Театър | "Нора" на езика на смартфоните
Премиерата на " Нора " по класическата пиеса на Хенрик Ибсен под режисурата на Тимофей Кулябин - " детето знамение " на актуалния съветски спектакъл, е идната режисура в Народния спектакъл, с която продължава неговата амбициозна художествена стратегия за привличане на забавни имена от интернационалната театрална сцена. Макар на фона на театралните процеси в прилежащите европейски страни тази наклонност да наподобява много закъсняла, положителната вест е, че най-накрая тя в действителност се случва. За към година в Народния спектакъл стана нещо, което дълго време изглеждаше невероятно и понастоящем на неговата огромна сцена се играят три нови постановки на едни от най-оригиналните фигури в актуалната театрална постановка - Робърт Уилсън, Йерней Лоренци и Тимофей Кулябин.
Когато писах за на Уилсън и за на Лоренци ми се искаше да посочи, че това са необикновени за обичайна българска сцена спектакли и, че в този смисъл те са значими. " Нора " на Кулябин е също театър, който предлага друго театрално прекарване. В него има изненадващи ходове. Още тук ще споделя, че този път не всичко ми се стори до дъно безапелационно и майсторски изпипано, както в предходни спектакли на Кулябин (за които ще стане дума накрая), само че че все пак намирам постановката за истинска и заслужаваща внимание. Новият режисьорски прочит е съумял да забележи и драматизира на сцената нещо изключително витално и определящо за нашето настояще. Той е съумял да трансформира героите на Ибсен в наши съвременници.
Фотограф: Стефан Н. Щерев
Оригиналното заглавие на пиесата на Ибсен е " Куклен дом ". Тя става " Нора " в немския си превод, поради централното място, което в нейния сюжет заема едноименната основна героиня - дружелюбната и сърдечна Нора Хелмер, омъжена за проспериращ юрист. След много напрегнати премеждия до финала на пиесата тя ще се трансформира от примерна брачна половинка, стопанка и майка на три деца в самостоятелна и смела персона, подготвена да понесе отговорността за личната си независимост. Вътрешното прояснение на Нора идва с шокиращото осъзнаване, че не познава себе си. Тя се вижда като кукла - играчка без лична душа и воля, която като Пинокио би трябвало да се трансформира в същински човек. Кукленият дом е метафора освен за подправения фамилен уют, в който хората се научават непринудено да разиграват кухи, стереотипни функции. Той е и метафора за споделената обществена действителност, която персонажите на Ибсен населяват в края на ХIX век (пиесата е написана през 1879).
В обществото човек също разиграва до безспир заучени, стереотипни функции, които го отдалечават от истината за самия него и го трансформират в кукла на конци, дърпани от невидими ръце.
Реклама
Драматизмът в сюжета на тази пиеса, която принадлежи на натуралистичния стадий от творчеството на Ибсен, когато той се отхвърля от въздействията на Романтизма и се насочва към обрисуване на живота, подобен какъвто се разкрива в всекидневието, се задвижва от нещо доста банално.
За да обезпечи животоспасяващо лекуване на своя брачен партньор, Нора взима скрито огромен паричен заем като фалшифицира подписа на починалия си татко върху полицата. Фалшификацията на документ не е най-тежкото престъпно нарушение, само че е задоволително за сриването на една известност. А в свят, в който публичният имидж е най-високият капитал, това е съвсем еднакво на гибел. Тайната на Нора, която последователно става ясно, слага пред съществено тестване устоите на личното й фамилно благополучие, което рискува бързо да рухне дружно със застрашената с компромати кариера на авторитетния й брачен партньор. Значителна част от проблемите на Нора идват от това, че е жена, затворена в потискащо традиционен и клаустрофобичен мъжки свят , и постоянно пиесата е била тълкувана като ранен манифест на феминизма .
Фотограф: Стефан Н. Щерев
И въпреки всичко гениалността на " Куклен дом " - неоспорим шедьовър в международната драма - не идва единствено от остро обществения критически заряд на пиесата и от изпипаната й до съвършенство конструкция, която прави действието да премине като на един мирис. Предчувствайки откритията на психоанализата, пиесата дълбае във вътрешността в човешката природа, стигайки до най-дълбоките страхове и стремежи. Познаваме ли в действителност своите най-близки? Познаваме ли в действителност самите себе си? Това са единствено част от огромните въпроси в " Куклен дом ", за които и през днешния ден няма еднопосочни отговори макар обществените промени и доста по-голямото тъждество сред половете.
За родения през 1984 година Тимофей Кулябин централният знак на актуалната социална действителност не е кукленият дом. Вече няколко десетилетия живеем в " световното село " на интернет и медиите. Пространството, в което се свързваме с другите и където най-силно споделяме себе си, към този момент не е физическо, а виртуално. Сърфираме из него благодарение на своите съвременни играчки. Тук човек още веднъж се смалява, единствено че не като изпълняваща роля кукла, а като аватар - цифрово алтер его. Най-радикалното и автентично решение на Тимофей Кулябин е опитът да придвижи драмата на Ибсен във виртуалното пространство и да я преведе на сбития, тактилен език, на който сме се научили да приказваме, шарейки безмълвно с пръсти по екраните на своите смарт телефони.
Фотограф: Стефан Н. Щерев Реклама
Голямото изобретение на модерните драматурзи като Ибсен беше да дадат израз на протичащия зад видимо спокойната повърхнина на всекидневието, прикрит и натоварен вътрешен живот. Постановката на Кулябин ни изправя пред нова истина - подсъзнанието е уловено в мрежа от електронни известия, която ни държи дружно в обща нервна система. Контактът е по-бърз и пряк, разговорът е без подтекст и икономично сведен до най-същественото, само че това не е направило разбирането сред хората по-лесно. Виждаме актуалните Нора (Радина Кърджилова), Торвалд (Иван Юруков), Кристина (Ана Пападопулу) и Крогстад (Дарин Ангелов) изолирани в своите лични дребни светове, невидимо свързани в настойчив поток от къси гласови известия и смс-и. Те виждат себе си през смарт телефоните.
Сценографията на Олег Головко е построена от система от кафези зад транспарантна стена, през която публиката воайорски наднича. Персонажите като че ли не са в стаи, а в модули от шоурум - визията е елегантна, само че студена и стерилна. Диалогът (който тук е мощно редуцирана преправка на истинския текст на пиесата) се случва под формата на прожекция върху стената горе - в действително време виждаме какво се случва върху екрана на смарт телефона на всеки персонаж. Така постановката основава забавен сценичен резултат. През цялото време фенът следи героите в двойствена обстановка. Веднъж в овладяната рутина на всекидневието и повторно в потайния продан на известия - фрагментарен и напрегнат, накъсван от компулсивно саморедактиране, търкане и писане отначало, ограден с пасивно-агресивната пунктуация на емотикони и гифчета.
Постановката " Три сестри " е връх в творчеството на Кулябин Фотограф: Виктор Дмитриев
Да покаже класическите творби в непредвидена светлина е основна характерност на театралния почерк на Тимофей Кулябин, с помощта на която той си завоюва интернационална популярност, която му оказва помощ и през днешния ден, откакто напусна поста на режисьор в театъра на родния си Новосибирск поради изрично заетата обществена позиция против войната в Украйна . Досегашен непостижим връх на творчеството му остава неговата гениална режисура върху " Три сестри ", в която той преведе цялата пиеса на Чехов на жестов език и разкри с поразителна дълбочина новото безмълвие в общуването . Тази режисура на Кулябин, дружно с още две ( " Онегин " по Пушкин и " Деца на слънцето " по Горки) може да се гледа онлайн в платформата
Свързани публикации Театър: премиера на " Орфей " в Народния спектакъл 20 октомври 2022, 06:31 Театър: Събитието " Бурята " 17 декември 2021, 06:39 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Когато писах за на Уилсън и за на Лоренци ми се искаше да посочи, че това са необикновени за обичайна българска сцена спектакли и, че в този смисъл те са значими. " Нора " на Кулябин е също театър, който предлага друго театрално прекарване. В него има изненадващи ходове. Още тук ще споделя, че този път не всичко ми се стори до дъно безапелационно и майсторски изпипано, както в предходни спектакли на Кулябин (за които ще стане дума накрая), само че че все пак намирам постановката за истинска и заслужаваща внимание. Новият режисьорски прочит е съумял да забележи и драматизира на сцената нещо изключително витално и определящо за нашето настояще. Той е съумял да трансформира героите на Ибсен в наши съвременници.
Фотограф: Стефан Н. Щерев
Оригиналното заглавие на пиесата на Ибсен е " Куклен дом ". Тя става " Нора " в немския си превод, поради централното място, което в нейния сюжет заема едноименната основна героиня - дружелюбната и сърдечна Нора Хелмер, омъжена за проспериращ юрист. След много напрегнати премеждия до финала на пиесата тя ще се трансформира от примерна брачна половинка, стопанка и майка на три деца в самостоятелна и смела персона, подготвена да понесе отговорността за личната си независимост. Вътрешното прояснение на Нора идва с шокиращото осъзнаване, че не познава себе си. Тя се вижда като кукла - играчка без лична душа и воля, която като Пинокио би трябвало да се трансформира в същински човек. Кукленият дом е метафора освен за подправения фамилен уют, в който хората се научават непринудено да разиграват кухи, стереотипни функции. Той е и метафора за споделената обществена действителност, която персонажите на Ибсен населяват в края на ХIX век (пиесата е написана през 1879).
В обществото човек също разиграва до безспир заучени, стереотипни функции, които го отдалечават от истината за самия него и го трансформират в кукла на конци, дърпани от невидими ръце.
Реклама
Драматизмът в сюжета на тази пиеса, която принадлежи на натуралистичния стадий от творчеството на Ибсен, когато той се отхвърля от въздействията на Романтизма и се насочва към обрисуване на живота, подобен какъвто се разкрива в всекидневието, се задвижва от нещо доста банално.
За да обезпечи животоспасяващо лекуване на своя брачен партньор, Нора взима скрито огромен паричен заем като фалшифицира подписа на починалия си татко върху полицата. Фалшификацията на документ не е най-тежкото престъпно нарушение, само че е задоволително за сриването на една известност. А в свят, в който публичният имидж е най-високият капитал, това е съвсем еднакво на гибел. Тайната на Нора, която последователно става ясно, слага пред съществено тестване устоите на личното й фамилно благополучие, което рискува бързо да рухне дружно със застрашената с компромати кариера на авторитетния й брачен партньор. Значителна част от проблемите на Нора идват от това, че е жена, затворена в потискащо традиционен и клаустрофобичен мъжки свят , и постоянно пиесата е била тълкувана като ранен манифест на феминизма .
Фотограф: Стефан Н. Щерев
И въпреки всичко гениалността на " Куклен дом " - неоспорим шедьовър в международната драма - не идва единствено от остро обществения критически заряд на пиесата и от изпипаната й до съвършенство конструкция, която прави действието да премине като на един мирис. Предчувствайки откритията на психоанализата, пиесата дълбае във вътрешността в човешката природа, стигайки до най-дълбоките страхове и стремежи. Познаваме ли в действителност своите най-близки? Познаваме ли в действителност самите себе си? Това са единствено част от огромните въпроси в " Куклен дом ", за които и през днешния ден няма еднопосочни отговори макар обществените промени и доста по-голямото тъждество сред половете.
За родения през 1984 година Тимофей Кулябин централният знак на актуалната социална действителност не е кукленият дом. Вече няколко десетилетия живеем в " световното село " на интернет и медиите. Пространството, в което се свързваме с другите и където най-силно споделяме себе си, към този момент не е физическо, а виртуално. Сърфираме из него благодарение на своите съвременни играчки. Тук човек още веднъж се смалява, единствено че не като изпълняваща роля кукла, а като аватар - цифрово алтер его. Най-радикалното и автентично решение на Тимофей Кулябин е опитът да придвижи драмата на Ибсен във виртуалното пространство и да я преведе на сбития, тактилен език, на който сме се научили да приказваме, шарейки безмълвно с пръсти по екраните на своите смарт телефони.
Фотограф: Стефан Н. Щерев Реклама
Голямото изобретение на модерните драматурзи като Ибсен беше да дадат израз на протичащия зад видимо спокойната повърхнина на всекидневието, прикрит и натоварен вътрешен живот. Постановката на Кулябин ни изправя пред нова истина - подсъзнанието е уловено в мрежа от електронни известия, която ни държи дружно в обща нервна система. Контактът е по-бърз и пряк, разговорът е без подтекст и икономично сведен до най-същественото, само че това не е направило разбирането сред хората по-лесно. Виждаме актуалните Нора (Радина Кърджилова), Торвалд (Иван Юруков), Кристина (Ана Пападопулу) и Крогстад (Дарин Ангелов) изолирани в своите лични дребни светове, невидимо свързани в настойчив поток от къси гласови известия и смс-и. Те виждат себе си през смарт телефоните.
Сценографията на Олег Головко е построена от система от кафези зад транспарантна стена, през която публиката воайорски наднича. Персонажите като че ли не са в стаи, а в модули от шоурум - визията е елегантна, само че студена и стерилна. Диалогът (който тук е мощно редуцирана преправка на истинския текст на пиесата) се случва под формата на прожекция върху стената горе - в действително време виждаме какво се случва върху екрана на смарт телефона на всеки персонаж. Така постановката основава забавен сценичен резултат. През цялото време фенът следи героите в двойствена обстановка. Веднъж в овладяната рутина на всекидневието и повторно в потайния продан на известия - фрагментарен и напрегнат, накъсван от компулсивно саморедактиране, търкане и писане отначало, ограден с пасивно-агресивната пунктуация на емотикони и гифчета.
Постановката " Три сестри " е връх в творчеството на Кулябин Фотограф: Виктор Дмитриев
Да покаже класическите творби в непредвидена светлина е основна характерност на театралния почерк на Тимофей Кулябин, с помощта на която той си завоюва интернационална популярност, която му оказва помощ и през днешния ден, откакто напусна поста на режисьор в театъра на родния си Новосибирск поради изрично заетата обществена позиция против войната в Украйна . Досегашен непостижим връх на творчеството му остава неговата гениална режисура върху " Три сестри ", в която той преведе цялата пиеса на Чехов на жестов език и разкри с поразителна дълбочина новото безмълвие в общуването . Тази режисура на Кулябин, дружно с още две ( " Онегин " по Пушкин и " Деца на слънцето " по Горки) може да се гледа онлайн в платформата
Свързани публикации Театър: премиера на " Орфей " в Народния спектакъл 20 октомври 2022, 06:31 Театър: Събитието " Бурята " 17 декември 2021, 06:39 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ