Трябва ли всички фирми в България да подлежат на задължителен финансов одит?
Преобладаващата част от българите са на мнение, че би трябвало да има по-затегнат надзор върху компаниите и всички, а освен по-големите, да подлежат на самостоятелен финансов одит.
Това демонстрират резултатите от представително изследване на социологическата организация „ Мяра “, извършено в интервала 3 – 11 април.
Според него, над една трета от интервюираните желаят всички компании в България да подлежат на одит (бел. ред. – сега една компания предстои на наложителен външен одит, в случай че има оборот от 8 млн. лева или повече за година; и/или активи на стойност 4 млн. лева или повече; и/или 50 или повече служители). Други 25.4% показват, че този предел би трябвало да се промени, с цел да може повече компании да бъдат проверявани. Едва 3.6% считат, че по-малко компании би трябвало да бъдат проверявани от самостоятелни инспектори.
На съответен въпрос какво би трябвало да направи страната във връзка с бизнеса, 66.3% считат, че има нужда от повече регулации, до момента в който 18.7% са на противоположното мнение.
Проучването бе показано по време на конференция на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС). На нея стана ясно, че 75% от популацията не е осведомено с активността на самостоятелния финансов инспектор, до момента в който други 20.7% показват, че са наясно какво съставлява тази специалност.
В каузи на осведомените евентуално има отговори, целящи социологическа престижност, т.е. отвращение да се признае, че не знаеш нещо “, изясни Яница Петкова от „ Мяра “.
Тя акцентира, че в тези 20% на осведомените, голям дял от тях са поданици на столицата, от дейните (икономически) възрастови групи или такива със личен бизнес.
Данните не ме изненадват, правили сме такова проучване преди 10 години и тогава резултатите бяха сходни “, сподели и Илия Илиев, ръководител на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
Той уточни, че проблемите в специалността за последните 30 – 40 години са останали без смяна.
Проблемите, които имаме през днешния ден, са доста съизмерими с тези в специалността преди 90-те години, т.е. нищо ново под слънцето “, добави Илиев.
Според него обаче одитната активност може да е значима причина за един по-добър капиталов климат въпреки и инспекторите да не могат да подсигуряват избягването на счетоводни неточности.
Положителни настройки
Нагласите към самостоятелните инспектори обаче са най-вече позитивни. Към специалността с по-положителни настройки са 26.1% от българите, до момента в който 19.7% са с негативни такива. Една трета (31.6%) показват, че имат позитивни настройки и към ИДЕС, а за 13.8% те са отрицателни.
И в двата случая максимален дял имат респондентите, които не могат да преценяват какво е тяхното отношение към инспекторите (54.2%) и към ИДЕС (54.6%).
В същото време, съгласно 55.4% от респондентите активността на самостоятелните финансови инспектори може да бъде потребна в битката с корупцията. Под 20% споделят, че тя няма действителен резултат в тази посока.
инспектори счетоводители инспектор одитна активност одит одиторски компании експерт-счетоводители финансов одит самостоятелен одит
Това демонстрират резултатите от представително изследване на социологическата организация „ Мяра “, извършено в интервала 3 – 11 април.
Според него, над една трета от интервюираните желаят всички компании в България да подлежат на одит (бел. ред. – сега една компания предстои на наложителен външен одит, в случай че има оборот от 8 млн. лева или повече за година; и/или активи на стойност 4 млн. лева или повече; и/или 50 или повече служители). Други 25.4% показват, че този предел би трябвало да се промени, с цел да може повече компании да бъдат проверявани. Едва 3.6% считат, че по-малко компании би трябвало да бъдат проверявани от самостоятелни инспектори.
На съответен въпрос какво би трябвало да направи страната във връзка с бизнеса, 66.3% считат, че има нужда от повече регулации, до момента в който 18.7% са на противоположното мнение.
Проучването бе показано по време на конференция на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС). На нея стана ясно, че 75% от популацията не е осведомено с активността на самостоятелния финансов инспектор, до момента в който други 20.7% показват, че са наясно какво съставлява тази специалност.
В каузи на осведомените евентуално има отговори, целящи социологическа престижност, т.е. отвращение да се признае, че не знаеш нещо “, изясни Яница Петкова от „ Мяра “.
Тя акцентира, че в тези 20% на осведомените, голям дял от тях са поданици на столицата, от дейните (икономически) възрастови групи или такива със личен бизнес.
Данните не ме изненадват, правили сме такова проучване преди 10 години и тогава резултатите бяха сходни “, сподели и Илия Илиев, ръководител на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
Той уточни, че проблемите в специалността за последните 30 – 40 години са останали без смяна.
Проблемите, които имаме през днешния ден, са доста съизмерими с тези в специалността преди 90-те години, т.е. нищо ново под слънцето “, добави Илиев.
Според него обаче одитната активност може да е значима причина за един по-добър капиталов климат въпреки и инспекторите да не могат да подсигуряват избягването на счетоводни неточности.
Положителни настройки
Нагласите към самостоятелните инспектори обаче са най-вече позитивни. Към специалността с по-положителни настройки са 26.1% от българите, до момента в който 19.7% са с негативни такива. Една трета (31.6%) показват, че имат позитивни настройки и към ИДЕС, а за 13.8% те са отрицателни.
И в двата случая максимален дял имат респондентите, които не могат да преценяват какво е тяхното отношение към инспекторите (54.2%) и към ИДЕС (54.6%).
В същото време, съгласно 55.4% от респондентите активността на самостоятелните финансови инспектори може да бъде потребна в битката с корупцията. Под 20% споделят, че тя няма действителен резултат в тази посока.
инспектори счетоводители инспектор одитна активност одит одиторски компании експерт-счетоводители финансов одит самостоятелен одит
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ