Премиерът Росен Желязков допусна 2026 г. да бъде започната с удължителен бюджет
Премиерът Росен Желязков съобщи, че в случай че бъде реализиран консенсус страната да работи с удължителен закон за бюджета за 2025 година, до момента в който планът, гласуван на първо четене, бъде поправен, това е допустим вид. В ефира на публичното радио той предизвести обаче, че сходен метод крие систематичен риск, тъй като ще се приложи в най-трудния месец – януари, когато ще се употребяват по едно и също време левове и евро. Коментарът идва на фона на готвен от опозицията нов митинг с искане бюджетът да бъде направен отначало, а освен поправен небрежно.
Желязков акцентира, че правенето на бюджета изначало ще забави процеса с към два месеца, което неизбежно би наложило краткотрайно използване на удължителен закон, в това число за сметка на затрудненията при въвеждането на еврото. Според него е по-разумно страната, синдикатите и работодателите да реализират съглашение по параметрите, след което бюджетът да се добави с нужните отчети.
Премиерът означи, че сегашните митинги са необикновени, тъй като са против бюджет, в който обществените разноски нарастват с 12 %. Те сплотяват групи с противоположни претенции – за и срещу еврото, за по-либерални или по-консервативни политики, както и разнообразни генерации. Затова съгласно него недоволството би трябвало да бъде по-точно дефинирано, с цел да се откри решение.
По отношение на идните диалози с бизнеса и синдикатите Желязков съобщи, че всяко предложение ще бъде разисквано, само че в случай че се упорства по едно и също време за по-ниски доходи и за по-високи разноски, би трябвало ясно да се каже по какъв начин ще се покрие дефицитът. Той напомни, че бизнесът упорства за увеличение на Данък добавена стойност, само че държавното управление изрично отхвърля, тъй като това ще форсира инфлацията. Предложения като повдигане на данъчните оценки също биха срещнали публично неодобрение.
По мотив рецензиите за огромния растеж на заплатите в бюджетната сфера министър председателят уточни, че обществото чака доближаване с европейските приходи посредством държавна интервенция. Първоначално държавното управление е предвиждало унищожаване на автоматизираните формули, които обвързват редица бюджетни заплащания със междинната работна заплата, само че съдружните сътрудници не са приели това. Според Желязков сходна промяна би възстановила салдото в системата, само че „ би трябвало да се регистрира, че точно по-високите заплати привлякоха младежи в образованието, полицията и армията. “
Относно опасността на Българска социалистическа партия да напусне обединението, министър председателят увери, че главните им обществени претенции – като определянето на минималната заплата като 50% от междинната, швейцарското предписание за пенсиите и по-високите компенсации за майчинство – ще бъдат непокътнати. Той счита, че през 2026 година би трябвало да стартира сериозен спор за пенсионната, здравната и данъчната промяна.
Желязков не даде съответен отговор за какво държавното управление възнамерява да вземе рекорден външен дълг от 10,5 милиарда евро за 2025 година, само че оправда разноските за защита в размер на 3,2 милиарда евро, които ще бъдат обезпечени посредством заем от европейския механизъм SAFE и чието погашение ще стартира след 10 години.
Относно противоречивата концепция страната да придобие активи на „ Лукойл “ или необикновен шеф да се разпорежда с активи на глобената компания, министър председателят съобщи, че не чака да се стигне до сходен сюжет и в случай че това въпреки всичко стане, то ще бъде допустимо единствено след издадени позволения от Съединени американски щати.
