Европейската комисия стартира процедура срещу България заради наднормен бюджетен дефицит
Премиерът Румен Радев предизвести за риск от финансови наказания и прикани за незабавни ограничения за стабилизиране на държавните финанси
България е изправена пред съществено предизвикателство на европейската политическа и икономическа сцена, откакто Европейската комисия (ЕК) задейства наказателна процедура против страната поради несъразмерен бюджетен недостиг. Официалното задействане на механизма идва след разбор на финансовите индикатори на страната, които надвишават оторизации предел, заложен в Маастрихтските критерии. Министър-председателят Румен Радев разяснява обстановката с паника, като акцентира, че Брюксел към този момент е подхванал първите стъпки в тази посока и в случай че страната не поправя фискалната си политика, е изцяло допустимо да се стигне до налагането на тежки финансови наказания.
Според премиера актуалната обстановка е директен резултат от популистките стопански решения и неналичието на дълготрайна визия в бюджетното обмисляне през последните години. Радев бе безапелационен, че идващото постоянно държавно управление и парламент ще би трябвало да вземат непопулярни и сложни решения, с цел да свият държавните разноски и да усилят приходите. Като главен приоритет той уточни преодоляването на инфлацията и недостига, защото в противоположен случай страната рискува освен наказания, само че и съществено отсрочване на стратегическите си цели, свързани с по-дълбоката европейска интеграция.
Премиерът обвърза фискалните проблеми и със сигурността на страната, отбелязвайки, че финансовата непоклатимост е в основата на националната защита. В подтекста на модернизацията на въоръжените сили, Радев изрази удовлетворение от приемането на Програмата за вложения в защитата до 2032 година, само че подсети, че реализацията на тези планове изисква предвидима и постоянна икономическа среда.
Предисторията на този проблем е обвързвана с Пакта за непоклатимост и напредък на Европейския съюз, който изисква от страните членки да поддържат бюджетния си недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул (БВП), а държавния дълг – до 60% от Брутният вътрешен продукт. По време на пандемията от COVID-19 тези правила бяха краткотрайно замразени, само че от началото на новата фискална рамка прецизният надзор е възобновен. Регионалният подтекст за България е изключително сензитивен, защото поддържането на недостиг в границите на трите % е безусловно наложително изискване за приемането на страната в Еврозоната. Стартирането на процедурата за несъразмерен недостиг слага под сериозен въпрос проектите на София за скорошно въвеждане на единната европейска валута, защото алармира към интернационалните сътрудници и финансови пазари за неустойчивост в макроикономическите индикатори на страната.
България е изправена пред съществено предизвикателство на европейската политическа и икономическа сцена, откакто Европейската комисия (ЕК) задейства наказателна процедура против страната поради несъразмерен бюджетен недостиг. Официалното задействане на механизма идва след разбор на финансовите индикатори на страната, които надвишават оторизации предел, заложен в Маастрихтските критерии. Министър-председателят Румен Радев разяснява обстановката с паника, като акцентира, че Брюксел към този момент е подхванал първите стъпки в тази посока и в случай че страната не поправя фискалната си политика, е изцяло допустимо да се стигне до налагането на тежки финансови наказания.
Според премиера актуалната обстановка е директен резултат от популистките стопански решения и неналичието на дълготрайна визия в бюджетното обмисляне през последните години. Радев бе безапелационен, че идващото постоянно държавно управление и парламент ще би трябвало да вземат непопулярни и сложни решения, с цел да свият държавните разноски и да усилят приходите. Като главен приоритет той уточни преодоляването на инфлацията и недостига, защото в противоположен случай страната рискува освен наказания, само че и съществено отсрочване на стратегическите си цели, свързани с по-дълбоката европейска интеграция.
Премиерът обвърза фискалните проблеми и със сигурността на страната, отбелязвайки, че финансовата непоклатимост е в основата на националната защита. В подтекста на модернизацията на въоръжените сили, Радев изрази удовлетворение от приемането на Програмата за вложения в защитата до 2032 година, само че подсети, че реализацията на тези планове изисква предвидима и постоянна икономическа среда.
Предисторията на този проблем е обвързвана с Пакта за непоклатимост и напредък на Европейския съюз, който изисква от страните членки да поддържат бюджетния си недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул (БВП), а държавния дълг – до 60% от Брутният вътрешен продукт. По време на пандемията от COVID-19 тези правила бяха краткотрайно замразени, само че от началото на новата фискална рамка прецизният надзор е възобновен. Регионалният подтекст за България е изключително сензитивен, защото поддържането на недостиг в границите на трите % е безусловно наложително изискване за приемането на страната в Еврозоната. Стартирането на процедурата за несъразмерен недостиг слага под сериозен въпрос проектите на София за скорошно въвеждане на единната европейска валута, защото алармира към интернационалните сътрудници и финансови пазари за неустойчивост в макроикономическите индикатори на страната.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ