Премиерата на новата книга на тв легендата е на Ивановден

Премиерата на новата книга на тв легендата е на Ивановден в бившето кино " Левски "
“За да опознаеш света, би трябвало да знаеш по какъв начин живеят хората ”, написа тв легендата Иван Гарелов, само че и прибавя: “ И да знаеш какво обичат да ядат ”.

Така известният публицист изяснява написването на новата си книга “Тук Хемингуей в никакъв случай не е бил ”. Именно тя е първата, която книгоиздателска къща “Труд ” ще показа от каталога си през новата година.

“Започваме 2024 година доста стремително. Още на 7 януари, Ивановден, от 18 часа поканвам читателите на представянето на новата книга на Иван Гарелов ”, споделя редакторът на Книгоиздателска къща “Труд ” Надежда Делева. Премиерата ще е в уютното място за изкуство “Сити Марк артцентър ” (бул. “Янко Сакъзов ” №30, бившето кино “Левски ”) в София и е с вход свободен, по тази причина всеки е добре пристигнал.

Откъси от книгата ще четат наследника му в “Панорама ” Бойко Василев, другият топводещ на БНТ1 Георги Любенов и обичаният на генерации артист Антон Радичев. Водещ ще е различен известен артист - Мариан Вълев. Музикалната поддръжка обезпечава група “Акага ”.

Тук Хемингуей в никакъв случай не е бил

Испания е страната, която дава отговор на всички мои условия. Тук има всичко, което одобрявам - слънце, хубави кръчми, море от мезета и ястия, радостни и отзивчиви хора, буйни танци. Че и футбол от горната страна на всичко. Ако мястото в сърцето ми не беше заето от Гърция, там щеше да е Испания.

Не е нужно дълго да търсиш къде да започнеш винения маратон. Влизаш в първата срещната механа с тапас и вино, изпиваш една-две чаши с две-три мезета и отиваш в прилежащата механа. Така най-после ще се върнаш в първата, от която си почнал. Не е допустимо да изброя всички хапки и мезета, които ти сервират с чашата вино, само че с цел да добиете известна визия, че нищо не липсва, ще ви изненадам, че има чинийки със свински уши или свинско краче на скара и всички вероятни свински капризи.

Тази система за ядене и пийване се облекчава от тезгяха с витрина, където можеш да си избереш идната поръчка. Повечето гости стояха прави, подготвени за път до прилежащата врата.

Използваните салфетки се хвърлят напряко на пода. Те са реклама. Която механа има повече захвърлени салфетки на пода, тя е имала най-вече гости.

Любопитното е, че испанците пият най-вече алено вино, без значение от топлото време. За туристите има и ябълкова сидра (или сайдер, както е признато у нас), само че тя не е за сериозните пиячи.

Трудно ми е да посоча къде кръчмите са най-хубави. Бил съм на доста места, даже един път обикаляхме цяла Южна Испания за промоция на коли, само че може би красивите пейзажи са разсейвали вниманието ни от виното, до момента в който в Мадрид можеш да се съсредоточиш в тази виновна активност. На Агента Тенев, с който пътувахме един път дружно, му откраднаха парите в някакъв музей, само че това не му скапе настроението. За чаша вино и тапас постоянно ще се намерят някакви запаси.

Знам, че чужденците доста си падат по Барселона, тя е доста хубав град. Що се отнася до заведенията, аз мисля, че точно заради огромното настъпление на туристи в Барселона те са малко “Балкантурист ”, не по този начин достоверни, както в Мадрид. Но в Барселона в този отрасъл огромен триумф има един българин, създател на известна верига за бързо хранене. Неговото заведение на една от основните улици в Барселона е кулинарно леговище освен за пътуващите нашенци, само че и за доста испанци. Същият наш съотечественик има и други заведения в града и на морето, постоянно посещавани преди време от Стоичков, Меси и останалите играчи на “Барса ”.

Под “Пласа Майор ” - площада на кметството, по късите дребни улички се намират едни от най-старите кръчми в Мадрид, като в някои от тях сервират цели печени на скара дребни прасенца, особено отгледани за тази цел. На множеството от тях можете да прочетете еднакъв надпис: “Тук е бил Хемингуей ”. Само на една табелата беше друга: “Тук Хемингуей в никакъв случай не е бил ”. За нея най-трудно се намираха места.

Обяд с Ясер Арафат в опустошения Бейрут

В Бейрут се стреляше когато и да е на денонощието от всички страни и направления. За несвикналите това беше потрес, ужасяващ потрес. Бързо научихме и свикнахме, въпреки всичко и там имаше фронтова линия, пресичаща най-богатите квартали. Тя разделяше християнския Западен Бейрут от мюсюлманския Източен.

Войната си е война, само че стрелбата в близост беше на първо място във въздуха. Стреляха всички, които имаха оръжие, т.е. всички. По прочувствени аргументи - умъртвили техен приятел, чули по радиото някаква вест. Така свикнахме с шума от стрелбата, че не можехме да заспим без нея. Една вечер операторът Иво Нешев ме разсъни.

- Бате, става нещо!

- Защо бе, Иво?

- Никой не стреля - оповестява обезпокоително той. - Може би са пробили фронта и ще нахлуят тук.

В този миг се чу по какъв начин някой зарежда автомата си.

- Спокойно - споделих. - Всичко е наред, заспивай.

Ето какво съм предал по телефона през тези дни за националното радио: “Удивителното през тези дни в Бейрут е, че макар разрушенията и гибелта търговията си върви. Цигари и питиета, южни плодове и риба. Куфари за заминаващите, фенери за оставащите и гуменки за воюващите ".

Заминаващите - това са богатите, които напущат страната. Войната е за бедните. Оставащите имат потребност от светлина. Воюващите имат потребност от гуменки, с цел да притичват сред обстрелваните здания.

При Арафат ме заведоха негови помощници, които бяха учили в България и ме познаваха. Затова и той ме одобри доста сърдечно. Беше след среднощ, само че аз знаех, че това е времето, когато се среща с външни хора и публицисти. При идващите срещи аз отивах по-рано и заспивах там, до момента в който чаках. Затова бях безсънен о пресен на срещите ни. Една вечер стана дребен гаф, само че не му се скапе настроението.

Към среднощ Арафат поръча да ни сервират в кабинета му. Печена кокошка, табуле, хумус. Накрая сервираха кафе от кафениче, в което не се сипваше вода и се зариваше в парещ пясък, с цел да се измъкне есенцията на зърната. Сипаха ни в дребни чаши като напръстници. Аз го глътнах едновременно, а той ме погледна учудено. Оставих чашата на масата и още веднъж я изпълниха. На третия път Арафат ме попита знам ли какво кафе пия. И ми изясни, че това е остаряла бедуинска традиция и се пиело доста малко от него, тъй като ставало ужасно мощно, а чашата се оставяла обърната. Иначе я пълнят още веднъж. След третото кафе бил задължен да ми изясни, с цел да не ми прилошее.

След години имахме още по-драматична среща. Арафат предложения мен и преводачката на обяд. Седнахме на земята, развиха някакви хартии и сервираха шишчета - свински и пилешки, табуле, хумус, самун. Не беше доста комфортно, само че пък организирах един от най-важните и съдържателни политически диалози в живота си.

На посетители на Саддам Хюсеин

През 1976 година получих покана да посетя Ирак с оператор, а едвам се бях завърнал от Ливан, откакто Сирия се намеси в гражданската война срещу палестинците и мюсюлманските им съдружници. Вече бях навлязъл задоволително в тънкостите на близкоизточния спор, с цел да знам, че сред баасистките партии, които ръководят Ирак и Сирия, царува надълбоко враждебно съревнование. Предположих, че иракчаните бяха останали удовлетворени от показаното във кино лентата ми от Ливан, и това е повода да ме поканят. Нямаше причина да откажа, никой не ми беше поставял условия какво да фотографирам в Ирак.

Проблемите породиха още първоначално. Иракчаните не дадоха входна виза на оператора Толстой Балкански, тъй като имал в паспорта такава от посещаване в Израел. Нямаше време да търсим различен оператор и потеглих самичък, като ми дадоха обещание, че в Ирак ще има разполагаем оператор от тяхната телевизия. Тъй като бях по тяхна покана, не предизвестих посолството ни в Багдад, че идвам. Рядко прибягвам към контакти с посолствата, те си имат доста работа. Не взех свои пари със себе си. За да получа валута от малкия екран, трябваше да пиша специфична молба, да очаквам. А своя валута нямах.

Настаниха ме в първокласен хотел в центъра и ме оставиха да почивам. Като техен посетител се хранех в хотела, а на открито не излизах, тъй като нямах никакви техни пари. Дори за едно позвъняване по телефона нямах. На другия ден отидохме в малкия екран, с цел да взема оператора, а по-късно - в Министерството на пропагандата за “китап ” (разрешение) за фотоси, които се издават ден за ден. Взехме този значим документ и до момента в който оглеждахме центъра за първи фотоси, операторът си погледна часовника и сподели, че е време за обяд и ще продължим “букра ” (утре). Тази дума постоянно я чувах по-късно - заредиха се ден след ден със същия график. Първо вземахме оператора, след това “китапа ” и времето за фотоси свършваше. А след това - “букра ”.

Най-после по едно време стана забавно. Тръгнахме към Киркук, щяха да дават автономност на живеещите там кюрди и ни позволиха да снимаме. Красивата постройка на кюрдския самостоятелен парламент беше обградена от танкове, раздорен регион, какво да правиш. Дулата на оръдията бяха ориентирани към залата, където се организираше събитието, несъмнено за повече почит.

Върнахме се в Багдад след три дни. С влизането в хотела ме очакваше изненада. Аз не открих посолството, само че то ме беше намерило. От три дни ме чакаше брадясал чиновник от задачата, който имал заповед да не напуща хотела, до момента в който не ме открие.

Какво се оказа? По същото време, до момента в който се “измъчвах ” като посетител на Саддам, от България избягал журналистът Владимир Костов. Някой решил да ревизира къде е Гарелов и попитали посолството ни. Там споделили, че не знаят, след което от София яростно наредили да бъда открит. Веднага си събрах багажа, въпреки да не бях снимал съвсем нищо, и си потеглих.

Цикладските острови - без Миконос и Санторини

Никой не е изразил по-добре чувството на човек, пътуващ по вълните на Егея:

“Море, мека есенна уязвимост, окъпани в светлина острови, транспарантно покривало от дребен дъждец, което покриваше безсмъртната голота на Гърция ”.

Блазе на тоя, мислех си, който, преди да почине, е плавал по Егея... Много наслади има на този свят - дами, плодове, хрумвания, само че през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров, ми се коства, че няма друга такава наслада, която да потапя по този начин надълбоко сърцето на индивида в парадайса. Никъде другаде не се пренасяш толкоз надълбоко от действителността в фантазиите, границите се разтапят, а мачтите и на най-проядения транспортен съд пускат филизи и гроздове: в действителност, тук, в Гърция, “чудото е неизбежно цвете на потребността ”.

През последните 40 години Миконос е безспорният туристически и вселенски център в сърцето на Европа, прочут в целия свят. Защото той е богат на слънце, въздух, море и красива архитектура. Но всичко това по този начин се преплита, в такава невероятна игра на светлини и цветове, че наподобява като невеществен, въздушен, фиктивен.

Въпреки това Миконос даже не е столица на Цикладските острови, към които принадлежи. Със своите над 200 острова архипелагът дава на гръцкия туризъм редица звездни острови със международен престиж. Такива са вулканичният Санторини, царството на сърфистите Парос, след това и Делос, където са останките от храма на Аполон, възпетият от именития Маркос Вамваракис Сирос със столицата си Ермуполи, където с изключение на цикладската архитектура с белите като куб къщи има и мощно въздействие на венецианската архитектура, Тинос, където всяка година поклонници лазят по камъните до храма. И още към 200 други.

Специално внимание заслужава Скиафос:

- Ако желаете остров без шумна гръцка музика.

- Ако предпочитате чист и спокоен фамилен уют.

- Ако си падате по истинска керамична школа.

- Ако желаете да пробвате непознати гръцки ястия.

- Ако предпочитате сянката на маслиновата горичка.

- Ако желаете да наподобява на Миконос, само че да не е Миконос.