Представят книгата на Димитър Райчев за почетните граждани на Пловдив
Премиерата на една дълго чакана книга, готова от един от най-известните откриватели, летописци и документалисти на пловдивската история - Димитър Райчев (Мимо Райчев), създател и съставител на редица знакови албуми и книги, отдадени на Пловдив, притежател на Специалната Награда „ Пловдив “ за изключителни достижения и повсеместен принос за културатана нашия град през актуалната 2023 година, ще се състои на 8 юни в зала „ Съединение “ на Регионалния исторически музей на пл. “Съединение “ №1.
Творбата епосветена на „ Почетните жители на Пловдив “ и обгръща всички удостоени с решение от Пловдивския общински съвет, почетни жители на град Пловдив, в интервала от 1879 до 2023 година Общият брой на удостоените с това звание от началото до през днешния ден са 142 души.
Книгата е пълноцветна, богато илюстрована, с доста снимков и биографичен материал, твърди корици, суперобложка и в границите на 296 страници.
Идеята за оповестяване на „ Почетни жители ” се заражда в българските общини, в това число и в Пловдив още от Освобождението. Още в тези далечни години се построява и един систематизиран облик на изтъкнати дейци на обществено-политическия, стопанския и културния живот в родния ни град. Личности с особени заслуги за развиването на град Пловдив, оставили дълбоки следи в паметта на поколенията. Затова не трябва да изненадва, че генерал-лейтенант Аркадий Столипин е първият Почетен жител на Пловдив, изпълняващ длъжността генерал-губернатор на Източна Румелия при Временното съветско ръководство, име обвързвано с най-неотложните каузи за следвременното възобновление на града.(За град София званието „ Почетен жител ” е въведено от военачалник Владимир Вазов през 1929 година - кмет на столицата от 1926 до 1932 година, 40 години по-късно от времето, когато Пловдив от дълго време е оценил своите почтени жители.)
Следват имена, за които може твърдо да се каже, че времето и до през днешния ден ни минимум не е заличило блясъка на техните почтени каузи – първият просветник на българите в Пловдив през втората половина на XIX век Найден Геров, основоположника на проведеното българско книгоиздаване Христо Г. Данов, основателя на зелената система в града Люсиен Шевалас, градинар в градините на френския крал Наполеон III, на турския султан Абдул Азис, само че влюбен в града остава в Пловдив до гибелта си (погребан e в пловдивските католически гробища).
След много дълга пауза от съвсем две десeтилетия за Почетен жител на Пловдив е определен патриарха на българската литература Иван Вазов, чиито най-ярко творчество е обвързвано с Пловдив.
Избран за Почетен жител през 1927 година е най-големият покровител на Пловдив, Димитър Петров Кудоглу, основал със лични средства „ Дом на благотворителността и националното здраве ” носещо неговото име, чиято цел е да води битка с най-опасните и най-тежките за обществото заболявания – „ за бедните жители гратис, а за богатите – с пари ”.
Отново следва пауза от съвсем двадесет години и след 9. IX. 1944 година, в едно мощно променено икономическо и политическо време званието в множеството случаи е владеене на български и руски държавни ръководители.
След измененията през 1989 година при разнообразни през годините критерии, пловдивските общински съветници имат задължението да дават званието на най-достойните пловдивчани в региона на науката, словото, музиката, театралното и театрално изкуство, спорта и др.
Творбата епосветена на „ Почетните жители на Пловдив “ и обгръща всички удостоени с решение от Пловдивския общински съвет, почетни жители на град Пловдив, в интервала от 1879 до 2023 година Общият брой на удостоените с това звание от началото до през днешния ден са 142 души.
Книгата е пълноцветна, богато илюстрована, с доста снимков и биографичен материал, твърди корици, суперобложка и в границите на 296 страници.
Идеята за оповестяване на „ Почетни жители ” се заражда в българските общини, в това число и в Пловдив още от Освобождението. Още в тези далечни години се построява и един систематизиран облик на изтъкнати дейци на обществено-политическия, стопанския и културния живот в родния ни град. Личности с особени заслуги за развиването на град Пловдив, оставили дълбоки следи в паметта на поколенията. Затова не трябва да изненадва, че генерал-лейтенант Аркадий Столипин е първият Почетен жител на Пловдив, изпълняващ длъжността генерал-губернатор на Източна Румелия при Временното съветско ръководство, име обвързвано с най-неотложните каузи за следвременното възобновление на града.(За град София званието „ Почетен жител ” е въведено от военачалник Владимир Вазов през 1929 година - кмет на столицата от 1926 до 1932 година, 40 години по-късно от времето, когато Пловдив от дълго време е оценил своите почтени жители.)
Следват имена, за които може твърдо да се каже, че времето и до през днешния ден ни минимум не е заличило блясъка на техните почтени каузи – първият просветник на българите в Пловдив през втората половина на XIX век Найден Геров, основоположника на проведеното българско книгоиздаване Христо Г. Данов, основателя на зелената система в града Люсиен Шевалас, градинар в градините на френския крал Наполеон III, на турския султан Абдул Азис, само че влюбен в града остава в Пловдив до гибелта си (погребан e в пловдивските католически гробища).
След много дълга пауза от съвсем две десeтилетия за Почетен жител на Пловдив е определен патриарха на българската литература Иван Вазов, чиито най-ярко творчество е обвързвано с Пловдив.
Избран за Почетен жител през 1927 година е най-големият покровител на Пловдив, Димитър Петров Кудоглу, основал със лични средства „ Дом на благотворителността и националното здраве ” носещо неговото име, чиято цел е да води битка с най-опасните и най-тежките за обществото заболявания – „ за бедните жители гратис, а за богатите – с пари ”.
Отново следва пауза от съвсем двадесет години и след 9. IX. 1944 година, в едно мощно променено икономическо и политическо време званието в множеството случаи е владеене на български и руски държавни ръководители.
След измененията през 1989 година при разнообразни през годините критерии, пловдивските общински съветници имат задължението да дават званието на най-достойните пловдивчани в региона на науката, словото, музиката, театралното и театрално изкуство, спорта и др.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ