Луд гидия ще е първата премиера на Старозагорската опера за 2026 година
Премиерата на операта " Луд гидия “ от Парашкев Хаджиев ще се състои на 6 март 2026 година от 19.00 часа на сцената на Държавна опера - Стара Загора. Това е третата премиерна режисура на операта " Луд гидия “ на сцената на Старозагорската опера (1960 и 2000 г.) и първа тук – за режисьора Александър Мутафчийски. Диригент е Маестро Владимир Бошнаков, хореограф – Петя Вънева, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, концертмайстор Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев, мултимедия Анна-Мария Токаджиева.
На конференция през днешния ден режисьорът Александър Мутафчийски и диригентът на " Луд гидия “ Владимир Бошнаков описаха за процеса на основаване на спектакъла.
" В тази опера е кодиран генът на българина, в нея е моралът на Възраждането, тъй като за мен действието се развива в този исторически откъслек. Посланието е за Изкуството, което разсънва хората за деяние. И още – за тази етническа приемливост, с която българите сме известни. Радостен съм, че работя с толкоз млади и толкоз пеещи актьори, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат доста труд и доста душа в този театър, с цел да може той да стигне до публиката по най-хубавия и най-чистия метод “ – сподели режисьорът Александър Мутафчийски.
" Ако мога с едно изречение да дефинира посланието на операта " Луд гидия “ то е: Изкуството прави индивида свободен. Именно това прави основният воин Илия – демонстрира на хората метода да мислят свободно. В операта има ясни лайт тематики: за любовта (Илия и Зорница), ориенталска (Осман бей) и други За мен тази музикална драматургия на Парашкев Хаджиев е доста забавна, като негов откривател. Да, етническата приемливост я има и в музиката на " Луд гидия “ – искрено ориенталски танц (Кадията и двама пазванти) и танцът на Ансамбъл " Загоре “ в една линия…Винаги се стремя да разпространявам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като началник в този момент. Поставял съм и други две опери на Парашкев Хаджиев. Сега е доста забавно, тъй като " Луд гидия “ е опера от " детството “ на един композитор, който познавам първо от творчеството му от зрелостта “ – описа Владимир Бошнаков, диригент на " Луд гидия “ и шеф на Държавна опера - Стара Загора.
В конференцията взе участие и Мартин Петков, хореограф на Общински фолклорен отбор " Загоре “, който показа, че хореографията в постановката е групово дело на актьори от ансамбъла. " Да, драматургичният темперамент на " Луд гидия “ е обвързван с българския фолклор. Нашите танци оптимално се приближават до българския фолклор в достоверния му тип. Танците са от Тракия и от Северна България, тъй като действието се развива в едно Добруджанско село. Музиката беше предизвикателство за нас, макар че класическите принадлежности не са ни непознати, само че ние се справихме и ще зарадваме публиката “ – сподели хореографът на " Загоре “.
В премиерния театър на 6 март в ролята на Радан, господар е Ивайло Джуров, Раданица, негова жена - Тереза Бракалова, Зорница, щерка на Радан - Таня Лазарова, Илия (Луд гидия), ратай; обичан на Зорница - Николай Моцов, Мечо, ратай; другар на Илия - Теодор Петков, Куна, ратайкиня; обичана на Мечо - Елена Петрова, Поп Матей - Мартин Димитриевски, Бей Осман - Валери Турманов, Кадия - Марин Русинов, първи господар - Костадин Якшев, втори господар - Любомир Петков, тъпанджия - Милен Денев. Участват още оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора, Общински фолклорен отбор " Загоре “.
" Луд гидия “ в Стара Загора през годините:
" Премиерата на новосъздадената творба е дело на " асовете " на операта: основния диригент Асен Найденов, основния режисьор Драган Кърджиев, художника Мариана Попова и хореографа Иван Тодоров. В София на 15 ноем. 1959 година, единствено 10 и половина месеци откак Парашкев Хаджиев се е заловил с оперното либрето, препоръчано от Иван Генов по претекстове, заимствани от Пенчо Славейковата поема " Луд гидия ". Вдъхновението на композитора се е развихрило, драматургичното развиване на музиката подхожда на драматургията на либретото. Безспорен е националният нюанс на музиката. Да, критиците имат забележки към либретото, само че скоро " Луд гидия " ще бъде наречена " класическа българска творба ", ще бъде сравнявана с " Продадена булка ", ще се радва на интерес от доста театри, в това число в чужбина, а най-хубавите съдници на всяка творба са публиката и времето.
Старозагорската опера е първият спектакъл отвън столицата, показал " Луд гидия ". Премиерата е към година след софийската, на 8 дек. 1960 година В Стара Загора над постановката работят основният диригент Любен Пинтев, режисьорът Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и гост-хореографът от София Иван Тодоров. Постижението на старозагорци е окачествено като безспорно позитивна демонстрация в развиването на театъра. Постановката се играе два следващи сезона надлежно с 33 и 11 представления.
На 8 април 1962 се състои 40-тото показване на " Луд гидия " от старозагорци. Особен, церемониален театър, в наличие на самия композитор и голям брой публични посетители. Илия е измежду коронните функции на Миньо Минев. Янка Вазова е Зорница, а към този момент е позната и като Калина от в това време появилата се комична опера на същия създател " Имало едно време ". Тя е разликата по отношение на премиерния състав. И диригента – този път е Тодор Стойков. Причината за тържеството обаче не е в четиридесетото показване на " Луд гидия ". Поводът е 3000-ния театър в летописа на Старозагорската опера. Помощник-режисьорът Никола Драганов, взел участие преди като хорист още от 1926/1927, си е водил мемоари за всяка премиера, за всяко зрелище, за гастролите. Той е оповестил 3000-ния театър, той е подготвил малко слово за Радио Стара Загора, известие за локалния вестник, негова е концепцията за тържественото му отбелязване.
Старозагорското решение на " Луд гидия " е показано и в София на Третия народен обзор на оперните театри, на 30 юни 1962 година Това е и последният театър на тази режисура.
Втората режисура на " Луд гидия " попада в афиша на театъра също 2 сезона, само че броят представления е в пъти по-малък, макар старанието и отдадеността на целия креативен екип… “ Гл. ас. доктор Ема Жунич.
На конференция през днешния ден режисьорът Александър Мутафчийски и диригентът на " Луд гидия “ Владимир Бошнаков описаха за процеса на основаване на спектакъла.
" В тази опера е кодиран генът на българина, в нея е моралът на Възраждането, тъй като за мен действието се развива в този исторически откъслек. Посланието е за Изкуството, което разсънва хората за деяние. И още – за тази етническа приемливост, с която българите сме известни. Радостен съм, че работя с толкоз млади и толкоз пеещи актьори, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат доста труд и доста душа в този театър, с цел да може той да стигне до публиката по най-хубавия и най-чистия метод “ – сподели режисьорът Александър Мутафчийски.
" Ако мога с едно изречение да дефинира посланието на операта " Луд гидия “ то е: Изкуството прави индивида свободен. Именно това прави основният воин Илия – демонстрира на хората метода да мислят свободно. В операта има ясни лайт тематики: за любовта (Илия и Зорница), ориенталска (Осман бей) и други За мен тази музикална драматургия на Парашкев Хаджиев е доста забавна, като негов откривател. Да, етническата приемливост я има и в музиката на " Луд гидия “ – искрено ориенталски танц (Кадията и двама пазванти) и танцът на Ансамбъл " Загоре “ в една линия…Винаги се стремя да разпространявам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като началник в този момент. Поставял съм и други две опери на Парашкев Хаджиев. Сега е доста забавно, тъй като " Луд гидия “ е опера от " детството “ на един композитор, който познавам първо от творчеството му от зрелостта “ – описа Владимир Бошнаков, диригент на " Луд гидия “ и шеф на Държавна опера - Стара Загора.
В конференцията взе участие и Мартин Петков, хореограф на Общински фолклорен отбор " Загоре “, който показа, че хореографията в постановката е групово дело на актьори от ансамбъла. " Да, драматургичният темперамент на " Луд гидия “ е обвързван с българския фолклор. Нашите танци оптимално се приближават до българския фолклор в достоверния му тип. Танците са от Тракия и от Северна България, тъй като действието се развива в едно Добруджанско село. Музиката беше предизвикателство за нас, макар че класическите принадлежности не са ни непознати, само че ние се справихме и ще зарадваме публиката “ – сподели хореографът на " Загоре “.
В премиерния театър на 6 март в ролята на Радан, господар е Ивайло Джуров, Раданица, негова жена - Тереза Бракалова, Зорница, щерка на Радан - Таня Лазарова, Илия (Луд гидия), ратай; обичан на Зорница - Николай Моцов, Мечо, ратай; другар на Илия - Теодор Петков, Куна, ратайкиня; обичана на Мечо - Елена Петрова, Поп Матей - Мартин Димитриевски, Бей Осман - Валери Турманов, Кадия - Марин Русинов, първи господар - Костадин Якшев, втори господар - Любомир Петков, тъпанджия - Милен Денев. Участват още оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора, Общински фолклорен отбор " Загоре “.
" Луд гидия “ в Стара Загора през годините:
" Премиерата на новосъздадената творба е дело на " асовете " на операта: основния диригент Асен Найденов, основния режисьор Драган Кърджиев, художника Мариана Попова и хореографа Иван Тодоров. В София на 15 ноем. 1959 година, единствено 10 и половина месеци откак Парашкев Хаджиев се е заловил с оперното либрето, препоръчано от Иван Генов по претекстове, заимствани от Пенчо Славейковата поема " Луд гидия ". Вдъхновението на композитора се е развихрило, драматургичното развиване на музиката подхожда на драматургията на либретото. Безспорен е националният нюанс на музиката. Да, критиците имат забележки към либретото, само че скоро " Луд гидия " ще бъде наречена " класическа българска творба ", ще бъде сравнявана с " Продадена булка ", ще се радва на интерес от доста театри, в това число в чужбина, а най-хубавите съдници на всяка творба са публиката и времето.
Старозагорската опера е първият спектакъл отвън столицата, показал " Луд гидия ". Премиерата е към година след софийската, на 8 дек. 1960 година В Стара Загора над постановката работят основният диригент Любен Пинтев, режисьорът Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и гост-хореографът от София Иван Тодоров. Постижението на старозагорци е окачествено като безспорно позитивна демонстрация в развиването на театъра. Постановката се играе два следващи сезона надлежно с 33 и 11 представления.
На 8 април 1962 се състои 40-тото показване на " Луд гидия " от старозагорци. Особен, церемониален театър, в наличие на самия композитор и голям брой публични посетители. Илия е измежду коронните функции на Миньо Минев. Янка Вазова е Зорница, а към този момент е позната и като Калина от в това време появилата се комична опера на същия създател " Имало едно време ". Тя е разликата по отношение на премиерния състав. И диригента – този път е Тодор Стойков. Причината за тържеството обаче не е в четиридесетото показване на " Луд гидия ". Поводът е 3000-ния театър в летописа на Старозагорската опера. Помощник-режисьорът Никола Драганов, взел участие преди като хорист още от 1926/1927, си е водил мемоари за всяка премиера, за всяко зрелище, за гастролите. Той е оповестил 3000-ния театър, той е подготвил малко слово за Радио Стара Загора, известие за локалния вестник, негова е концепцията за тържественото му отбелязване.
Старозагорското решение на " Луд гидия " е показано и в София на Третия народен обзор на оперните театри, на 30 юни 1962 година Това е и последният театър на тази режисура.
Втората режисура на " Луд гидия " попада в афиша на театъра също 2 сезона, само че броят представления е в пъти по-малък, макар старанието и отдадеността на целия креативен екип… “ Гл. ас. доктор Ема Жунич.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ