

Епископ Тихон: Българските политици нямат страх от Бога

Преодоляването на тази рецесия е един народен проблем. Там би трябвало да бъдат впрегнати всички светли мозъци, някакси да бъдат събрани още веднъж, споделя Тивериополския свещеник
„ Българското общество минава през тежка духовна и институционална рецесия ”.

 Тези думи са част от особено послание на Светия Синод, в което се приканва за „ усърдна молитва ” преди следващите парламентарни избори. Има ли в действителност пресечна точка сред религията и политиката и по какъв начин индивидът би могъл да се пребори със личната си прегрешение? Тивериополския свещеник Тихон отговори на тези въпроси пред NOVA NEWS.

" Навремето един доктор ме попита – „ След като е ясно, че медицински индивидът не може да съществува без вода, храна и въздух, може ли индивидът като създание да съществува без вяра? ” Казах: „ Ако не желаете да има морал в това общество, може и без вяра ", сподели Тихон.

Тивериополският епископ е един от хората, за които вярата е всичко. Посветил по-голямата част от съзнателния си живот на Бог, той по-скоро приветства призива на Светия Синод за „ усърдна молитва ” преди изборите.

" Хубаво е това, че Светият синод се е сетил, че и той би трябвало да насочи едно послание към народа. Тези, които знаят що е молитва и могат да се молят – дано се молят. А другите би трябвало да се замислят и да осъзнаят някои необходмости. Необходимостта от това да излезем от настоящето състояние на извънредно разделяне, пълно съмнение, не единствено сред партийните централи, а сред всички хора. Те са изгубили религия един към различен ", каза той.

" Обществото счита, че всеки който се занимава с политика е отишъл там, за да краде. Дори и такива, които не желаят да крадат, след като са овикани, че са крадци ще кажат: „ по-добре и аз да взема нещо, така и по този начин всички знаят, много значимо ”. Не, не е редно това веднъж да избираме някого и то защо – с цел да стартираме след това да го подлагаме на критика, да го наскърбяваме и да не му даваме изобщо никакво самопризнание за това малко, което прави, когато го прави ", сподели още свещеникът.

Според свещеник Тихон не всеки път обаче делата на политиците заслужават самопризнание.  " Аз съм очевидец на бавното умиране на честността и благоприличието. След като гледаме в Народно събрание по какъв начин се държат тези хора там и къде има благовъзпитание и къде има честност ", запита той.

" Преодоляването на тази рецесия е един народен проблем. Там би трябвало да бъдат впрегнати всички светли мозъци, някакси да бъдат събрани още веднъж. Нашата задача би била, по хипотеза, това че ние би трябвало да приказваме по този въпрос и да създадем някакво минимално единодушие по някои от въпросите, защото без едно минимално единодушие няма и диалог, няма и база, на която да се приказва. Ние можем фактически да намерим тази база – това е вярата ни в Бога. Защо би трябвало да бъдем изправени пред една злополука, страхът да ни сковава, за да осъзнаем, че Бог е този, на който би трябвало да се уповаваме ", сподели още Тихон.

На въпроса дали сме изправени пред злополука или тя към този момент е станала факт епископът отговори:  " Трудна работа. Това би трябвало да е един развой, който бавничко би трябвало да се стартира да се работи. Сега до изборите няма да стане това нещо, очевидно е, че ще повторим всичко още веднъж. "

На въпроса дали съгласно него тези избори няма да дадат стремежи резултат и образуване на държавно управление той отговори: " Желание ще има, само че... Имаше един преподавател, който споделя: „ Желателен съм, но съм неосъществим ”. Едно е да желаеш нещо, друго е да можеш да го направиш и то когато е с още някой – дали пък той желае? "

Въпреки скептицизма, епископ Тихон продължава да е на мнение, че пътят към излаз от рецесията минава през намиране на единство.

" Единението нека не стартира да става тогава, когато събитията ни притиснат. Хората не желаят да гласоподават, нещата някак вървят, но недай си Боже да пристигна някакво мъчително време, а ние още не сме осъзнали, че дружно би трябвало да вървим, а не всеки, както споделят, да се избавя по единично. Дано малко по-рано ни пристигна разсъдъкът ", сподели Тихон.

По думите на Божия чиновник българските политици постоянно посещават храмовете в страната. " Идват. Има някои от тях, които много старателно се молят. Аз не съм могъл да беседвам с тях толкоз обстойно, защото не ми е работата,  да видя каква им ценностната система, но идват – някои от тях се изповядваха доста постоянно и доста съществено, докато бях в „ Св. Александър Невски ”. Критики, които съм им отправял – по-късно са ги следвали. Аз на всички тези, с които съм имал работа, съм им обръщал внимание, че е неприемливо да се държат по този метод в Народно събрание, който е неприличен ", сподели Тихон.

На въпроса дали политиците имат боязън от Бога той отговори:  " Според мен не. Страх от Бога знаете ли какво е? Страх би трябвало да имате от това, че някой ден няма да се окажете толкоз покрай него, колкото желаете. Страх от това, че той не те припознава. Страх от това, че ще бъдеш отритнат, а няма от кого да бъдеш признат. Това е страшното. Затова боязън Божий – да не го намесваме в политиката. "

Според Тивериополския свещеник има сериозен недостиг на осведоменост от страна на политиците във връзка с религиозните въпроси. " Религията би трябвало да бъде нещо, което нашите политици поне познайват. Това е наложително. Аз би трябвало да те знам на кой Господ се молиш, аз би трябвало да знам какви спирачки имаш ти вътре в себе си за възможни злоупотреби. Те гледат да бъдат сполучливи и да могат добре да осребрят своята успешност – това е. Те смятат, че това е в действителност специалността на политика – да бъдеш сполучлив, да имаш въздействие и да можеш да го осребриш. Какво ще го вършат след това това осребреното? Не мислят ", уточни той.

Изпитанията пред българското общество надалеч не се изчерпват единствено с политическите боричкания. Според свещеник Тихон в основата на проблемите постоянно стои лъжливото самочувствие, че индивидът е едноличен стопанин на света. " Ние желаеме да сме свободни. Свободни значи всичко това, което ние желаеме да вършим - да го вършим, но в случай че е допустимо, другите да не го вършат във връзка с нас. Ние до известна степен сме пленници, заложници на живота, защото имаме доста неща да преодолеем, а въпреки това желаеме да ги преодолеем по един по-лек метод, да не е по най-трудния метод.

Трябва заран да се гледаме в огледалото. Гледайки си очите знаем, че този против нас знае доста добре кои сме, знае всичко. Там не можеш да се големееш. Защото отмествайки погледа от огледалото тръгваме и започваме да играем един спектакъл, да се вършим на велики и толкоз сме уверени, че сме велики, че започваме и да си имаме вяра, че сме велики. Намира се и някой различен, който идва и ти го внушава това нещо. Смирението е това и е най-важното – да не се вземаш доста насериозно ", счита Тихон.

" Ние всички желаеме да сме положителни, да демонстрираме доброта, да получаваме доброта, обаче основанията за това да получиш доброта и да дадеш доброта, не са от този свят, те са едно религиозно виждане и един набожен блян, който хората би трябвало да осъзнаят. Никой не е споделил единствено да се молим. Трябва да се употребяват всички средства. Молитвата е да настроим себе си с това, че желаеме да осъществим волята на нашия Бог – да живеем свястно и богоугодно. Богоугодно ще рече умножавайки положителното в този свят ", уточни Тихон.

А молитвата за българското общество, която свещеник Тихон насочва към Бог звучи по този начин:

" Да има към момента самообладание с нас. Бих го помолил да поддържа тези, които стоят настрани, защото не смеят да оцапат името си и не желаят да се захванат с една неблагодарна, тежка и съвсем неосъществима задача – нашето обединяване, нашето благоденствие. Да даде на хората, които могат, повече храброст в сърцата, а на другите да даде един взор: „ Аз не мога всичко да направя, но най-малко той като го прави, нека не го опетнявам и окалям, защото в случай че не е той – няма кой ”. Призовавам всички нас да се опитаме, бавничко, но несъмнено, да поглеждаме към другия с благонамереност и с една усмивка. Да се опитаме да виждаме хората и от тяхната позиция. Това в случай че го реализираме ще бъдем към този момент доста по-добре ", сподели свещеникът на финала.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР