Преодоляването на проблема с топлинните острови в големите градове на

Преодоляването на казуса с топлинните острови в огромните градове на България може да се реши генерално с смяна в общите им устройствени проекти и това е в ръцете на общините. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция арх. Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България, в навечерието на локалните избори и в подтекста за връхлетелите ни жеги. В проектите би трябвало да се заложат наставления и ограничения като да вземем за пример смяна на избора на уличната настилка, засаждане на дървета, стимулиране на построяването на зелени покриви. Най-често причинителите на " островното " стопляне са огромните асфалтирани площи, заети от пътища, паркинги и площади с настилки, които не разрешават водата да се всмуква от почвата и растенията, а я насочват към канализацията. Това изключително важи за зоните към огромните търговски и бизнес центрове, магазините на хранителни вериги,  кварталите, потърпевши от интензивно застрояване с незадоволително озеленяване сред постройките. Практиката демонстрира, че в тези зони, в които заради настоящите правила, основани преди повече от 20 години, е подчертано върху основаването на повече паркоместа и развиване на градската транспортна инфраструктура, а не на зеленина, локално температурата сензитивно се покачва. Други причинители са тъмните цветове на покривите и фасадите на постройките, все по-интензивното уплътняване на градовете с нови здания, които единствено по себе си съставляват източник на топлота и отпадната топлота от инсталациите – климатици и автомобилни мотори с вътрешно горене, разяснява специалистът. Процесът обаче би трябвало да премине през авансово изследване, с цел да се открият тъкмо къде се образуват топлинни острови, тъй като сходен проблем да вземем за пример за морските градове е по-рядко срещан заради непрекъснатите бризове, а изследването би трябвало да бъде предоставено от общините, разяснява арх. Христов. След разбора може да се подхващат местни ограничения, които да решат проблемите за всяка съответна зона. Обикновено сходни разбори лишават месеци, даже година, което значи, че най-рано след две години, след предприемане на нужните промени в общите устройствени проекти, може да се допусна, че ще стартира разрешаването на казуса с топлинните острови в огромните градове. Време за отсрочване към този момент няма, тъй като стоплянето няма да спре, а резултатите от първите дейности ще се усетят след десетина години. Панелките - с градини на покривите За жителите на панелните блокове едно от решенията са зелените покриви, разяснява арх. Христов. Тези дни Българската асоциация за изолации в строителството внесе за разглеждане от Столичния общински съвет мнение за промени в Наредбата за създаване, поддържане и запазване на зелената система на Столична община, с които да се подтикват частните вложения в процеса на създаване на зелени покриви в София. От Асоциацията подсетиха, че зелените покриви имат доста прерогативи и могат доста да подобрят градската среда на обитаване. Това е по този начин, тъй като те разрешават оптимално потребление на площта на покрива; понижаване на количеството вода в канализационната система при мощни валежи; възстановяване качеството на въздуха; бързото връщане на дъждовните води назад в атмосферата (чрез изпаряване на влагата). Едно от огромните преимущества на зелените покриви е, че те понижават резултата на топлинния остров в градска среда, тъй като те не обръщат слънчевата сила в топлота, а в пара, което има охлаждащ резултат. Освен това хидроизолационната мембрана на покрива е предпазена от нездравословното влияние на УВ лъчите и температурните амплитуди, което усилва доста експлоатационната валидност на покривите. Зелените покриви понижават и част от градския звук, който се гълтам от растителността. По данни от ландшафтни архитекти, в случай че всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. В България има зелена светлина за покривните градини с смяна на Закона за устройство на териториите през 2007 година, като е заложено създаването на общински наредби за запазване, развиване и създаване на зелените системи. Това прави допустимо създаване на зелени покриви за покриване на изискваната повърхност за озеленяване. Задължителните правила за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и правила, за устройство на типовете територии и зони от 2003 г.  Зеленото преустрояване на покривите не изисква комплицирана административна процедура Според заместник-председателя на Камарата на архитектите в България преустройството на покривите в зелени не допуска комплицирана административна процедура по Закона за устройството на територията, с която етажната благосъстоятелност да се сблъска, тъй като не се изисква позволение за градеж, когато става дума за настоящ ремонт на обект, на който не се трансформира предназначението, какъвто ще е построяването на зелен покрив. Важно е да се направи авансово добра топло- и хидроизолация на покрива, да се плануват дренажни системи, да се постави слой, който резервира покрива от корените на растенията, а след това и почвен пласт и да се засади трева или висока, или ниска растителност. Въпросът е на решение на етажната благосъстоятелност и прекосяване към избор на реализатор, като компаниите, които се занимават с подобен вид покривно озеленяване в България, към този момент са десетки. Съвременните материали разрешават да бъдат решени главните проблеми, свързани със зелената система на покривите – протичане, покълване на корени и поддържане на растенията. Практически зелената система на покривите става самоподдържаща се, тъй като се построяват специфични резервоари, които събират дъждовна вода за напояване на градината, гаранцията им е сред 10 и двадесет години, а животът им е 50 години. Инвестицията на квадратен метър е към 100 лева, а дебелината на новия пласт е сред 15 и 20 см.  Европейски средства за България има, само че все още сме усвоили едвам пет на 100 от тях, разяснява заместник-председателят на Камарата на архитектите в България. Началото на проблема Проблемът стартира със стихийното застрояване през 90-те години, осъществявано нормално " на парче ", без да се следва обща градоустройствена тактика. В този смисъл повече от 30 години сме работили да си създадем предпоставки за формиране на топлинни острови. Зеленината от дейното жилищно строителство през седемдесетте години на предишния век е планувана главно с концепцията да бъде изолатор на градския звук, само че в този момент се оказва решаваща и за справяне с казуса за жегите, разяснява специалистът.  Има доста образци от по-топлите страни като Испания и арабските страни за строителни системи за естествена вентилация, които доста усъвършенстват микроклимата, които бихме могли да заимстваме, счита арх. Христов. Те обаче могат да се приложат при новото строителство, като да вземем за пример при стълбищната клетка да се употребява така наречен коминен резултат -  в най-високата й точка през нощта се отваря люк, а в най-ниската точка се оставят отворени няколко прозореца, с цел да може да циркулира хладният нощен въздух. Сутрин отворите са затварят, а вътрешните пространства, в случай че несъмнено постройките са изолирани, за дълго остават прохладни денем. Активната слънцезащита допуска и потребление на нискоемисионни прозорци в общите пространства и жилищата, слагането на перголи, жалузни щори, които да защищават от директната слънчева светлина. Светлите цветове по покриви и фасади също са решение за справяне с жегите. Практиката обаче демонстрира, че след няколко години незащитената хидроизолация на покрива може да се компрометира от огромните температурни амплитуди и директното въздействие на УВ лъчите и в този смисъл изгодите са повече при зелените покриви.