Премиерата на Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу ще се

Премиерата на „ Оръжията и индивидът “ от Бърнард Шоу ще се състои. Това излиза наяве от обява на, в която написа още:

„ Уважаема аудитория,

Вярваме, че сцената е пространство, на което се слагат значими тематики, предизвикващи размисъл, и където място имат разнообразни гледни точки.

Предстоящата довечера премиера на „ Оръжията и индивидът “ на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович провокира доста и разнообразни реакции. Част от тях бяха изненадващи за нас заради неналичието на всякаква връзка с истината и търсенето на провокация.

Важно е да се посочи, че „ Оръжията и индивидът “ преглежда тематиката за войната, героизма, човешките полезности и любовта с бездънен хуманизъм и подигравка, присъщи на драматурга Шоу. Тази комедия никога не цели да разедини обществото или да наложи една позиция, а в противен случай.

Въпреки това, довечера пред Народен спектакъл „ Иван Вазов “ се чака митинг против слагането на пиесата от групи, определящи себе си като патриотични.
Екипът ни, със съдействието на способените органи, е взел всички нужни ограничения, с цел да подсигурява сигурността на публиката, актьорите и чиновниците и да не се допусне противообществено държание в постройката на театъра.

По изключение от нормалните правила в културна институция като нашата и единствено поради сигурността, се постанова инспекция на гостите при влизането им в театъра.
Призоваваме всички, които са решили да изразят своето противоречие посредством митинг, да го създадат, спазвайки публичните порядки и на позволеното за това място от Столична община.

Залата на Народен спектакъл „ Иван Вазов “ е място единствено за просвета и спектакъл, а не за националистически и политически прояви. “

Български стихотворец, драматург, режисьор, композитор и артист също популяризира Фейсбук обява за постановката на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “ , която ще бъде от 19:00 часа довечера . В нея написа:

„ Скъпи другари, прочетете това, което съм написал и доколкото можете го разпространете в уеб сайтове и при другари. Ще направя каквото зависи от мен да не се допусне този неприличен акт – да се бойкотира и спре една прелестна пиеса, не срам, а реклама за България.

Ще бъде срам за България

Не обръщах съществено внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, режисьор на която е международно известният Джон Малкович. Не гледах съществено на откъслечните апели /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите срещу пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.

Разбира се, че ще отида да виждам спектакъла на огромния режисьор в нашия народен спектакъл. Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в обособена книга през 2018 година в Университетското издателство „ Свети Климент Охридски “. Прочетох пиесата и останах изумен от клеветите, които се популяризират за нея.

Това е една пиеса, която освен че не унизява моите сънародници, а в противен случай – демонстрира ги като интелигентни хора, способни на тънки усеща и чувства, попаднали в една класическа обстановка в международната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, премеждия и обрати.

Това не са простаците от „ Криворазбраната цивилизация “, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, въпреки че действието става горе долу едновременно – краят на 19 век.

Самият факт, че един от най-големите международни драматурзи на всички времена е написал пиеса, в която настоящите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един щвейцарски офицер към този момент е неповторим факт, който приказва за международното внимание към одеве освободената ни татковина, която е спечелила първата си война напълно неотдавна след освобождението си.

Ето по какъв начин стартира пиесата с разговор меду майката Катерина и дъщерята Райна.

Катерина: Чудесни вести! Имало е борба!
Райна: /очите ѝ засияват/ Ах!
Катерина: Победоносна борба! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.
Райна: /в щастлив изблик/Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в сигурност ли е?
Катерина: Разбира се. Той ми изпрати новините. Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.

Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските бойци и офицери, въпреки че не това е главната тематика.

Странно ми е от къде се появиха такива напълно подправени и внушени от някъде трудове, че създателят се е гаврел със Сръбско-българската война. Точно противоположното. Той симпатизира на своите герои военни, взели участие и спечелили войната.

Най-неприятната клевета, която очевидно е възмутила много хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил неугледен и необразован. Това е една имитация на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой различен няма. И една къса полемика би трябвало ли да се мият постоянно ръцете.

И всичко това в една съсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в „ казуса “ и своите сънародници. Който желае може да го откри само на страница 53 от всичките 149.

А в този момент дано ви изтъквам прелестния патриот Алеко Константинов и неговия Бай Ганьо от описа „ Бай Ганьо в банята “.

Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря героичен по влакнатите гърди и извика победоносно:

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият звук, с който изрече тази препоръка, говореше много; този звук споделяше: „ Ето го, видите ли го българина! Този е той, подобен е той! Вий сте го чували единствено, сливнишкия воин, балканския талант! Ето го в този момент пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в положение да направи! И единствено това ли! Ехе, на какви работи още е той кадърен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути! “

– А бе я попитай има ли сапун – споделя ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му екстаз, – я виж нозете ми на какво ся заприличали…

И в действителност, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата – така и така нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най разпалената фикция да си показа нещо по-нечисто от туй, което може да ти показа самата действителност…

Или от „ Бай Ганьо на посетители “

Яде бай Ганьо, брей, не се майтапи, яде, та ушите му плющят! Всичките органи на тялото му са в придвижване, а зъбите, езикът и носът преди всичко. Ето де осъзнава човек бледността и бедността на езика! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-накрая с какви музикални ноти е допустимо да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!… Блазе на стопанките! Не всяка чехкиня ще има щастието да се наслаждения от таквози представление. “

Искам да се обърна към възмутените от Бернард Шоу. Защо не разрушите паметника на Алеко. И надлежно паметника на Славейкови – татко и наследник. Нали на Петко Рачов Славейков принадлежи куплета:

„ Не сме народ, не сме народ, а мърша
отново ще кажа и с това ще свърша. “

Защо не прочетете още веднъж Алеко Константинов и развиването на бай Ганьо като политик, написани като че ли за днешния ден „ Бай Ганьо прави избори “.

Ужасно съзнателно ми е, че до момента безучастно съм участвал в този изкуствено основан проблем с постановката на уважавания от мен режисьор Джон Малкович в Народния спектакъл. Разбирам какво му е в този момент – на него и надлежно на шефа на театъра под заканите от демонстрации и надали не навлизане в салона по време на представлението. Това би било интернационален срам за България. Страната, която преди повече от 100 години един популярен драматург прави известна по целия свят със своите симпатични и интелигентни герои. “

На този декор още веднъж прикани за митинг против постановката . По-рано през днешния ден тя популяризира следната обява:

„ Да бъдем народ…

Днес е 7 ноември – 139 година от боевете при Сливница. От бойното кръщене и победа на младата Българска войска, в една нежелана и с нищо непредизвикана, братоубийствена война. 139г. от подвига на предците ни, защитили с живота си правото на българите – нашето право, да живеем дружно в една България.

Да отделим час – два, с цел да се почувстваме народ… Да осъществим пространството пред театъра, който още носи името на Иван Вазов, само че показва пиеса, в която се осквернява паметта на войните, за които дядо Вазов написа едни от най-силните, благодарствени слова в нашата лирика:

„ …Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
умираха без страх… “

Да отделим час, да забравим разлики, пристрастия, цветове и идеологии – да се съберем, да почетем паметта на хилядите починали, с цел да я има България.

Да се съберем всички, които не се опасяват от ругатни и насмешки, всички които не страдат от комплекси, които не се срамят да се назовават българи, за които България е жива рана. Всички.

Заедно – млади и остарели – титулувани, образовани или не, служащи, чиновници, студенти – дружно! И безшумно – без лозунги и заявления, без крясъци и викове, без хули и обиди, без бутилки и павета, в шпалир от тишина изпроводим тези, които заплащат, с цел да приветстват гаврата с паметта на предците си…
Да го създадем.

За да бъдем народ. Нищо друго.

Просто – благодарен Български народ, с възприятие за лично достойнство… Днес – 17:30 на площада пред един компрометиран театър… “

Кой е Джордж Бърнард Шоу?

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 година – 2 ноември 1950 г.) е ирландски  драматург ,  есеист  и  сценичен критик , прочут със своята остра ирония и обществена рецензия. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се реалокира в Лондон през 1876 година, където започва  литературната си кариера . Въпреки че първичните му романи не реализират триумф, той се утвърждава като уважаван  сценичен  и  музикален критик  през 1880-те години.

Шоу е един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки и е вторият по известност драматург в британския спектакъл след Шекспир. През 1925 година получава  Нобелова премия за литература  „ за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща ирония, постоянно съчетана с изключителна поетична хубост “.  През 1939 година е почетен с „ Оскар “ за сюжета на кино лентата „ Пигмалион “, основан на едноименната му комедия, което го прави един от дребното създатели, носители и на двете влиятелни награди.

Сред най-известните му пиеси са  „ Пигмалион “ ,  „ Майор Барбара “  и  „ Оръжията и индивидът “ . Творчеството на Шоу се отличава с  рецензия  към обществените несправедливости и духовитост, които не престават да въодушевяват и предизвикат мисълта на публиката и до през днешния ден.

„ Оръжията и индивидът “

„ Оръжията и индивидът “ е пиеса в  три дейности на ирландския драматург , добавена за първи път през 1894 година в Лондон. Това е първият комерсиален триумф за Шоу, който утвърди известността му като драматург. Действието на пиесата се развива в  България , като по-голямата част от героите са  българи . В основата на сюжета е борбата при  Сливница  по времето на Сръбско-българската война през 1885 година

Пиесата  осмива  обществените настройки, възхваляващи войната, и демонстрира своята вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Шоу употребява комедията, за да  подлага на критика  идеализираната визия за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.

В България пиесата не е оповестена на български език до 2018 година, когато е издадена от университетското издателство „ Св. Климент Охридски “. През ноември 2024 година пиесата беше добавена към  сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ в София  под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква  полемики  в българското общество по отношение на представянето на българите в творбата.

Нешка Робева приканва за митинг пред „ Народния спектакъл “ поради постановката на Малкович „ Оръжията и индивидът “