Дилян Николов и Атанас Димитров – Фози в сърцето на „Портретът на Дориан Грей“
Премиерата за Бургас на постановката, която се трансформира в същински възторг „ Портретът на Дориан Грей “ е довечера в залата на Дома на НХК. Двама млади артисти влизат в общия облик на еддна персона и доста разнопосочни и мощни чувства.
Малко преди да стъпят на сцената, актьорите на Габровския трагичен спектакъл - Дилян Николов и Атанас Димитров – Фози минаха през студиото на Дарик Югоизток с цел да споделят намерено своето виждане за живота, любовта с театъра и чувството на това да си част от магията на наградената с „ Аскер “ режисура, режисирана от Веселка Кунчева.
Двамата млади артисти са близки другари – Фози е от Пловдив, а Дилян от Бургас. Завършили са в Пловдив, живеят в София, а шефът наДТ “Рачо Стоянов “ - Петко Койчев ги избира за част от състав, който ги събира в Габрово.
И за двамата театралната сцена е знак на благополучие и до момента в който за Дилян Николов тя е адреналин без аналог, а независимост усеща същински под морската повърхнина, до момента в който се гмурка, то Фози съумява да усети сходно възприятие, сега, в който слагат „ Портретът на Дориан Грей “ в Народен театър„ Иван Вазов “ в столицата.
„ Процесът беше на лабораторен принцип. Изследване, което на нас ни даде голяма независимост “, споделят актьорите. Не са склонни да сменят специалността си. За Атанас Димитров – Фози и за Дилян Николов киното не е последна цел. Но на всяко преобразяване гледат като предизвикателство, което ги прави по-добри в специалността, а и в живота.
„ Всички грижи, проблеми или настроения, би трябвало да останат на открито, когато излезеш на сцената би трябвало да влезеш в облик. Никой не го интересува дали този ден е бил сложен за теб, просто персоналните грижи нямат място там. Учим се да възпитаваме в надзор страстите си “, описват още надарените артисти.
Само за този месец нашумялата режисура ще се играе пет пъти. Независимо от повторенията, двамата се стараят да дадат максимума от себе си. И всякога реакциите в публиката са като храна против всяка отмалялост.
Работата за едно общо цяло, в което всеки артист се стреми да даде най-хубавото не за себе си, а за другите на сцената, затвърждава мнението им, че в актьорската специалност, няма място за нарцисизъм.
Как двама артисти демонстрират без маски същински стойностните неща и за какво до момента в който ги слушаш се замисляш, че имат повече, какво да кажат от някои родниполитици, чуйте в звуковия файл:
Малко преди да стъпят на сцената, актьорите на Габровския трагичен спектакъл - Дилян Николов и Атанас Димитров – Фози минаха през студиото на Дарик Югоизток с цел да споделят намерено своето виждане за живота, любовта с театъра и чувството на това да си част от магията на наградената с „ Аскер “ режисура, режисирана от Веселка Кунчева.
Двамата млади артисти са близки другари – Фози е от Пловдив, а Дилян от Бургас. Завършили са в Пловдив, живеят в София, а шефът наДТ “Рачо Стоянов “ - Петко Койчев ги избира за част от състав, който ги събира в Габрово.
И за двамата театралната сцена е знак на благополучие и до момента в който за Дилян Николов тя е адреналин без аналог, а независимост усеща същински под морската повърхнина, до момента в който се гмурка, то Фози съумява да усети сходно възприятие, сега, в който слагат „ Портретът на Дориан Грей “ в Народен театър„ Иван Вазов “ в столицата.
„ Процесът беше на лабораторен принцип. Изследване, което на нас ни даде голяма независимост “, споделят актьорите. Не са склонни да сменят специалността си. За Атанас Димитров – Фози и за Дилян Николов киното не е последна цел. Но на всяко преобразяване гледат като предизвикателство, което ги прави по-добри в специалността, а и в живота.
„ Всички грижи, проблеми или настроения, би трябвало да останат на открито, когато излезеш на сцената би трябвало да влезеш в облик. Никой не го интересува дали този ден е бил сложен за теб, просто персоналните грижи нямат място там. Учим се да възпитаваме в надзор страстите си “, описват още надарените артисти.
Само за този месец нашумялата режисура ще се играе пет пъти. Независимо от повторенията, двамата се стараят да дадат максимума от себе си. И всякога реакциите в публиката са като храна против всяка отмалялост.
Работата за едно общо цяло, в което всеки артист се стреми да даде най-хубавото не за себе си, а за другите на сцената, затвърждава мнението им, че в актьорската специалност, няма място за нарцисизъм.
Как двама артисти демонстрират без маски същински стойностните неща и за какво до момента в който ги слушаш се замисляш, че имат повече, какво да кажат от някои родниполитици, чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ