Драгомир Симеонов: Не съм срещал скучен пловдивчанин
Премиерата на 6-серийната поредност на National Geographic „ Explore Bulgaria: Пловдив ” бе пред аудитория през вчерашния ден. В нея журналистът Драгомир Симеонов демонстрира по собствен неповторим метод емблематични места от родния си град. „ Ще видите улици и площадчета, по които минавате всеки ден, само че ще ги усетите друго ”, дава обещание режисьорът на лентата Георги Богданов.
В поредицата Драго Симеонов катери Стария град по канара, плава по цялото течение на река Марица, изяснява по какъв начин се прави мавруд (за смут на асеновградчани, виното тук е показано като пловдивски продукт), изкачва върха на Часовниковата кула... Много от концепциите за разходките за заимствани от книгите на Йордан Велчев.
За фотосите е употребен дрон. Драго Симеонов има мощна пловдивска връзка -баща му и дядо му са от региона на ул. „ Капитан Райчо ”. Карал е летните си ваканции тук. „ Аз съм си пловдивчанин, майна ”, обича да споделя Симеонов.
Г-н Симеонов, режисьорът ви Георги Богданов споделя, че в Пловдив животът свършва в 5 следобяд и по-късно стартира насладата от него. Защо софиянци не го могат това?
София е голям град и не знам дали можем да приказваме под общ знаменател за всички софиянци. Някои го могат! Особено тези, които имат пловдивска закалка - те го могат и привнасят това житейско изкуство в столицата. Пловдив е необикновен град - времето тук тече по друг метод - би трябвало обаче да живееш задоволително дълго под тепетата, с цел да го усетиш.
Има и критици, които споделят, че Пловдив е муден, ориенталски град.
Пловдив не е муден. Той знае по какъв начин тече времето и по какъв начин да се съхраниш 8000 години - в действителност дребен интервал. Тепърва има още 8000 и още 8000 години. Пловдив знае, че се бърза постепенно и това постепенно движение не значи, че градът не се развива. Освен това тук от време на време става толкоз топло, че в случай че тръгнеш да хабиш прекомерно доста сила, няма да свършиш никаква работа. Пловдивчани знаят, че и айлякът е някакъв тип работа.
За да се реализираш професионално обаче, мястото май е друго.
Аз имам в себе си една мисъл за главно и тотално завръщане в Пловдив. И единствено очаквам да пристигна моментът за това завръщане. Всеки град е подобаващ за персонална реализация, в случай че човек въобще желае да се осъществя в нещо и по какъв начин да го направи.
Как избрахте местата за фотосите във кино лентата?
Направихме деликатно изследване, тъй като не можем да разкажем за цялата пловдивска история в тези серии. Подходихме емоционално - желаеме хората да одобряват всичко с прословутата пловдивска топлота. И човек да каже: аз ще го продължа вашето и ще го направя по-хубаво! Това също е част от пловдивската психика. Искахме да покажем културните корени на Пловдив, само че също по този начин и динамичността му. Преминахме по река Марица, без която градът не би съществувал. Показахме тепетата, само че също по този начин и присъщия за цялата околност вид грозде мавруд - от него се прави типично пловдивско вино. Искахме да покажем освен фасадите на къщите в Стария град, само че и техните бани и тоалетни - нещо, което човек не вижда всеки ден. Бяхме едни любопитни хора, които попаднаха в един голям като обичаи и дух град.
И на остров Адата намерихте римски саркофаг?
Това бе обвързвано с пътешествието ни по река Марица, която подхващаме от западния край под Оризари и мост по мост стигаме чак до „ Столипиново ”. И на остров Адата открихме същински артефакт - римски саркофаг, който няма място там. Разглеждаме една доктрина, че може би в миналото наоколо е имало некропол, който реката е отмила или преместила нанякъде. Така този саркофаг е попаднал на острова. Едва ли е локален там от хора. Самата река, която е жива, движи цели пластове история по течението си.
При толкоз подходи към Трихълмието вие избрахте да го изкачите по скалите. Защо?
Над камбанарията над Понеделник пазара се изкачих по скалите нагоре. Използвахме предпазни въжета. Преди това имах една подготовка в София, тъй като катеренето по скали не ми е силата. Паднах и си изкълчих глезена. Във кино лентата не проличава, само че още куцукам.
Кой е другият взор към Гребната база?
През очите на човек, който живее там. Това е международната ни шампионка по кану-каяк Станилия Стаменова. Тя е страхотна млада жена - впечатляваща чародейка! Освен това на Гребната се организират образования на доброволците на Пловдив, които са доста значими за града. Ето два аспекта от Гребната - с изключение на място за разходка и релакс, тя е работно място и подготвително поле.
Аз знам единствено за две непокътнати бани в къщите на Стария град - тази в „ Хиндлиян ” и тази в музея „ Златю Бояджиев ”. Къде другаде може да се видят непокътнати остарели бани?
В „ Хиндлиян ” е най-добре реставрираната. Има ги в другите къщи, само че не са непокътнати в положително положение, тъй като никой не им е обръщал внимание с години.
Кой се сети да се качите на покрива на Часовниковата кула? Тя е от 1450-а и вие сте първият, който стъпва на върха.
Режисьорът даде ум да се качим там. Над механизма на часовника има отвор, който е обвързван с една камбана. Към нея се отваря капандура. Качих се. Не знам дали съм първият, само че надали доста хора са го правили.
Кои бяха най-интересните хора, които срещнахте по време на фотосите?
Аз отегчителен пловдивчанин не съм срещал в никакъв случай. Честна дума! Може и да съм пропуснал, тъй като не пристигам толкоз постоянно в Пловдив в последно време. Но като дребен постоянно карах ваканциите тук и знам. Всеки път, когато дойда, намирам забавни пловдивчани. Моите другари ме изненадват с нови истории, виждам града изменен. Разказвам на сина си кое по какъв начин е било в махалата към ул. „ Капитан Райчо ”. И тъй като контактите ми са били лимитирани, пловдивчани постоянно ме изненадват с нови истории. Изобщо - незабравим град.
В поредицата Драго Симеонов катери Стария град по канара, плава по цялото течение на река Марица, изяснява по какъв начин се прави мавруд (за смут на асеновградчани, виното тук е показано като пловдивски продукт), изкачва върха на Часовниковата кула... Много от концепциите за разходките за заимствани от книгите на Йордан Велчев.
За фотосите е употребен дрон. Драго Симеонов има мощна пловдивска връзка -баща му и дядо му са от региона на ул. „ Капитан Райчо ”. Карал е летните си ваканции тук. „ Аз съм си пловдивчанин, майна ”, обича да споделя Симеонов.
Г-н Симеонов, режисьорът ви Георги Богданов споделя, че в Пловдив животът свършва в 5 следобяд и по-късно стартира насладата от него. Защо софиянци не го могат това?
София е голям град и не знам дали можем да приказваме под общ знаменател за всички софиянци. Някои го могат! Особено тези, които имат пловдивска закалка - те го могат и привнасят това житейско изкуство в столицата. Пловдив е необикновен град - времето тук тече по друг метод - би трябвало обаче да живееш задоволително дълго под тепетата, с цел да го усетиш.
Има и критици, които споделят, че Пловдив е муден, ориенталски град.
Пловдив не е муден. Той знае по какъв начин тече времето и по какъв начин да се съхраниш 8000 години - в действителност дребен интервал. Тепърва има още 8000 и още 8000 години. Пловдив знае, че се бърза постепенно и това постепенно движение не значи, че градът не се развива. Освен това тук от време на време става толкоз топло, че в случай че тръгнеш да хабиш прекомерно доста сила, няма да свършиш никаква работа. Пловдивчани знаят, че и айлякът е някакъв тип работа.
За да се реализираш професионално обаче, мястото май е друго.
Аз имам в себе си една мисъл за главно и тотално завръщане в Пловдив. И единствено очаквам да пристигна моментът за това завръщане. Всеки град е подобаващ за персонална реализация, в случай че човек въобще желае да се осъществя в нещо и по какъв начин да го направи.
Как избрахте местата за фотосите във кино лентата?
Направихме деликатно изследване, тъй като не можем да разкажем за цялата пловдивска история в тези серии. Подходихме емоционално - желаеме хората да одобряват всичко с прословутата пловдивска топлота. И човек да каже: аз ще го продължа вашето и ще го направя по-хубаво! Това също е част от пловдивската психика. Искахме да покажем културните корени на Пловдив, само че също по този начин и динамичността му. Преминахме по река Марица, без която градът не би съществувал. Показахме тепетата, само че също по този начин и присъщия за цялата околност вид грозде мавруд - от него се прави типично пловдивско вино. Искахме да покажем освен фасадите на къщите в Стария град, само че и техните бани и тоалетни - нещо, което човек не вижда всеки ден. Бяхме едни любопитни хора, които попаднаха в един голям като обичаи и дух град.
И на остров Адата намерихте римски саркофаг?
Това бе обвързвано с пътешествието ни по река Марица, която подхващаме от западния край под Оризари и мост по мост стигаме чак до „ Столипиново ”. И на остров Адата открихме същински артефакт - римски саркофаг, който няма място там. Разглеждаме една доктрина, че може би в миналото наоколо е имало некропол, който реката е отмила или преместила нанякъде. Така този саркофаг е попаднал на острова. Едва ли е локален там от хора. Самата река, която е жива, движи цели пластове история по течението си.
При толкоз подходи към Трихълмието вие избрахте да го изкачите по скалите. Защо?
Над камбанарията над Понеделник пазара се изкачих по скалите нагоре. Използвахме предпазни въжета. Преди това имах една подготовка в София, тъй като катеренето по скали не ми е силата. Паднах и си изкълчих глезена. Във кино лентата не проличава, само че още куцукам.
Кой е другият взор към Гребната база?
През очите на човек, който живее там. Това е международната ни шампионка по кану-каяк Станилия Стаменова. Тя е страхотна млада жена - впечатляваща чародейка! Освен това на Гребната се организират образования на доброволците на Пловдив, които са доста значими за града. Ето два аспекта от Гребната - с изключение на място за разходка и релакс, тя е работно място и подготвително поле.
Аз знам единствено за две непокътнати бани в къщите на Стария град - тази в „ Хиндлиян ” и тази в музея „ Златю Бояджиев ”. Къде другаде може да се видят непокътнати остарели бани?
В „ Хиндлиян ” е най-добре реставрираната. Има ги в другите къщи, само че не са непокътнати в положително положение, тъй като никой не им е обръщал внимание с години.
Кой се сети да се качите на покрива на Часовниковата кула? Тя е от 1450-а и вие сте първият, който стъпва на върха.
Режисьорът даде ум да се качим там. Над механизма на часовника има отвор, който е обвързван с една камбана. Към нея се отваря капандура. Качих се. Не знам дали съм първият, само че надали доста хора са го правили.
Кои бяха най-интересните хора, които срещнахте по време на фотосите?
Аз отегчителен пловдивчанин не съм срещал в никакъв случай. Честна дума! Може и да съм пропуснал, тъй като не пристигам толкоз постоянно в Пловдив в последно време. Но като дребен постоянно карах ваканциите тук и знам. Всеки път, когато дойда, намирам забавни пловдивчани. Моите другари ме изненадват с нови истории, виждам града изменен. Разказвам на сина си кое по какъв начин е било в махалата към ул. „ Капитан Райчо ”. И тъй като контактите ми са били лимитирани, пловдивчани постоянно ме изненадват с нови истории. Изобщо - незабравим град.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ