ЕЦБ: Преминаването към еврото не е повлияло много на цените в България
Преминаването на България от лв. към евро до момента е оказало лимитирано и значително еднократно влияние върху потребителските цени. Това показват специалисти на Европейската централна банка (ЕЦБ) в изчерпателен материал, оповестен в блога на институцията.
Според оценките инфлационният резултат от въвеждането на единната европейска валута на 1 януари 2026 година възлиза на сред 0,3 и 0,4 процентни пункта. Повишенията са съсредоточени главно в бранша на услугите, като част от тях са регистрирани още преди самия преход, написа Българска телеграфна агенция.
В същото време нито възприеманата инфлация, нито инфлационните упования на семействата са били значително повлияни от промяната на валутата.
Инфлационният резултат от въвеждането на еврото в България се пресмята на 0,3 до 0,4 процентни пункта, сочат резултатите от проучване посредством симулационни модели, извършено от специалистите. Тази предварителна оценка като цяло съответствува с констатациите от по-ранни изследвания на прекосяването към еврото, които нормално сочат леки, еднократни резултати, съсредоточени в избрани елементи на бранша на услугите.
Тези браншове постоянно се характеризират с по-диференцирани артикули и по-силно локално измерение, което може да ограничи интензивността на конкуренцията и да улесни компаниите при адаптирането на цените, написа в обявата.
Данните демонстрират, че през първите месеци след въвеждането на еврото годишната инфлация в България, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), е траяла да се забавя – от 3,5 на 100 през декември 2025 година до 2,3 на 100 през януари и 2,1 на 100 през февруари. На месечна база обаче се регистрира леко покачване от 0,6 на 100 през януари, обусловено главно от повишаването на храните и услугите.
Усещане за инфлация
Експертите означават, че при предходни преходи към еврото постоянно се следи разминаване сред възприеманата и действителната инфлация. Тази разлика във усещането може да отразява по-голямата сензитивност на потребителите към цените на постоянно купуваните артикули и услуги.
Роля могат да изиграят и непознаването на новата валута и забележителното медийно внимание към ценовите трендове. В България през януари 2026 година възприеманата инфлация даже отбелязва забележителен спад – най-големият от началото на пандемията от COVID-19, въпреки че към момента доминират потребителите, които регистрират покачване на цените.
Паралелно с това инфлационните упования за идващите 12 месеца също се намаляват, което съгласно разбора удостоверява, че резултатът от въвеждането на еврото върху ценовите настройки е стеснен.
Наблюдава се и растеж на публичната поддръжка за единната валута. Делът на утвърждение надвишава 50 на 100 през януари 2026 година и доближава 54 на 100 през февруари, което е първото устойчиво болшинство в последните години. Според ЕЦБ тази наклонност е в сходство с опита на други страни, въвели еврото, и отразява отслабването на първичните опасения.
Анализът обгръща първите два месеца след въвеждането на еврото, защото резултатите върху цените всекидневно са съсредоточени в началния интервал, както демонстрира опитът на страни като Хърватия.
Експертите предизвестяват, че последващите събития през 2026 година, в това число външният ценови потрес, обвързван с спора в Близкия изток, могат да окажат доста въздействие върху инфлацията и да затруднят разграничаването на резултатите от валутния преход.
