Борис Минков представя Синята гора от Николай Табаков в Ба...
Премиерата на романа " Синята гора " ще се състои на 29 септември (сряда) от 18 часа в Балабановата къща в Стария град. За новия разказ на Николай Табаков ще приказват Борис Минков, Георги Делов и Шинка Дичева.
В романа видимо тематиката е коронавирусът, но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване.
Насред корона суматохата се появи новият разказ на Николай Табаков „ Синята гора “, който очевидно се вписва в реда на книгите му, тълкуващи „ хората от реката “ в свойствения за Табаков жанр. Една предговаряща записка предизвестява: Книгата напълно се уповава на мислени обстоятелства, събития и топоними. Свищов е съчинен, Бостън измамлив, за София да не приказваме. Моля за внимание! Ако някой се познае в тази книга, да знае, че е изцяло фиктивен и се постанова да вземе незабавни ограничения. Диагнозите слагам аз, рецептурникът е в ръцете на Господ, медикаменти може да намерите по аптеките в страната. (Алкохолът е нездравословен за вашето здраве!) Наздраве!….
Щом моли, дано внимаваме
Когато в основата на избрана литературна творба става дума за настоящи събития, които са се случили и не престават да протичат в непосредственото време, постоянно съществува заплаха сътвореното да е нетрайно във времето. Това постоянно се случва, когато създателят се плъзга по повърхността, без да се задълбочава, и остава при настоящото, повърхностното, епидермалното, публицистиката и образците са доста. Конкретното събитие би трябвало да бъде единствено мотив за слагане на значими екзистенциални, обществени и морални въпроси, които са битийни за индивида. Само когато писателят успее да се измъкне от съответното, да го направи универсално и да сложи всемирен значими проблеми, реализира триумф. Такъв е казусът с Николай Табаков и романа му „ Синята гора “.
Привидно тематиката е коронавирусът, който е напълно настоящ и всички сме потънали в него. Но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване. Героите, рисувани от Табаков, непременно желаят да заразят всичко към себе си с хубост и правдивост. Тази е целевата причина на всичките му текстове. Което внезапно ги разграничава от мизантропичното и резигниращото, задаващо главния звук в литературата на съвремието ни. Табаков е измежду малцината, които празнуват живота в неговата смисленост.
Както евентуално се досещате, романът „ Синята гора “ няма нищо общо с дърводобива. Той споделя живота. Катери се по стръмнините на личните ни безредици, спуска се стремително в персоналните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е стръв, прелъщение, безконечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски взор се изправят горските глъбини на, сякаш, почтеното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна убеденост, че сме тъкмо ние, че сме тук и в този момент. Разпознаваме себе си в героите, без съмнение вземаме страна, неспокойно отхвърляме, размирно се съгласяваме, от време на време плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, провокират, постоянно са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А тъкмо това ни слага освен в достоверната обстановка на съществено размишляващи човешки същества, само че слага пред нас оня безконечен, изконен, безусловно персонален и безвъзвратен въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е сложен. Отговорът - в случай че го потърсите.
Една разходка в гората.
В романа видимо тематиката е коронавирусът, но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване.
Насред корона суматохата се появи новият разказ на Николай Табаков „ Синята гора “, който очевидно се вписва в реда на книгите му, тълкуващи „ хората от реката “ в свойствения за Табаков жанр. Една предговаряща записка предизвестява: Книгата напълно се уповава на мислени обстоятелства, събития и топоними. Свищов е съчинен, Бостън измамлив, за София да не приказваме. Моля за внимание! Ако някой се познае в тази книга, да знае, че е изцяло фиктивен и се постанова да вземе незабавни ограничения. Диагнозите слагам аз, рецептурникът е в ръцете на Господ, медикаменти може да намерите по аптеките в страната. (Алкохолът е нездравословен за вашето здраве!) Наздраве!….
Щом моли, дано внимаваме
Когато в основата на избрана литературна творба става дума за настоящи събития, които са се случили и не престават да протичат в непосредственото време, постоянно съществува заплаха сътвореното да е нетрайно във времето. Това постоянно се случва, когато създателят се плъзга по повърхността, без да се задълбочава, и остава при настоящото, повърхностното, епидермалното, публицистиката и образците са доста. Конкретното събитие би трябвало да бъде единствено мотив за слагане на значими екзистенциални, обществени и морални въпроси, които са битийни за индивида. Само когато писателят успее да се измъкне от съответното, да го направи универсално и да сложи всемирен значими проблеми, реализира триумф. Такъв е казусът с Николай Табаков и романа му „ Синята гора “.
Привидно тематиката е коронавирусът, който е напълно настоящ и всички сме потънали в него. Но посредством персонажите и сюжета писателят ни занимава с фундаментални, същностни въпроси за индивида и неговото съществуване. Героите, рисувани от Табаков, непременно желаят да заразят всичко към себе си с хубост и правдивост. Тази е целевата причина на всичките му текстове. Което внезапно ги разграничава от мизантропичното и резигниращото, задаващо главния звук в литературата на съвремието ни. Табаков е измежду малцината, които празнуват живота в неговата смисленост.
Както евентуално се досещате, романът „ Синята гора “ няма нищо общо с дърводобива. Той споделя живота. Катери се по стръмнините на личните ни безредици, спуска се стремително в персоналните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е стръв, прелъщение, безконечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски взор се изправят горските глъбини на, сякаш, почтеното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна убеденост, че сме тъкмо ние, че сме тук и в този момент. Разпознаваме себе си в героите, без съмнение вземаме страна, неспокойно отхвърляме, размирно се съгласяваме, от време на време плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, провокират, постоянно са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А тъкмо това ни слага освен в достоверната обстановка на съществено размишляващи човешки същества, само че слага пред нас оня безконечен, изконен, безусловно персонален и безвъзвратен въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е сложен. Отговорът - в случай че го потърсите.
Една разходка в гората.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ