Македонският залог на България
Премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев при следващата им среща за последните две години
- Въпреки рекомендацията за започване на договаряния Македония надали ще получи дата за началото им по време на българското европредседателство.
- Страните от Западните Балкани ще би трябвало да се оправят със скептичното публично мнение за разширението на Европейски Съюз.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Босна и Черна гора имат още доста работа по правата на индивида, счита Брюксел
от Дневник,17 апр 2018
Европейска комисия предлага Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз
Засега обаче не е несъмнено дали страните членки ще се съгласят с рекомендацията
17 апр 2018
Големият триумф в цялото изпитание Западните Балкани да са приоритет на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз трябваше да бъде поканата към Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейския съюз. София можеше безапелационно да твърди, че освен първа е признала независимостта на Македония през 1991 година, само че и че е осигурила старта на договарянията през юни 2018 година А когато месец по-късно НАТО приемеше Скопие за 30-ия си член, това също можеше да се припише като триумф на българската дипломация.
Въпреки че тази седмица Европейската комисия предложи на страните членки да одобрят започването на договаряния с Македония и Албания, изгледите това да се случи до края на юни са дребни. Причината е опълчването на Гърция на името на Македония. Атина към този момент спря един път Скопие през 2009 година да влезе в НАТО и да започва процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Това не е единственият проблем за кандидатките за участие. В момента едвам 47% от интервюираните жители на Европейски Съюз поддържат разширението му. В старите членки поддръжката е много по- ниска, като едвам 28% от германците биха желали да видят нови страни в съюза. Последното слага напрегнат българското държавно управление, което се надява срещата на високо ниво в София на 17 май за Западните Балкани да изпрати мощно обръщение към шестте страни от района, вместо да затъне в разногласия може ли Косово да се счита за претендент за Европейски Съюз или пък дали обещанията за засилена финансова поддръжка няма да се окажат проблем при идните договаряния за многогодишния бюджет на Европейски Съюз. Повечето европейски политици желаят да гарнират обещанията си за повече помощ с наблягане на условията, които шестте страни би трябвало да изпълнят. Това не предвещава обща декларация, която да бъде посрещната с възторг в Западните Балкани.
Проблемът сред Атина и Скопие
Само допреди месец изглеждаше, че Гърция и Македония най-накрая могат да разрешат разногласието си за името. Между двете страни има договореност, че Скопие ще одобри името Горна Македониjа (на латиница Gorna Makedonija, с цел да се разграничи от гръцката Macedonia).
Спорът беше по какъв начин то да се употребява. Гърция упорства наименованието да се запише в македонската конституция, до момента в който Македония желае да бъде повторена формулата с Бивша югославска република Македония (БЮРМ). БЮРМ се използваше единствено в интернационалните документи, до момента в който вътрешно македонците си използваха конституционното име. Сега в Скопие се тормозят, че настояванията на Атина на процедура ще им забранят да се назовават македонци, като най-малко конституционно те ще би трябвало да се дефинират като горномакедонци. Отделно представители на албанските партии в Македония не са удовлетворени от определението " горна ", защото то подчертавало славянския темперамент на страната.
" Съмнявам се, че двете страни ще реализиран повсеместен компромис до началото на лятото. След последната среща на двамата външни министри в Охрид към този момент не си проличава предходният възторг ", счита Йоанис Армаколас, професор в университета на Македония (в Солун).
Единият вид е Македония да бъде поканена за договаряния за участие още през юни, само че те да стартират едвам когато се решат разногласията с Гърция. Или Гърция да не постанова несъгласие, а да разреши водене на договаряния, до момента в който проблемите се решат. " Спорът с името може да бъде оставен за последно ", счита Весела Чернева, шеф на Европейски съвет за външна политика – София. Такъв казус към този момент има със Сърбия, чийто спор с Косово беше оставен за разрешаване в последната, 35-а преговорна глава.
Армаколас обаче счита, че без изцяло съглашение (което включва и упования референдум в Македония за новото име) Гърция ще продължи да блокира Скопие.
Български публични лица на няколко пъти показваха противоречие с определението " горна ", защото това може да значи, че има и Източна Македония. " България няма да допусне териториални искания в новото име на Македония ", сподели в средата на февруари министърът на външните работи Екатерина Захариева. София обаче евентуално ще смъкна възраженията си, в случай че в македонската конституция категорично се запише, както упорства Гърция, че Скопие няма териториални искания към прилежащи страни.
България мъчно можеше да направи нещо в разногласието сред Македония и Гърция. " Проблемът сред тях има доста особености, а българско-македонските връзки постоянно са били в различен коловоз ", счита Димитър Бечев, старши помощник в Atlantic Council. Бечев напомня, че и България в последните години по-често се е намесвала в гръцка изгода, което надали щеше да способства за вероятно ходатайство в Скопие.
Проблемът със забавеното решение с името, като се изключи че България ще изгуби някоя и друга алена точка, е, че в случай че не се реализира бърз прогрес, разногласията сред двете страни могат още веднъж да ескалират. Това към този момент се случи през 2005 година и по-късно и през 2008 година, когато изглеждаше, че Гърция и Македония са покрай намиране на решение. Всъщност точно тогава се появи и предлагането за Gorna Makedonija.
Има ли заплаха за стабилността на Македония
" Нашата политика е да изнасяме сигурност и непоклатимост, а не да внасяме неустановеност и неустойчивост и това непрекъснато би трябвало да припомняме на нашите жители ", сподели комисарят по разширението Йоханес Хан при представянето на така наречен пакет за разширението във вторник.
Европейската комисия се пробва да приложи много комплициран трик. От една страна - да убеди скептичното публично мнение, че приемане за членки на Европейски Съюз на страните от Западните Балкани ще ги стабилизира и ще отблъсне нездравословното въздействие на външните фактори (без те да се загатват категорично – Русия, Турция, Китай и Саудитска Арабия). Върховният представител на Европейски Съюз в региона на външната политика и сигурността Федерика Могерини на няколко пъти сподели, че новият рунд от разширението има и геополитически претекстове.
От друга страна обаче, сходен метод не е доста безапелационен за тези, които се чудят с какво тъкмо Албания ще способства за сигурността и просперитета на Европейски Съюз. Заради това и комисарите не се скъпят на обещания по какъв начин няма да се повтори казусът с България и Румъния, които по всеобщото разбиране в старите членки са влезнали в Европейски Съюз през 2007 година неподготвени. За да продаде по-лесно началото на договарянията със Скопие и Атина, Европейска комисия категорично посочи преди месец, че Сърбия и Черна гора, които към този момент договарят, надали ще станат членки на Европейски Съюз преди 2025 година
" Европейски Съюз ясно дава да се разбере, че залага на стимулиране на процеса (на промени, а и на преговори), без да дава гаранции за времевата рамка, счита някогашният зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков, само че това не може да бъде развой до безкрайност, тъй като тогава още веднъж на напред във времето ще излязат засилващите се национализми, а и рисковете за самата държавност на няколко страни от Западните Балкани. "
Македония е под явен съветски напън. Преди два месеца съветският външен министър Сергей Лавров предизвести Ско- пие да не влиза в НАТО. А през 2015 година Москва беше много дейна в подклаждането на разногласията в страната с опортюнистичната си поддръжка за тогава ръководещата ВМРО–ДМНЕ, когато имаше всеобщи митинги поради корупцията в ръководството. Скопие бързо може да се изправи и пред етнически несъгласия, които в никакъв случай не е било мъчно да се разпалят. Или пък да изпадне в политическа дупка както след 2009 година, когато неналичието на външен интерес към страната задейства властническите инстинкти на локалните политици.
Но надалеч по-голям проблем са другите наследнички на някогашна Югославия – Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Основната причина Белград да не ескалира напрежението с Косово е точно обещанието за бъдещо участие в Европейски Съюз. " Сръбският президент Александър Вучич е уверен, че неговата страна е единствената постоянна страна в района и по тази причина не разрешава никакви взаимни отстъпки с Косово, до момента в който самото Косово е доста несигурно политически и като цяло е на друго равнище във връзка с участието си в Европейски Съюз ", споделя Чернева.
" Аз не мисля, че Балканите са на ръба на спор, само че без хоризонт за скорошно присъединение към Европейски Съюз ще спре и моторът за промени. Сега Европейска комисия е доста по-взискателна към кандидатките, само че без ясна вероятност за участие няма по какъв начин да се изисква от тях да изпълнят тези критерии ", е мнението на Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски проучвания в университета в Грац.
" Никой не се запитва по какъв начин щяха да наподобяват България и Румъния, в случай че не бяха станали членки през 2007 година ", дава отговор Бийбър на давания образец с тях като пояснение за нежеланието на множеството страни членки да се ангажират с разширението на Европейски Съюз.
И другият залог
Именно геополитическите проблеми слагат на тествания и идната среща на високо ниво в София през май. Въпреки че тежката артилерия в лицето на немския канцлер Ангела Меркел надали ще пропусне да взе участие, има възможност някои държавни и държавни ръководители на страни от Европейски Съюз да откажат да дойдат. Причината е поканата към Косово за присъединяване в срещата.
Испания може да я пропусне, за което министър председателят Мариано Рахой към този момент предизвести. Мадрид не признава отделянето на някогашната сръбска провинция, с цел да не насърчи личните си каталунски и баски сепаратисти. Подобна е и обстановката с Румъния, само че поради Приднестровието, което не признава властта на Молдова. Белград също даде сходен сигнал, само че е доста евентуално въпреки всичко да реши да взе участие, защото с отсъствието си нищо няма да завоюва.
Решението на България да предложения Косово обаче надали може да бъде подложено на критика, защото, без да се позволи въпросът с Прищина, мъчно може да се приказва за непоклатимост на Балканите.
По-големият проблем може да е нежеланието на европейските водачи да се обвързват с обещания. Преди два месеца Европейската комисия разгласява тактика, в която предвиждаше съществено увеличение на средствата за страните кандидатки, като помощта за тях след 2020 година би трябвало да доближи равнищата, които биха получавали като членки. Мотивът е, че по този метод преходът към участието ще стане по-плавен. Тези обещания обаче не се харесват на страни като Холандия, които упорстват за стесняване на европейския бюджет. И на 17 май шестте страни от Западните Балкани надали ще бъдат зарадвани с великодушни обещания.
- Въпреки рекомендацията за започване на договаряния Македония надали ще получи дата за началото им по време на българското европредседателство.
- Страните от Западните Балкани ще би трябвало да се оправят със скептичното публично мнение за разширението на Европейски Съюз.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Босна и Черна гора имат още доста работа по правата на индивида, счита Брюксел
от Дневник,17 апр 2018
Европейска комисия предлага Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз
Засега обаче не е несъмнено дали страните членки ще се съгласят с рекомендацията
17 апр 2018
Големият триумф в цялото изпитание Западните Балкани да са приоритет на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз трябваше да бъде поканата към Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейския съюз. София можеше безапелационно да твърди, че освен първа е признала независимостта на Македония през 1991 година, само че и че е осигурила старта на договарянията през юни 2018 година А когато месец по-късно НАТО приемеше Скопие за 30-ия си член, това също можеше да се припише като триумф на българската дипломация.
Въпреки че тази седмица Европейската комисия предложи на страните членки да одобрят започването на договаряния с Македония и Албания, изгледите това да се случи до края на юни са дребни. Причината е опълчването на Гърция на името на Македония. Атина към този момент спря един път Скопие през 2009 година да влезе в НАТО и да започва процеса на присъединение към Европейски Съюз.
Това не е единственият проблем за кандидатките за участие. В момента едвам 47% от интервюираните жители на Европейски Съюз поддържат разширението му. В старите членки поддръжката е много по- ниска, като едвам 28% от германците биха желали да видят нови страни в съюза. Последното слага напрегнат българското държавно управление, което се надява срещата на високо ниво в София на 17 май за Западните Балкани да изпрати мощно обръщение към шестте страни от района, вместо да затъне в разногласия може ли Косово да се счита за претендент за Европейски Съюз или пък дали обещанията за засилена финансова поддръжка няма да се окажат проблем при идните договаряния за многогодишния бюджет на Европейски Съюз. Повечето европейски политици желаят да гарнират обещанията си за повече помощ с наблягане на условията, които шестте страни би трябвало да изпълнят. Това не предвещава обща декларация, която да бъде посрещната с възторг в Западните Балкани.
Проблемът сред Атина и Скопие
Само допреди месец изглеждаше, че Гърция и Македония най-накрая могат да разрешат разногласието си за името. Между двете страни има договореност, че Скопие ще одобри името Горна Македониjа (на латиница Gorna Makedonija, с цел да се разграничи от гръцката Macedonia).
Спорът беше по какъв начин то да се употребява. Гърция упорства наименованието да се запише в македонската конституция, до момента в който Македония желае да бъде повторена формулата с Бивша югославска република Македония (БЮРМ). БЮРМ се използваше единствено в интернационалните документи, до момента в който вътрешно македонците си използваха конституционното име. Сега в Скопие се тормозят, че настояванията на Атина на процедура ще им забранят да се назовават македонци, като най-малко конституционно те ще би трябвало да се дефинират като горномакедонци. Отделно представители на албанските партии в Македония не са удовлетворени от определението " горна ", защото то подчертавало славянския темперамент на страната.
" Съмнявам се, че двете страни ще реализиран повсеместен компромис до началото на лятото. След последната среща на двамата външни министри в Охрид към този момент не си проличава предходният възторг ", счита Йоанис Армаколас, професор в университета на Македония (в Солун).
Единият вид е Македония да бъде поканена за договаряния за участие още през юни, само че те да стартират едвам когато се решат разногласията с Гърция. Или Гърция да не постанова несъгласие, а да разреши водене на договаряния, до момента в който проблемите се решат. " Спорът с името може да бъде оставен за последно ", счита Весела Чернева, шеф на Европейски съвет за външна политика – София. Такъв казус към този момент има със Сърбия, чийто спор с Косово беше оставен за разрешаване в последната, 35-а преговорна глава.
Армаколас обаче счита, че без изцяло съглашение (което включва и упования референдум в Македония за новото име) Гърция ще продължи да блокира Скопие.
Български публични лица на няколко пъти показваха противоречие с определението " горна ", защото това може да значи, че има и Източна Македония. " България няма да допусне териториални искания в новото име на Македония ", сподели в средата на февруари министърът на външните работи Екатерина Захариева. София обаче евентуално ще смъкна възраженията си, в случай че в македонската конституция категорично се запише, както упорства Гърция, че Скопие няма териториални искания към прилежащи страни.
България мъчно можеше да направи нещо в разногласието сред Македония и Гърция. " Проблемът сред тях има доста особености, а българско-македонските връзки постоянно са били в различен коловоз ", счита Димитър Бечев, старши помощник в Atlantic Council. Бечев напомня, че и България в последните години по-често се е намесвала в гръцка изгода, което надали щеше да способства за вероятно ходатайство в Скопие.
Проблемът със забавеното решение с името, като се изключи че България ще изгуби някоя и друга алена точка, е, че в случай че не се реализира бърз прогрес, разногласията сред двете страни могат още веднъж да ескалират. Това към този момент се случи през 2005 година и по-късно и през 2008 година, когато изглеждаше, че Гърция и Македония са покрай намиране на решение. Всъщност точно тогава се появи и предлагането за Gorna Makedonija.
Има ли заплаха за стабилността на Македония
" Нашата политика е да изнасяме сигурност и непоклатимост, а не да внасяме неустановеност и неустойчивост и това непрекъснато би трябвало да припомняме на нашите жители ", сподели комисарят по разширението Йоханес Хан при представянето на така наречен пакет за разширението във вторник.
Европейската комисия се пробва да приложи много комплициран трик. От една страна - да убеди скептичното публично мнение, че приемане за членки на Европейски Съюз на страните от Западните Балкани ще ги стабилизира и ще отблъсне нездравословното въздействие на външните фактори (без те да се загатват категорично – Русия, Турция, Китай и Саудитска Арабия). Върховният представител на Европейски Съюз в региона на външната политика и сигурността Федерика Могерини на няколко пъти сподели, че новият рунд от разширението има и геополитически претекстове.
От друга страна обаче, сходен метод не е доста безапелационен за тези, които се чудят с какво тъкмо Албания ще способства за сигурността и просперитета на Европейски Съюз. Заради това и комисарите не се скъпят на обещания по какъв начин няма да се повтори казусът с България и Румъния, които по всеобщото разбиране в старите членки са влезнали в Европейски Съюз през 2007 година неподготвени. За да продаде по-лесно началото на договарянията със Скопие и Атина, Европейска комисия категорично посочи преди месец, че Сърбия и Черна гора, които към този момент договарят, надали ще станат членки на Европейски Съюз преди 2025 година
" Европейски Съюз ясно дава да се разбере, че залага на стимулиране на процеса (на промени, а и на преговори), без да дава гаранции за времевата рамка, счита някогашният зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков, само че това не може да бъде развой до безкрайност, тъй като тогава още веднъж на напред във времето ще излязат засилващите се национализми, а и рисковете за самата държавност на няколко страни от Западните Балкани. "
Македония е под явен съветски напън. Преди два месеца съветският външен министър Сергей Лавров предизвести Ско- пие да не влиза в НАТО. А през 2015 година Москва беше много дейна в подклаждането на разногласията в страната с опортюнистичната си поддръжка за тогава ръководещата ВМРО–ДМНЕ, когато имаше всеобщи митинги поради корупцията в ръководството. Скопие бързо може да се изправи и пред етнически несъгласия, които в никакъв случай не е било мъчно да се разпалят. Или пък да изпадне в политическа дупка както след 2009 година, когато неналичието на външен интерес към страната задейства властническите инстинкти на локалните политици.
Но надалеч по-голям проблем са другите наследнички на някогашна Югославия – Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина. Основната причина Белград да не ескалира напрежението с Косово е точно обещанието за бъдещо участие в Европейски Съюз. " Сръбският президент Александър Вучич е уверен, че неговата страна е единствената постоянна страна в района и по тази причина не разрешава никакви взаимни отстъпки с Косово, до момента в който самото Косово е доста несигурно политически и като цяло е на друго равнище във връзка с участието си в Европейски Съюз ", споделя Чернева.
" Аз не мисля, че Балканите са на ръба на спор, само че без хоризонт за скорошно присъединение към Европейски Съюз ще спре и моторът за промени. Сега Европейска комисия е доста по-взискателна към кандидатките, само че без ясна вероятност за участие няма по какъв начин да се изисква от тях да изпълнят тези критерии ", е мнението на Флориан Бийбър, професор в Центъра за европейски проучвания в университета в Грац.
" Никой не се запитва по какъв начин щяха да наподобяват България и Румъния, в случай че не бяха станали членки през 2007 година ", дава отговор Бийбър на давания образец с тях като пояснение за нежеланието на множеството страни членки да се ангажират с разширението на Европейски Съюз.
И другият залог
Именно геополитическите проблеми слагат на тествания и идната среща на високо ниво в София през май. Въпреки че тежката артилерия в лицето на немския канцлер Ангела Меркел надали ще пропусне да взе участие, има възможност някои държавни и държавни ръководители на страни от Европейски Съюз да откажат да дойдат. Причината е поканата към Косово за присъединяване в срещата.
Испания може да я пропусне, за което министър председателят Мариано Рахой към този момент предизвести. Мадрид не признава отделянето на някогашната сръбска провинция, с цел да не насърчи личните си каталунски и баски сепаратисти. Подобна е и обстановката с Румъния, само че поради Приднестровието, което не признава властта на Молдова. Белград също даде сходен сигнал, само че е доста евентуално въпреки всичко да реши да взе участие, защото с отсъствието си нищо няма да завоюва.
Решението на България да предложения Косово обаче надали може да бъде подложено на критика, защото, без да се позволи въпросът с Прищина, мъчно може да се приказва за непоклатимост на Балканите.
По-големият проблем може да е нежеланието на европейските водачи да се обвързват с обещания. Преди два месеца Европейската комисия разгласява тактика, в която предвиждаше съществено увеличение на средствата за страните кандидатки, като помощта за тях след 2020 година би трябвало да доближи равнищата, които биха получавали като членки. Мотивът е, че по този метод преходът към участието ще стане по-плавен. Тези обещания обаче не се харесват на страни като Холандия, които упорстват за стесняване на европейския бюджет. И на 17 май шестте страни от Западните Балкани надали ще бъдат зарадвани с великодушни обещания.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ