Българите от Западните покрайнини искат инвестиции от София
Премиерът Петков се срещна с българите от Западните околности в края на визитата си в Белград тази седмица. В сръбската столица той се срещна с президента Александър Вучич и премиера Ана Бърнабич. Какво си споделиха министър председателят Петков и българите от Босилеград и Цариброд споделя Александър Димитров, участник в срещата.
" За следващ път научихме доста късно за самата аудиенция на българския министър председател на 7 февруари. Най-интересното в цялата подготовка беше, че в самия ден на срещата получихме покана да сме в 17 - 17:30 ч. в посолството в Белград, с цел да можем да създадем срещата. Това може би не беше направено по най-хубавия метод, само че в действителност трябваше да се възползваме от шанса, да се срещнем с господин Петков и да обменим вижданията си за проблемите, които имат българите в Сърбия ", сподели в предаването " Брюксел 1 " Александър Димитров, основен редактор на портал " Глас Прес " и създател на Сдружение " Глас " в Босилеград.
" Първоначално беше казано, че срещата ще продължи половин час, само че продължи над един час. Говорихме за доста неща, казахме и за компликациите. Всеки се опита по някакъв метод да запознае господин Петков с проблемите, само че огромният въпрос беше дали тази среща не трябваше да се случи преди основните срещи, които той направи в същия ден с представителя на сръбската страна, тъй като щеше, в действителност, да има доста повече причини в самите срещи, говорейки за българското малцинство в Сърбия, " разяснява Димитров.
" Практиката от последните няколко срещи на високо равнище удостоверява тъкмо това: че те се случват изненадващо и един тип всички не сме готови. Както ние - представителите на малцинството, по този начин и самите политици, да заявят по-добри мнения и позиции пред сръбската страна ", посочи той.
" Използвах тази среща, с цел да поканим премиера да бъде първият министър председател в постоянно държавно управление, който ще посети Босилеград и естествено да го придружи министър председателят на Сърбия, с цел да се срещнат с истината и действителното състояние на българите в Сърбия. Просто в Босилеград няма с какво да се похвалим, няма какво да видят, няма нищо направено ", съобщи той.
На въпрос на водещата одобри ли тази покана българският министър председател, Димитров отговори: " Надявам се, че да. Говорихме и за IPA-програмата, която сега отваря четвъртия прозорец, който ще похарчи 38 000 000 евро и подсказахме, че и в тази стратегия Босилеград е постоянно подценяван и прескачан. Може би има какво да се усъвършенства. Въпросът е да се прояви малко самообладание, само че няма да бъдем извънредно търпеливи. Ние ще бъдем сериозни, както постоянно. От многото обещания сме стигнали до тук. Трябва работа, а не думи ".
" Ние получихме информация, че на всички срещи се е говорило за малцинството и за проблемите, които то среща. Разбрахме, че с премиера Бърнабич дори са си разменили телефоните за по-успешно и бързо решение на част от проблемите, в което няма нищо неприятно, само че като цяло ние подсказахме проблемите, на които решението им се намира в България. Започнахме с проблемите към 103-то разпореждане. Става въпрос за студентите от Западните околности и техния престой. Когато те станат студенти в България и получат българско поданство, не могат да се възползват от 103-то Постановление на Министерски съвет - да употребяват квартира, да получават стипендия и други, заради обстоятелството, че към този момент са жители на България, а не са с непознат паспорт. Това е меко казано безразсъдно: да губят опциите, които дава квотата за българи от чужбина. Говорихме и за поддръжката, която оказваше в годините обратно Военномедицинската академия към българите от Сърбия. Факт е, че пандемията попречи сега, само че би било потребно тази процедура да се възобнови, когато е допустимо, " сподели Александър Димитров.
" Говорихме най-много за дефицита на вложения и капиталовложения в Западните околности. Също за проблемите в медийната сфера, за малцинствените медии, част от които имат проблеми с финансирането. Говорихме и за екологичните проблеми. Говорейки за инвестиция, аз за следващ път припомних за модела на унгарската страна и по какъв начин те вземат решение този проблем. Просто има в действителност доста разнообразни форми. Будапеща да вземем за пример има няколко стратегии за Войводина (районът в Сърбия, обитаем с унгарци): вложения за закупуване на къщи (средства, които унгарската страна отпуска за млади фамилии във Войводина); за закупуване на земя; за безплатна поддръжка за дребен, междинен, огромен бизнес; туристически вложения, спортни вложения. Средства от порядъка от 150 до 300 милиона евро годишно се харчат от страна на унгарската страна към унгарците във Войводина. Намекнах на господин Петков, че сътрудника му Орбан има четири министерства, директно ангажирани към този тип поддръжка. Те ме изслушаха и в действителност би било хубаво тези положителни образци по някакъв метод да може да се приложат и при нас. Не е нужно чак в такова изражение да бъдат. Може и доста по-малко средства да се вложат предвид на това, че унгарците в Сърбия са 300 000, а българите са 20 000 - 30 000 души ", акцентира Димитров и добави, че е показателно, че на тази среща не са участвали кметовете на Цариброд и на Босилеград, а те са измежду хората, създаващи пречки за българските вложители, които желаят да да дойдат в Западните околности.
" Премиерът ни подсказа, че необикновен приоритет на това държавно управление е да се спре корупцията и да се спре ненужно харчене на пари, които по някакъв метод биха били реинвестирани или по-точно ориентирани в вярната посока. А за какво не и в вложения в Западните околности. Това ни дава може би търпимостта още малко да поизчакаме и в действителност разбираме, че ситуацията в България не е елементарно, че се срещат доста компликации. Включително и бюджетът за 2022 година не е гласуван, само че отново споделям, че значимите неща се случват и без пари. Ако имаме една добра тактика и една сходна намира се направи под формата, че първо ще се срещнем с представители на българското малцинство и по-късно с представител на сръбската страна, това би било показателно. Така че се надяваме в действителност в развой тези неща по някакъв метод да бъдат усъвършенствани ", уточни Димитров.
" За следващ път научихме доста късно за самата аудиенция на българския министър председател на 7 февруари. Най-интересното в цялата подготовка беше, че в самия ден на срещата получихме покана да сме в 17 - 17:30 ч. в посолството в Белград, с цел да можем да създадем срещата. Това може би не беше направено по най-хубавия метод, само че в действителност трябваше да се възползваме от шанса, да се срещнем с господин Петков и да обменим вижданията си за проблемите, които имат българите в Сърбия ", сподели в предаването " Брюксел 1 " Александър Димитров, основен редактор на портал " Глас Прес " и създател на Сдружение " Глас " в Босилеград.
" Първоначално беше казано, че срещата ще продължи половин час, само че продължи над един час. Говорихме за доста неща, казахме и за компликациите. Всеки се опита по някакъв метод да запознае господин Петков с проблемите, само че огромният въпрос беше дали тази среща не трябваше да се случи преди основните срещи, които той направи в същия ден с представителя на сръбската страна, тъй като щеше, в действителност, да има доста повече причини в самите срещи, говорейки за българското малцинство в Сърбия, " разяснява Димитров.
" Практиката от последните няколко срещи на високо равнище удостоверява тъкмо това: че те се случват изненадващо и един тип всички не сме готови. Както ние - представителите на малцинството, по този начин и самите политици, да заявят по-добри мнения и позиции пред сръбската страна ", посочи той.
" Използвах тази среща, с цел да поканим премиера да бъде първият министър председател в постоянно държавно управление, който ще посети Босилеград и естествено да го придружи министър председателят на Сърбия, с цел да се срещнат с истината и действителното състояние на българите в Сърбия. Просто в Босилеград няма с какво да се похвалим, няма какво да видят, няма нищо направено ", съобщи той.
На въпрос на водещата одобри ли тази покана българският министър председател, Димитров отговори: " Надявам се, че да. Говорихме и за IPA-програмата, която сега отваря четвъртия прозорец, който ще похарчи 38 000 000 евро и подсказахме, че и в тази стратегия Босилеград е постоянно подценяван и прескачан. Може би има какво да се усъвършенства. Въпросът е да се прояви малко самообладание, само че няма да бъдем извънредно търпеливи. Ние ще бъдем сериозни, както постоянно. От многото обещания сме стигнали до тук. Трябва работа, а не думи ".
" Ние получихме информация, че на всички срещи се е говорило за малцинството и за проблемите, които то среща. Разбрахме, че с премиера Бърнабич дори са си разменили телефоните за по-успешно и бързо решение на част от проблемите, в което няма нищо неприятно, само че като цяло ние подсказахме проблемите, на които решението им се намира в България. Започнахме с проблемите към 103-то разпореждане. Става въпрос за студентите от Западните околности и техния престой. Когато те станат студенти в България и получат българско поданство, не могат да се възползват от 103-то Постановление на Министерски съвет - да употребяват квартира, да получават стипендия и други, заради обстоятелството, че към този момент са жители на България, а не са с непознат паспорт. Това е меко казано безразсъдно: да губят опциите, които дава квотата за българи от чужбина. Говорихме и за поддръжката, която оказваше в годините обратно Военномедицинската академия към българите от Сърбия. Факт е, че пандемията попречи сега, само че би било потребно тази процедура да се възобнови, когато е допустимо, " сподели Александър Димитров.
" Говорихме най-много за дефицита на вложения и капиталовложения в Западните околности. Също за проблемите в медийната сфера, за малцинствените медии, част от които имат проблеми с финансирането. Говорихме и за екологичните проблеми. Говорейки за инвестиция, аз за следващ път припомних за модела на унгарската страна и по какъв начин те вземат решение този проблем. Просто има в действителност доста разнообразни форми. Будапеща да вземем за пример има няколко стратегии за Войводина (районът в Сърбия, обитаем с унгарци): вложения за закупуване на къщи (средства, които унгарската страна отпуска за млади фамилии във Войводина); за закупуване на земя; за безплатна поддръжка за дребен, междинен, огромен бизнес; туристически вложения, спортни вложения. Средства от порядъка от 150 до 300 милиона евро годишно се харчат от страна на унгарската страна към унгарците във Войводина. Намекнах на господин Петков, че сътрудника му Орбан има четири министерства, директно ангажирани към този тип поддръжка. Те ме изслушаха и в действителност би било хубаво тези положителни образци по някакъв метод да може да се приложат и при нас. Не е нужно чак в такова изражение да бъдат. Може и доста по-малко средства да се вложат предвид на това, че унгарците в Сърбия са 300 000, а българите са 20 000 - 30 000 души ", акцентира Димитров и добави, че е показателно, че на тази среща не са участвали кметовете на Цариброд и на Босилеград, а те са измежду хората, създаващи пречки за българските вложители, които желаят да да дойдат в Западните околности.
" Премиерът ни подсказа, че необикновен приоритет на това държавно управление е да се спре корупцията и да се спре ненужно харчене на пари, които по някакъв метод биха били реинвестирани или по-точно ориентирани в вярната посока. А за какво не и в вложения в Западните околности. Това ни дава може би търпимостта още малко да поизчакаме и в действителност разбираме, че ситуацията в България не е елементарно, че се срещат доста компликации. Включително и бюджетът за 2022 година не е гласуван, само че отново споделям, че значимите неща се случват и без пари. Ако имаме една добра тактика и една сходна намира се направи под формата, че първо ще се срещнем с представители на българското малцинство и по-късно с представител на сръбската страна, това би било показателно. Така че се надяваме в действителност в развой тези неща по някакъв метод да бъдат усъвършенствани ", уточни Димитров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ