Шансовете за редовно правителство са 50:50 – Наталия Киселова
Преодоляна ли е парламентарната рецесия с избора на ръководител на Народно събрание, какви са възможностите за лъчение на постоянно държавно управление и би трябвало ли да бъде гласуван бюджет, в случай че няма болшинство в Народно събрание. На тези въпроси потърсихме отговор от ръководителя на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова.
– Госпожо Киселова, смятате ли, че е преодоляна парламентарната рецесия с избирането Ви за ръководител на Народно събрание?
– Краткият отговор е не, тъй като изборът на ръководител не беше предшестван от образуването на съответно болшинство, което в следствие да има опция да сформира държавно управление. Това са две обособени стъпки – първата беше избор на ръководител, с цел да стартира да работи Народното събрание. Поради фрагментацията в Народно събрание в този момент се търси болшинство за образуване на държавно управление.
– Какви са възможностите за основаване на болшинство в границите на 51-вото Народно събрание?
– Към момента може би са огромни – 50:50, тъй като има реализирано единодушие по общи въпроси сред първата парламентарна мощ и част от втората. В взаимозависимост от това, дали и останалата част от втората парламентарна група ще се причисли, тогава ще бъдат надхвърлени 100 гласа.
– Кога ще има изясненост дали е допустимо да се сформира кабинет с първия мандат?
– Предполагам, че в интервала сред Ивановден и Атанасовден, тъй като в този интервал от време може да се чака да има изясненост, че е реализирано кардинално съглашение за поддръжка на първия мандат, вероятно и връчване на първия изследователски мандат от президента. Ако не са постигнали единодушие, то връчването ще бъде част от технологията по извървяване на конституционната процедура.
– Да разбирам ли, че ще бъде връчен мандат и върнат незабавно, при положение, че не е реализирано единодушие?
– Не мога да кажа дали ще бъде върнат незабавно, или диалозите ще продължат, само че от това, кой ще го вземе, зависи дали ще бъде върнат незабавно. В предварителните диалози беше казано, че ППДБ са срещу това претендентът за министър-председател да е партиен претендент. Не мога да кажа дали имат поради единствено господин Борисов, или и други представители на партията, само че говорейки за равноотдалечен министър председател по-скоро става въпрос за някой, който не е депутат сега. Този, който отиде при президента да вземе мандата, той е претендентът за министър-председател.
– Възможно ли е, в случай че не се случи кабинет с първия мандат, да бъде формиран с втория, или с третия?
– Възможно е на доктрина. На процедура зависи или от ГЕРБ или от всички останали без ДПС-Ново начало. Защото ГЕРБ имат 69 народни представители и без тях, това значи всички останали. Видя се, че когато ГЕРБ не вземат участие в избрани гласувания, те не са с положителен свършек. Третият мандат е въпрос на диалози. Примерно, в случай че правят отстъпка ГЕРБ и втората групировка, да се водят диалози. Волята на кого да бъде връчен третият мандат обаче е на президента, в случай че това не е било част от консултациите по член 99, които президентът организира преди Коледа.
– ГЕРБ бяха безапелационни, че в случай че не бъде образувано болшинство, няма по какъв начин да се одобри бюджет за идната година, защото бюджетът е въпрос на политики. Смятате ли, че без значение от това изявление е допустимо да бъде признат бюджет?
– Има два разновидността – единият е да бъде признат закон за удължение действието на бюджета от 2024 година, само че това би трябвало да е самодейност на държавното управление. Според мен няма потребност да бъде изтеглен планът за бюджет за 2025 година, с цел да има закон за удължение на бюджета за 2024 година И защото бюджетът е най-политическия закон, през него се вижда кои са тези народни представители и групи, които поддържат болшинството, респективно са в съпротива. Тъй като сега държавното управление не е парламентарно, то затова е обикновено да бъде подложен на критика планът за бюджет. Отделен въпрос е дали всички проекторазпоредби, които са импортирани подхождат на възгледите на болшинството народни представители. И заради тази причина по-правилно е да не се бърза.
– Това няма ли да се отрази отрицателно върху избрани сфери и сектори?
– Сигурно в избрани сфери ще се отрази отрицателно, тъй като ще има заплащания, които няма да бъдат направени, ще има смяна в числа във връзка с параметри, които бяха обещани, обаче по-добре да се забави малко, в сравнение с да се каже: Сбъркахме като го приехме толкоз бързо. Очаква се на 7 януари да има първо съвещание на Комисията по бюджет и финанси и там да се изведат всички съществени проблеми, в случай че има такива и да се премине към разговор с държавното управление. То би трябвало да каже дали ще бъде импортиран удължителен закон, или ще се одобри проектобюджета за 2025 година
– Удължителният закон не крие ли клопки? Като този да не се вдигнат заплатите в МО, Министерство на вътрешните работи, на учителите, на администрацията…
– Зависи от държавното управление, т. е. по какъв начин то ще внесе проектозакона. Дали ще има единствено удължение на действието на бюджета за 2024 година и тогава ще има спор сред Закон за бюджета и специфичните закони, вероятно, или ще има старания заплащанията да бъдат осъществени от 1 януари. Това към този момент е въпрос, който би трябвало да се реши по какъв начин е най-правилно и заслужено за всички, които чакат нарастване на заплатите. То се отнася и за минималната работна заплата, касае се и за всевъзможни заплащания, които са свързани с фиксиране за съответната година. Така че това е проблем, който трябваше да бъде разискван, само че за жалост част от въпросите въобще не бяха заложени при чуването на финансовия министър. Изслушването беше по отношение на плана за бюджета и доста малко беше обърнато внимание на тези въпроси, което демонстрира, че конюнктурата от време на време надвива над огромните въпроси в пленарна зала.
– Не беше ли вярно откакто депутатите изгубиха цялостен месец в разногласия какъв да е ръководител на Народно събрание, ваканцията им да не е 18 дни?
– Работните дни не са 18, а седем. По предписание ваканцията е по-голяма и тя надвишава 30 календарни дни. Разговорите сред групите демонстрираха, че няма да има задоволително народни представители в пленарна зала, тъй че по-добре мисля и за Народното събрание, а и за климата в пленарна зала и в комисиите беше по-добре да е ясно, че след 6 януари ще бъдат получени част от мненията по значими законопроекти.
– Погледнали ли сте какви законопроекти са импортирани в деловодството на Народно събрание и не Ви ли се коства, че огромна част от тях са популистки?
– Зависи. Има импортирани законопроекти по всевъзможни въпроси. В момента защото част от българските жители останаха по Коледа без електричество, това е доста добър мотив освен да си поговорим за положението на електропреносната мрежа, само че и по тази причина дали България желае да има обезпечена електрическа сила, създадена от атомна централа. Това е един кардинален въпрос. Друг кардинален въпрос е би трябвало ли да бъде отсрочено излизането на свободния пазар на битовите консуматори. Това са въпроси, които могат да наподобяват популистки, само че може да бъде подходено и по-професионално. Има други законопроекти, които в случай че ви прави усещане по един въпрос, всяка от групите е внесла собствен план. Това демонстрира, че този въпрос е значим и всяка от групите желае да даде собствен прочит. След първото гласоподаване това ще сътвори опция за по-широка полемика. Така че това е и положително, само че и ще забави законодателната процедура.
– Внесени са няколко плана за промени в Семейния кодекс и всички са за споделеното родителство. Оказа се, че са поради напън от една Неправителствени организации. Може ли под напън небрежно да се трансформира Семейния кодекс?
– Семейният кодекс хем съдържа доста правни правила, хем е на ръба на въпроса за морала и етиката в фамилията, или когато то се разпада. Основният въпрос при бракоразвод или разлъка е по какъв начин да се отглеждат децата. Детето постоянно е най-висшият интерес, с който би трябвало да се съобразяваме. Мнозина съдии гледат много официално на упражняването на родителските прави – и двамата родители имат наставнически права, въпросът е кой ги упражнява в по-голяма степен. В плановете се предлага разделение на отговорността и времето, което детето прекарва с двамата си родители, които са разграничени. Въпросът е по какъв начин да стане това – дали би трябвало да има експлицитна наредба, съдията да минава и през такова изпитание, дали е допустимо двамата родители да се схванат в едната част от седмицата единия да се грижи за детето, а в другата това да се поеме от втория родител. Това е въпрос, който се нуждае от публично разискване. Проблемът е, че откакто връзките бъдат влошени, доста постоянно единият родител употребява детето като инструмент против другия родител. И затова съдиите присъждат дейното практикуване на родителските права най-често на единия родител, а в действителност споделеното родителство е опция и другия родител да има повече контакти с детето.
– Смятате ли, че е добре да се възвърне Съветът по законодателни въпроси към Народно събрание, който беше закрит?
– Ако Народното събрание, тази легислатура е с нескончаем живот, това би било една добра опция, тъй като качеството на законопроектите напоследък се намали и започнаха да се постанова правила по политическа и бизнес целенасоченост, в сравнение с да има вземане предвид с другите нормативни актове. Един по-професионален взор постоянно е добре пристигнал. Тук би трябвало да се каже, че в случай че има Народно заседание, въпросът би следвало да бъде подложен. Аз не дръзвам да кажа, че ще го направя сега, тъй като това изисква и финансов запас и място, където специалистите да работят, а въпрнеът с мястото не е незначителен.
– Вдига се доста звук от парламентарните групи за стаи, желаят се замени на стаи, по какъв начин ще решите този въпрос?
– Ще се реши посредством търсене на баланс. Помещенията, които населяват парламентарните групи е симетричен на броя на народните представители. Първо ще бъдат обезпечени комисиите, с цел да могат да проработят и по-късно ще се реши дали има опция за угаждане на самостоятелни стремежи. Някои от народните представители желаят тъкмо избрани пространства. Всъщност, разногласието е за съответни пространства, само че това зависи от размера на ПГ.
– За кои пространства разногласията са най-люти?
– За такива, които са били населявани в предишното и като са намалели депутатите в ПГ е разумно да се понижи и площта за прилагане на съответната група.
– Една от първите задания, които си поставихте като ръководител на Народно събрание беше за назначение на хора в регулаторите и в организации, където мандатите от дълго време са изтекли. Кога ще се случат тези назначения?
– Имаше два метода – или всяка профилирана комисия да отвори процедура, или да има една обща. В Правилника не се одобри да има една обща комисия, която да се занимава единствено с конституирането на органи. Т. е. всяка комисия предвид на своята специфичност би трябвало да се захване с това. Тъй като Правилникът задължава ръководителя да оповестява при откриването на всяка сесия кои са органите с изминал мандат, или изтичащ в интервала на сесията, показах такива данни. От 2020 година беше извършен един сполучлив и един несполучлив избор (успешен за Съвет за електронни медии и несполучлив за КЕВР). Смятам, че Народно събрание би трябвало да има кардинален метод и той би трябвало да е следният: да се стартира от органите, на които най-отдавна им е изминал мандатът. Другият метод може да бъде обвързван с реализирано единодушие сред парламентарните групи. Въпрос е на тактичност дали би трябвало да се работи орган по орган, или по всички по едно и също време. Рисковете и при двата метода са огромни, само че моето схващане е, че е добре Народно събрание да покаже с изключение на, че има воля за държавно управление, че има и вола за възобновяване на органите.
– Ще могат ли и Неправителствени организации да вършат номинации?
– Това е опция и неправителствени организации да вземат участие в процеса на номинации. С ангажимента, че без ролята на депутат, това ще бъде единствено мнение. Има няколко метода, по които могат да се сортират претендентите за членове на органи, които Народно събрание напълно или отчасти образува. Единият вид е всеки депутат, или всяка ПГ да номинира. Това е най-разумно от позиция на органите, защото те отразяват политиките, които са в законите. В момента, в който има повече номинации, това ще докара до конкуренция. Въпросът е дали тези номинации се вършат преди да се намалят критериите. Аз съм последовател на това, в законите, по които ще се вършат процедурите да не се трансформират критериите. Защото смяната на изискванията, на които би трябвало да дава отговор един претендент, демонстрира, че смяната се прави поради човек.
– Какво си пожелавате в персонален проект през идващата 2025 година?
– Здраве за мен и за моите близки, здраве за всички. Искреното ми предпочитание обаче е, българки жители, определени за народни представители да не капитулират толкоз елементарно пред компликациите. И защото това към този момент се случи няколко пъти, добре е да покажем положителни старания.
Нашият посетител
Доц. Наталия Киселова е “доктор ” по Конституционно право от 2008 година, учител в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” в катедра “Конституционноправни науки ”, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на индивида. На последните предварителни парламентарни избори доцент Киселова влезе като народен представител от Гражданската квота на “БСП-Обединена левица ” в 51-вото Народно заседание. Специализирала е в Университета Кеймбридж и Московския държавен университет “Ломоносов ”. Била е консултант по правни въпроси (2012-2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).
Автор на книгите “Политически права на българските жители ”, “Парламентарен надзор ” и “Живата конституция ”. От 6 декември е ръководител на 51-вото Народно събрание.
trud.bg
