Нобелист: Четенето на Агата Кристи, Роалд Дал и Марк Твен днес може да е много тежко
Пренаписването на творбите им обаче е безсмислено
Има интервал в английската просвета – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за битие на расизъм, използват се обидни квалификации, разяснява носителят на Нобелова премия за литуратура Абдулразак Гурна пред Агенция Франс Прес, заяви Българска телеграфна агенция. Писателят е и учител по британска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „ доста тежко ".
Коментарите на Гурна, чиято компетентност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са безапелационни. Според него пренаписването на едни от най-популярните престъпни романи е „ безсмислено ", макар че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на процедура в никакъв случай не са спирали да бъдат настоящи. Писателката е още жива, когато стартира огромната вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно единодушие е променено заглавието на „ Десет дребни негърчета ". Това произведение обаче, като се изключи заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за актуалния четец. През последните години във фокуса на вниманието влезе различен сполучлив разказ – „ Смърт край Нил ", чиято последна екранизация е от 2022 година Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото разнообразие в актуалното кино. В реалност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки мнения за популацията на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на назадничавост, демонстрирана от героите, е обществената непоносимост сред долната и горната палуба.
Още по-красноречива е обстановката в различен известен разказ на Кристи – „ Убийството в Ориент експрес ", един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите стартират да вършат подигравателни етнически мнения. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – британският лакей в книгите й е „ питомен ", а англичаните са флегматични, „ възглупави ", с „ продълговата глава " и така нататък
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно завещание има проблем. От една страна, даже Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде мъчно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички мнения, които през днешния ден се считат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество съставлява ужас и даже засегнатост за огромна част от ислямския свят, осъди обществено цензурирането на книги и създатели в Европа и Съединени американски щати. По думите му в никакъв случай свободата на словото не е била толкоз застрашена, колкото сега. До огромна степен коментарът на Рушди, който е от индийски генезис, съответствува с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Англия – и се сблъсква с расизъм, поради преследването на арабски жители в Занзибар. Трябва да се мисли по какъв начин властта да се пренапишат книги може да бъде употребена от тези, които не споделят полезности и сензитивност, споделя Салман Рушди.
Има интервал в английската просвета – началото и средата на 19-и век, в който няма осъзнаване за битие на расизъм, използват се обидни квалификации, разяснява носителят на Нобелова премия за литуратура Абдулразак Гурна пред Агенция Франс Прес, заяви Българска телеграфна агенция. Писателят е и учител по британска литература. По думите му четенето на расистката литература от последното столетие на съществуването на империята може да бъде „ доста тежко ".
Коментарите на Гурна, чиято компетентност е постколониалната литература, за творчеството на Агата Кристи не са безапелационни. Според него пренаписването на едни от най-популярните престъпни романи е „ безсмислено ", макар че в текстовете има проблем.
Книгите на Агата Кристи на процедура в никакъв случай не са спирали да бъдат настоящи. Писателката е още жива, когато стартира огромната вълна по филмиране на романите и разказите й. С нейно единодушие е променено заглавието на „ Десет дребни негърчета ". Това произведение обаче, като се изключи заглавието и повтарящата се песничка, е най-малкият проблем за актуалния четец. През последните години във фокуса на вниманието влезе различен сполучлив разказ – „ Смърт край Нил ", чиято последна екранизация е от 2022 година Режисьорът Кенет Брана избра актьорски състав, представляващ расовото разнообразие в актуалното кино. В реалност текстът на Агата Кристи съдържа епизодични расистки мнения за популацията на Африка от страна на някои герои. Истинският белег на назадничавост, демонстрирана от героите, е обществената непоносимост сред долната и горната палуба.
Още по-красноречива е обстановката в различен известен разказ на Кристи – „ Убийството в Ориент експрес ", един от най-често екранизираните романи на писателката. В един вагон пътуват рускиня, грък, американци, англичани, шведка, германка, италианец, белгийци, унгарци... В хода на действието персонажите стартират да вършат подигравателни етнически мнения. Авторката обаче не фаворизира ничии национални черти – британският лакей в книгите й е „ питомен ", а англичаните са флегматични, „ възглупави ", с „ продълговата глава " и така нататък
Така Агата Кристи попада в групата на хумористите Роалд Дал и Марк Твен, чието литературно завещание има проблем. От една страна, даже Абдулразак Гурна признава, че четенето на някои книги може да бъде мъчно в 21-ви век, а от друга – изчистването на текстовете от всички мнения, които през днешния ден се считат за обидни, би ги обезсмислило.
През тази година Салман Рушди, чието творчество съставлява ужас и даже засегнатост за огромна част от ислямския свят, осъди обществено цензурирането на книги и създатели в Европа и Съединени американски щати. По думите му в никакъв случай свободата на словото не е била толкоз застрашена, колкото сега. До огромна степен коментарът на Рушди, който е от индийски генезис, съответствува с този на Абдулразак Гурна, който емигрира във Англия – и се сблъсква с расизъм, поради преследването на арабски жители в Занзибар. Трябва да се мисли по какъв начин властта да се пренапишат книги може да бъде употребена от тези, които не споделят полезности и сензитивност, споделя Салман Рушди.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ