Преобразуването на топлинна енергия от океана (Ocean thermal energy conversion

Преобразуването на топлинна сила от океана (Ocean thermal energy conversion (OTEC) е най-старата технология за възобновима сила, за която в никакъв случай не сте чували. Идеята за, която употребява другите температури в другите пластове океанска вода за основаване на сила, е на съвсем 150 години, само че едвам в този момент набира мощ за практическо приложение. Това изясняват от профилираното издание OilPrice.com. Докато OTEC евентуално в никакъв случай няма да превземе енергийната промишленост, то технологията може да се трансформира в главен източник на сила за островните народи и други крайбрежни общности в ерата на декарбонизацията. Лондонската компания Global OTEC възнамерява да пусне в употреба първия в търговски мащаб незабавно след 2025 година А през предходната седмица петролният колос Shell Technology подписа договорка с Makai Ocean Engineering за тестване и създаване на „ евентуално трансформиращи патентовани технологии “, в това число OTEC система. OTEC събира топла вода покрай повърхността на океана, която е била нагрята от слънчевата сила. След това тази топла вода се изпомпва през изпарител, който съдържа течност, подготвена за изпаряване (като амоняк или вода). След това парата завърта турбина, с цел да сътвори електричество. След това студената вода се изпомпва от по-ниските пластове на океана, по-далеч от слънчевата топлота, с цел да охлади изпарената течност, тъй че целият развой да може да се повтори. За да действа технологията, разликата в температурите на океанската вода би трябвало да бъде най-малко 20° по Целзий или 36° по Фаренхайт.  Източник: U.S. Energy Information Administration На доктрина този развой може да създаде неимоверно голямо количество сила, защото там има неуместно количество океанска вода – и обилни количества слънчева сила. Тропическите океани гълтам към 278 петаватчаса слънчева сила всеки ден. Само 1/4000 от тази сила може да задоволи дневното търсене на електрическа енергия в целия свят. Наистина, проучване, оповестено в научното списание Renewable Energy през 2013 година, пресмята, че има задоволително топлота в океана в международен мащаб, с цел да създава годишно посредством OTEC, без да има нездравословно влияние върху океанските водни потоци. Това е астрономическо количество сила – задоволително, с цел да задоволи годишното търсене на сила на цялото земно кълбо, а по-късно и още. Въпросът в действителност е за достъпът до цялата тази сила. „ Докато главната технология за топлинен мотор в сърцето на OTEC може да бъде открита във всяка топлоелектрическа централа през днешния ден, практическите температурни разлики на морската вода от порядъка на единствено 20°C [минималната температурна разлика, с цел да направи технологията жизнеспособна] направиха внедряването на OTEC доста по - предизвикателнво “, се споделя в публикацията за възобновима сила. „ С термодинамична успеваемост от към 3%, OTEC циклите би трябвало да компенсират с дебит на морската вода до няколко кубически метра в секунда на мегават създадена чиста електрическа енергия. Това и други компликации, присъщи за дълбоководната морска среда, до момента не разрешават на OTEC да бъде стопански конкурентоспособен и издирван като ВЕИ план. Интересът към тази възобновима технология обаче се поддържа с възходящото търсене на сила в международен мащаб, вероятността за понижаване на запасите от изкопаеми горива и сериозните опасения по отношение на изменението на климата. Поради тези на практика провокации и хладката капиталова среда (така да се каже), OTEC е видял доста провали от основаването си. Въпреки че технологията е замислена за първи път през 19 век, до момента има доста малко на практика приложения на теорията. Идеята съвсем изчезна, до момента в който петролната рецесия от 70-те години не съживи очакванията за реформаторски различни енергийни източници. И по-късно изчезна, до момента в който климатичната рецесия не съживи още веднъж тези визионерски планове. През последните няколко години дребни планове за  OTEC планове се разпространиха в света. „ Това е най-обещаващото от доста десетилетия “, сподели неотдавна пред Андреа Копинг от Тихоокеанската северозападна национална лаборатория във Вашингтон. Въпреки че сега е в ход същински OTEC подем, това към момента не е морската смяна, която някои очаквания желаеха да видят. Повечето планове до момента бяха пилотни и с минимална мощ. Но даже и да има единствено нищожно възобновление на бранша, което да подхранва островните народи и определените крайбрежни общности, това отново може да бъде значим подраздел от световните старания за декарбонизация. И наподобява, че най-сетне е настъпил подобаващият миг за такова възобновление, прибавя изданието.