Преминаване във времето с Ивайло Мирчев
" Преминаване във времето " е озаглавена новата галерия на проф. Ивайло Мирчев, подредена в столичната изложба " Астри " (ул. " Цар Самуил " 34) до 11 юни.
При откриването чл.-кор. Иван Гранитски показа създателя и неговите произведения: " Поредната галерия на огромния актуален български художник Ивайло Мирчев е в изисканата столична изложба " Астри " и носи заглавието " Преминаване във времето ". Но бихме могли да кажем, че това е пътят на душата, на просветления, мислещия, търсещия човек през времената и през епохите. Изложбата съдържа няколко серии акварели, които изобразяват пейзажи - част от тях са морски, обичаните му изображения тук-там като Яйлата, Калиакра, Балчик... Винаги морето притегля Ивайло Мирчев поради простора, вълните, чайките, водата, която съгласно него е знак на чистотата на душата. От друга страна, той доста обича пейзажи с дървета, глухарчета, цветя... Ивайло поначало е стихотворец на природата, на любовта към природата.
Друга част от изложбата обгръща няколко маслени платна, които са знакови, тъй като дават отговор на символиката и знака на наименованието й - " Преминаване във времето ". По тази линия Ивайло следва духовните завещания на един от своите учители - великия Светлин Русев, който през последните 20-30 години във всяка своя галерия имаше картини със заглавие " Пътят ", символиката на пътя; те са като една световна метафора на мислещия човек през времето, през историята. С тази поредна своя галерия Ивайло Мирчев внася нов принос в търсенето на духовния път, пътя на изкуплението, състраданието, пречистването, просветлението. Това е, несъмнено, сложен път, постоянно обвързван с ограничения, премеждия, драми, само че Мирчев е от художниците, които дават своите благородни послания към нашето общество. Дано да има кой да го чуе! "
Проф. Ивайло Мирчев споделя по какъв начин е зародила концепцията за новата му галерия:
" Неотдавна извадих от един килер няколко остарели мои картини, някои навити на руло платна, други върху картон, само че всички - потънали в прахуляк и в неприятно положение. Защо съм ги скрил от себе си, не помня, само че евентуално не съм ги харесвал.
След като ги стегнах и почистих, открих, че преценката ми не е била напълно обективна. Правени са в студентските и първите години на художническата ми процедура. Очевиднo не са най- представителните ми творби, само че в тях има нещо безхитростно и очарователно, изключително в тези, в които е осезателно мощното въздействие на Светлин Русев. Бяхме прилежни възпитаници, а той - упорит и придирчив преподавател.
Така се появи концепцията да споделя тези креативен " находки " дружно с моментните ми занимания по живопис. А те са най-много във водните техники, тъй като одобрявам хартията, която се отдава с нежна опозиция на молива и акварелното леке. Обичам да притежавам случайността и личните си страсти. Освен това част от тези акварели-рисунки са в действителност планове за маслени картини и реших, че би било забавно да срещна публиката с креативната си " кухня ".
Благодаря на Вихра, че за следващ път ми разреши да опитвам с една, ненапълно еклектична, само че, уповавам се, и любопитна галерия, показваща генезиса, развиването и настоящото ми държание като художник, в уютното и одухотворено пространство на изложба " Астри ". "
ИВАЙЛО МИРЧЕВ е роден на 11 август 1954 година в София. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 година - ВИИИ " Николай Павлович " в класа на акад. Светлин Русев. От 1983 година е член на СБХ. През интервала 2004-2011 година е ръководител на СБХ. Автор е на десетки независими изложения в България и по света. През 1985 година е почетен с премията за пластични изкуства " Южна пролет ". Лауреат е на огромната премия на Националната младежка галерия (1986). Той е 42-рият притежател на Националната премия за живопис " Владимир Димитров-Майстора " (2015). Като професор в Художествената академия поддържа и въодушевява генерации модерни художници, предавайки им знанието за хубостта.
Издателство " Захарий Стоянов " показва новата книга " Акварел " на Иван Гранитски и Ивайло Мирчев на 17 май от 18 ч. в Културния клуб " Тракия " в София, ул. " Стефан Караджа " 7А.
" Акварелът е техника на пластическата въздишка. Талантливият създател основава акварела с вътрешната светлина на душата си, по тази причина той излъчва мекост, деликатност, ефирност, прозирност, леко дишане като лъх на гълъбово крило и оставя у сензитивния фен чувството за неземно успокоение и омиротвореност. Ивайло Мирчев е един от майсторите на акварелните въздишки, самобитни пластически ноктюрни и импромптюта. Посланията на неговите акварели работят като поетически заклинания - раздрусват сърцето, изострят съзнанието и зареждат въображението ни с полифонични инвенции ", написа Иван Гранитски.
Творбите, включени в книгата, може да се видят в изложбата в изложба " Астри ".
При откриването чл.-кор. Иван Гранитски показа създателя и неговите произведения: " Поредната галерия на огромния актуален български художник Ивайло Мирчев е в изисканата столична изложба " Астри " и носи заглавието " Преминаване във времето ". Но бихме могли да кажем, че това е пътят на душата, на просветления, мислещия, търсещия човек през времената и през епохите. Изложбата съдържа няколко серии акварели, които изобразяват пейзажи - част от тях са морски, обичаните му изображения тук-там като Яйлата, Калиакра, Балчик... Винаги морето притегля Ивайло Мирчев поради простора, вълните, чайките, водата, която съгласно него е знак на чистотата на душата. От друга страна, той доста обича пейзажи с дървета, глухарчета, цветя... Ивайло поначало е стихотворец на природата, на любовта към природата.
Друга част от изложбата обгръща няколко маслени платна, които са знакови, тъй като дават отговор на символиката и знака на наименованието й - " Преминаване във времето ". По тази линия Ивайло следва духовните завещания на един от своите учители - великия Светлин Русев, който през последните 20-30 години във всяка своя галерия имаше картини със заглавие " Пътят ", символиката на пътя; те са като една световна метафора на мислещия човек през времето, през историята. С тази поредна своя галерия Ивайло Мирчев внася нов принос в търсенето на духовния път, пътя на изкуплението, състраданието, пречистването, просветлението. Това е, несъмнено, сложен път, постоянно обвързван с ограничения, премеждия, драми, само че Мирчев е от художниците, които дават своите благородни послания към нашето общество. Дано да има кой да го чуе! "
Проф. Ивайло Мирчев споделя по какъв начин е зародила концепцията за новата му галерия:
" Неотдавна извадих от един килер няколко остарели мои картини, някои навити на руло платна, други върху картон, само че всички - потънали в прахуляк и в неприятно положение. Защо съм ги скрил от себе си, не помня, само че евентуално не съм ги харесвал.
След като ги стегнах и почистих, открих, че преценката ми не е била напълно обективна. Правени са в студентските и първите години на художническата ми процедура. Очевиднo не са най- представителните ми творби, само че в тях има нещо безхитростно и очарователно, изключително в тези, в които е осезателно мощното въздействие на Светлин Русев. Бяхме прилежни възпитаници, а той - упорит и придирчив преподавател.
Така се появи концепцията да споделя тези креативен " находки " дружно с моментните ми занимания по живопис. А те са най-много във водните техники, тъй като одобрявам хартията, която се отдава с нежна опозиция на молива и акварелното леке. Обичам да притежавам случайността и личните си страсти. Освен това част от тези акварели-рисунки са в действителност планове за маслени картини и реших, че би било забавно да срещна публиката с креативната си " кухня ".
Благодаря на Вихра, че за следващ път ми разреши да опитвам с една, ненапълно еклектична, само че, уповавам се, и любопитна галерия, показваща генезиса, развиването и настоящото ми държание като художник, в уютното и одухотворено пространство на изложба " Астри ". "
ИВАЙЛО МИРЧЕВ е роден на 11 август 1954 година в София. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 година - ВИИИ " Николай Павлович " в класа на акад. Светлин Русев. От 1983 година е член на СБХ. През интервала 2004-2011 година е ръководител на СБХ. Автор е на десетки независими изложения в България и по света. През 1985 година е почетен с премията за пластични изкуства " Южна пролет ". Лауреат е на огромната премия на Националната младежка галерия (1986). Той е 42-рият притежател на Националната премия за живопис " Владимир Димитров-Майстора " (2015). Като професор в Художествената академия поддържа и въодушевява генерации модерни художници, предавайки им знанието за хубостта.
Издателство " Захарий Стоянов " показва новата книга " Акварел " на Иван Гранитски и Ивайло Мирчев на 17 май от 18 ч. в Културния клуб " Тракия " в София, ул. " Стефан Караджа " 7А.
" Акварелът е техника на пластическата въздишка. Талантливият създател основава акварела с вътрешната светлина на душата си, по тази причина той излъчва мекост, деликатност, ефирност, прозирност, леко дишане като лъх на гълъбово крило и оставя у сензитивния фен чувството за неземно успокоение и омиротвореност. Ивайло Мирчев е един от майсторите на акварелните въздишки, самобитни пластически ноктюрни и импромптюта. Посланията на неговите акварели работят като поетически заклинания - раздрусват сърцето, изострят съзнанието и зареждат въображението ни с полифонични инвенции ", написа Иван Гранитски.
Творбите, включени в книгата, може да се видят в изложбата в изложба " Астри ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ