Само в Lupa.bg: Цирк в ЕП: Християн Мицкоски заплашва, че се отказва от ЕС, ако се изпълнят БГ исканията
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски е заплашвал европейските водачи, че ще се откаже от договаряния за Европейски Съюз, в случай че в отчета им влезе думата " съвременна " пред текстовете за македонска нация и език, научи Lupa.bg от еврочиновници в Брюксел.
Венко Филипче
По наша информация водачът на македонската съпротива Венко Филипче е бил в Берлин на среща с Европейските социалисти. Очевидно е, че от Скопие са се засилили оптимално и лобират срещу думата " съвременна " в отчета им.
Припомняме, че по време на разискванията на 24 юни българските евродепутати срещнаха сериозна съпротива. Тя беше от страна на сътрудниците им от националистическата група “Патриоти за Европа ”, учредена от премиера на Унгария Виктор Орбан.
Те блокираха всеки опит на нашите представители да внесат джука корекция с определението “съвременен ” на всички места, където се среща изразът “македонски език и идентичност ”
При първата си поява преди седмици отчетът провокира напрежение сред София и Скопие, откакто министър председателят на Северна Македония Християн Мицкоски разгласи, че в него се признава “многовековната македонска еднаквост ”.
Българският евродепутат Андрей Ковачев от Европейската национална партия (ЕНП) изясни, че с дейностите си нашите пратеници в Брюксел са се пробвали да подчертаят, че актуалният диалект и еднаквост в югозападната ни съседка нямат връзка с многовековни исторически събития и процеси. Той си изяснява дейностите на хората на Виктор Орбан като опит за потвърждение на поддръжка към Християн Мицкоски.
От Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония обръщат внимание, че в становищата на Еврокомисията от 2023 и 2024 година за напредъка на Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до " македонска еднаквост " и " македонски език ". Те питат какво постанова включването на тези категории в отчета на Европарламента от 2025 година
Съпредседателите на сдружението проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев и Илия Стояновски са изпратили на 1 юли запитването до председателя на парламентарната комисията по външни работи в Страсбург Дейвид Макалистър. От сдружението желаят да знаят още съществува ли различен акт на Европарламента, с който се признават или загатват каквито и да са идентичности? Ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последствия.
Ето цялото писмо на Сдружението:
СДРУЖЕНИЕ „ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ “
София, 1 юли 2025 година
До: Председателя на Комисията по външни работи на Европейския парламент Дейвид Макалистър
Копие до:
Кая Калас, заместник-председателя на Европейската комисия, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Всички евродепутати
ОФИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА Пожарна охрана ВЪНШНИ РАБОТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТНОСНО ФОРМУЛИРОВКИ В ДОКЛАДА ЗА НАПРЕДЪКА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Уважаеми господин Макалистър,
На 24 юни 2025 година Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) одобри отчет за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ към участие в Европейския съюз. Докладът установи нуждата от продължение на промените, в това число по отношение на битката с корупцията, и осъществяване на поетите задължения. В сегашния отчет се съдържат формулировки по отношение на „ македонска еднаквост “ и „ македонски език “, които отсъстват в предходните отчети на Европейския парламент и в мненията на Европейската комисия. На съображение член 41 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, член 11, алинея 4 от Договора за Европейския съюз, член 227 от Договора за действието на Европейски Съюз и Кодекса за положително административно държание на Европейския парламент и член 209 и сл. от Вътрешния устав на Европейския парламент, настояваме за писмен отговор от Вас в качеството Ви на ръководител на Комисията по външни работи, на следните въпроси:
1. Тъй като в мненията на Европейската комисия от 2023 и 2024 година за Република Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до „ македонска еднаквост “ и „ македонски език “, слагаме въпроса какво постанова включването на тези категории в отчета на Европейския парламент от 2025 година по същата тематика и какво е тяхното значение и връзка с оценката за напредъка на страната?
2. Съществува ли различен акт на Европейския парламент, с който се признават или загатват каквито и да са идентичности? Ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последствия от такова споменаване в формален документ на Екологичен потенциал?
3. В актуалната научна литература се преглеждат няколко разнообразни съществени типове идентичности:
• персонална (индивидуална) еднаквост
• обществена еднаквост
• културна еднаквост
• национална еднаквост
• етническа еднаквост
• политическа еднаквост
• религиозна еднаквост
• районна и местна еднаквост
• неведнъж когато се ползва принуждение, могат да съществуват скрити, преходни или множествени идентичности
В модерната просвета идентичността се възприема като структура, а не като закрепена същина – тя е динамична, многостепенна, контекстуална и може да бъде множествена. Тъй като Република Северна Македония заема към 37% от географската област Македония, а останалите 63% се намират в Гърция, България и Албания, то македонската еднаквост може да се отнася до възприятие за принадлежност към съответния географски район и попада в пресечната точка сред районната, политическата, националната, етническата и други идентичности. В този подтекст формулировката „ македонска еднаквост “, в случай че не е тъкмо дефинирана, може да бъде обект на многозначно пояснение и да провокира дипломатически или междуобщностни напрежения.
Какъв тип „ македонска еднаквост “ е имала поради Комисията при включването ѝ в отчета? Защо не е посочено дали става дума за национална, районна или друга еднаквост?
4. Защо, откакто в отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония се съдържат формулировки, признаващи „ македонската еднаквост “, в същия документ не се загатват или признават идентичностите на останалите етнически общности, живеещи в тази страна? Този въпрос е изключително настоящ във връзка с представителите на българската общественост, чието конституционно признание е сложено като изискване от Европейския съюз за започване на договаряния за участие на Република Северна Македония. Считате ли, че сходна избирателност в метода към идентичностните категории е в сходство с правилата за равнопоставеност, недискриминация и обективност, заложени в правото на Европейски Съюз?
5. С оглед на комплицирания и многостепенен темперамент на понятието „ еднаквост “, дали Комисията по външни работи на Европейския парламент при подготовката на отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония се е съветвала с одобрени експерти в региона на идентичността и междудисциплинарни проучвания, и в случай че да – кои са те?
6. С оглед на комплицираната историческа еволюция на понятието „ македонски език “ и неговата кодификация едвам през 1945 година, следвани от опити за налагане посредством външна агитация, бихме желали да знаем: С кои лингвисти и експерти по езикова политика се е съветвала Комисията при формулиране на тази част от отчета?
Мотивите ни да сложим този въпрос са приложени в настрана историческо обобщение.
Вашите отговори ще бъдат от голямо значение при бъдещото разглеждане в Екологичен потенциал на отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония, тъй като всяка дефиниция, отнасяща се до идентичностни характерности, следва да бъде ясно дефинирана, научно аргументирана и юридически обоснована, изключително когато:
• има последствия върху междудържавни връзки, рефлектиращи върху сигурността и стабилността на Европа;
• визира самосъзнанието на други общности;
• е в прорез с правилата на обективност, безпристрастност и фактическа акуратност в отчетите на Европейския парламент.
Неясната или неправилна приложимост на идентичностни категории може да бъде изтълкувана като заемане на политическа страна в чувствителни районни въпроси, което не е в сходство с ролята на Европейския парламент като медиатор и поръчител на уравновесен разговор.
Като жители на Република България, ще пожелаеме от всички български представители в Европейския парламент да наблюдават от близко процеса по разглеждане на актуалното публично питане.
С почитание,
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров
Настоящото ревю се поддържа и от Нова политическа емиграция на македонските българи, представлявана от Благой Шаторов и Горан Серафимов.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Факти, свързани с понятието „ македонски език “
Терминът „ македонски език “ стартира да се употребява през втората половина на 19 век в границите на сръбската национална тактика за въздействие в района, като част от авариен вид, развъртян в доктрината на македонизма. До края на 1944 година подобен писмен език не съществува, а локалните възрожденци преглеждат родните си диалекти като български. В същото време локалните културни дейци и революционерите в своята легална и незаконна активност употребяват книжовния български език.
За първи път „ македонски език “ е кодифициран през 1945 година, като писмеността му, представляваща модифициран вид на сръбската, е призната на 3 май 1945 година, а на 7 юни, е одобрен и правописът.
Прилагаме първа страница от протокола на езиковата комисия, в който е записано, че „ днешната историческа конференция е единствена по своето значение, тъй като за първи път в историята на нашия народ се сложи въпроса за македонска писменост и за македонски културен, книжовен език “. Фотокопие от този протокол е оповестено за първи път от северномакедонския академик Стоян Ристевски през 2000 година и той назовава случилото се „ основаване на актуалния македонски книжовен език “.
През интервала до 1948 година Югославия по линия на комунистическата агитация изпраща свои емисари в регионите на географската област Македония, намиращи се в Гърция, България и Албания, които да се опитат да наложат въвеждането в приложимост на този нов писмен език. Въпреки това, въпросният езиков план не намира поддръжка измежду популацията и след 1948 година е отритнат. За прочут интервал в Гърция и Албания се употребяват локалните диалекти, изписвани с българска писменост, а в България се възвръща използването единствено на книжовния български език.
Съществуващото легално и незаконно македонско освободително придвижване след 1944 година в никакъв случай не приема „ македонския език “, а го преглежда като форма на сърбизация на локалното българско население.
С оглед на тези обстоятелства, за които има обилие от документи, е явно, че категорията „ македонски език “ се отнася единствено за Република Северна Македония и няма нищо общо с останалите елементи на географската област Македония. В същото време посредством потребление единствено на определението „ македонски “, волно или несъзнателно, се прави асоциация и с останалите елементи на географската област Македония в Гърция, България и Албания, с което се основават предпоставки за подклаждане на политически искания и напрежения, изключително в подтекста на външни въздействия от Белград, Москва и избрани кръгове в Скопие.
Венко Филипче
По наша информация водачът на македонската съпротива Венко Филипче е бил в Берлин на среща с Европейските социалисти. Очевидно е, че от Скопие са се засилили оптимално и лобират срещу думата " съвременна " в отчета им.
Припомняме, че по време на разискванията на 24 юни българските евродепутати срещнаха сериозна съпротива. Тя беше от страна на сътрудниците им от националистическата група “Патриоти за Европа ”, учредена от премиера на Унгария Виктор Орбан.
Те блокираха всеки опит на нашите представители да внесат джука корекция с определението “съвременен ” на всички места, където се среща изразът “македонски език и идентичност ”
При първата си поява преди седмици отчетът провокира напрежение сред София и Скопие, откакто министър председателят на Северна Македония Християн Мицкоски разгласи, че в него се признава “многовековната македонска еднаквост ”.
Българският евродепутат Андрей Ковачев от Европейската национална партия (ЕНП) изясни, че с дейностите си нашите пратеници в Брюксел са се пробвали да подчертаят, че актуалният диалект и еднаквост в югозападната ни съседка нямат връзка с многовековни исторически събития и процеси. Той си изяснява дейностите на хората на Виктор Орбан като опит за потвърждение на поддръжка към Християн Мицкоски.
От Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония обръщат внимание, че в становищата на Еврокомисията от 2023 и 2024 година за напредъка на Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до " македонска еднаквост " и " македонски език ". Те питат какво постанова включването на тези категории в отчета на Европарламента от 2025 година
Съпредседателите на сдружението проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев и Илия Стояновски са изпратили на 1 юли запитването до председателя на парламентарната комисията по външни работи в Страсбург Дейвид Макалистър. От сдружението желаят да знаят още съществува ли различен акт на Европарламента, с който се признават или загатват каквито и да са идентичности? Ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последствия.
Ето цялото писмо на Сдружението:
СДРУЖЕНИЕ „ ПОТОМЦИ НА БЕЖАНЦИ И ПРЕСЕЛНИЦИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И ПРИЯТЕЛИ “
София, 1 юли 2025 година
До: Председателя на Комисията по външни работи на Европейския парламент Дейвид Макалистър
Копие до:
Кая Калас, заместник-председателя на Европейската комисия, Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Всички евродепутати
ОФИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА Пожарна охрана ВЪНШНИ РАБОТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТНОСНО ФОРМУЛИРОВКИ В ДОКЛАДА ЗА НАПРЕДЪКА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Уважаеми господин Макалистър,
На 24 юни 2025 година Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) одобри отчет за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ към участие в Европейския съюз. Докладът установи нуждата от продължение на промените, в това число по отношение на битката с корупцията, и осъществяване на поетите задължения. В сегашния отчет се съдържат формулировки по отношение на „ македонска еднаквост “ и „ македонски език “, които отсъстват в предходните отчети на Европейския парламент и в мненията на Европейската комисия. На съображение член 41 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, член 11, алинея 4 от Договора за Европейския съюз, член 227 от Договора за действието на Европейски Съюз и Кодекса за положително административно държание на Европейския парламент и член 209 и сл. от Вътрешния устав на Европейския парламент, настояваме за писмен отговор от Вас в качеството Ви на ръководител на Комисията по външни работи, на следните въпроси:
1. Тъй като в мненията на Европейската комисия от 2023 и 2024 година за Република Северна Македония липсват формулировки, отнасящи се до „ македонска еднаквост “ и „ македонски език “, слагаме въпроса какво постанова включването на тези категории в отчета на Европейския парламент от 2025 година по същата тематика и какво е тяхното значение и връзка с оценката за напредъка на страната?
2. Съществува ли различен акт на Европейския парламент, с който се признават или загатват каквито и да са идентичности? Ако съществуват такива документи, кое е наложило това споменаване/признаване и какви са юридическите последствия от такова споменаване в формален документ на Екологичен потенциал?
3. В актуалната научна литература се преглеждат няколко разнообразни съществени типове идентичности:
• персонална (индивидуална) еднаквост
• обществена еднаквост
• културна еднаквост
• национална еднаквост
• етническа еднаквост
• политическа еднаквост
• религиозна еднаквост
• районна и местна еднаквост
• неведнъж когато се ползва принуждение, могат да съществуват скрити, преходни или множествени идентичности
В модерната просвета идентичността се възприема като структура, а не като закрепена същина – тя е динамична, многостепенна, контекстуална и може да бъде множествена. Тъй като Република Северна Македония заема към 37% от географската област Македония, а останалите 63% се намират в Гърция, България и Албания, то македонската еднаквост може да се отнася до възприятие за принадлежност към съответния географски район и попада в пресечната точка сред районната, политическата, националната, етническата и други идентичности. В този подтекст формулировката „ македонска еднаквост “, в случай че не е тъкмо дефинирана, може да бъде обект на многозначно пояснение и да провокира дипломатически или междуобщностни напрежения.
Какъв тип „ македонска еднаквост “ е имала поради Комисията при включването ѝ в отчета? Защо не е посочено дали става дума за национална, районна или друга еднаквост?
4. Защо, откакто в отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония се съдържат формулировки, признаващи „ македонската еднаквост “, в същия документ не се загатват или признават идентичностите на останалите етнически общности, живеещи в тази страна? Този въпрос е изключително настоящ във връзка с представителите на българската общественост, чието конституционно признание е сложено като изискване от Европейския съюз за започване на договаряния за участие на Република Северна Македония. Считате ли, че сходна избирателност в метода към идентичностните категории е в сходство с правилата за равнопоставеност, недискриминация и обективност, заложени в правото на Европейски Съюз?
5. С оглед на комплицирания и многостепенен темперамент на понятието „ еднаквост “, дали Комисията по външни работи на Европейския парламент при подготовката на отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония се е съветвала с одобрени експерти в региона на идентичността и междудисциплинарни проучвания, и в случай че да – кои са те?
6. С оглед на комплицираната историческа еволюция на понятието „ македонски език “ и неговата кодификация едвам през 1945 година, следвани от опити за налагане посредством външна агитация, бихме желали да знаем: С кои лингвисти и експерти по езикова политика се е съветвала Комисията при формулиране на тази част от отчета?
Мотивите ни да сложим този въпрос са приложени в настрана историческо обобщение.
Вашите отговори ще бъдат от голямо значение при бъдещото разглеждане в Екологичен потенциал на отчета за 2025 година за напредъка на Република Северна Македония, тъй като всяка дефиниция, отнасяща се до идентичностни характерности, следва да бъде ясно дефинирана, научно аргументирана и юридически обоснована, изключително когато:
• има последствия върху междудържавни връзки, рефлектиращи върху сигурността и стабилността на Европа;
• визира самосъзнанието на други общности;
• е в прорез с правилата на обективност, безпристрастност и фактическа акуратност в отчетите на Европейския парламент.
Неясната или неправилна приложимост на идентичностни категории може да бъде изтълкувана като заемане на политическа страна в чувствителни районни въпроси, което не е в сходство с ролята на Европейския парламент като медиатор и поръчител на уравновесен разговор.
Като жители на Република България, ще пожелаеме от всички български представители в Европейския парламент да наблюдават от близко процеса по разглеждане на актуалното публично питане.
С почитание,
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доцент Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров
Настоящото ревю се поддържа и от Нова политическа емиграция на македонските българи, представлявана от Благой Шаторов и Горан Серафимов.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Факти, свързани с понятието „ македонски език “
Терминът „ македонски език “ стартира да се употребява през втората половина на 19 век в границите на сръбската национална тактика за въздействие в района, като част от авариен вид, развъртян в доктрината на македонизма. До края на 1944 година подобен писмен език не съществува, а локалните възрожденци преглеждат родните си диалекти като български. В същото време локалните културни дейци и революционерите в своята легална и незаконна активност употребяват книжовния български език.
За първи път „ македонски език “ е кодифициран през 1945 година, като писмеността му, представляваща модифициран вид на сръбската, е призната на 3 май 1945 година, а на 7 юни, е одобрен и правописът.
Прилагаме първа страница от протокола на езиковата комисия, в който е записано, че „ днешната историческа конференция е единствена по своето значение, тъй като за първи път в историята на нашия народ се сложи въпроса за македонска писменост и за македонски културен, книжовен език “. Фотокопие от този протокол е оповестено за първи път от северномакедонския академик Стоян Ристевски през 2000 година и той назовава случилото се „ основаване на актуалния македонски книжовен език “.
През интервала до 1948 година Югославия по линия на комунистическата агитация изпраща свои емисари в регионите на географската област Македония, намиращи се в Гърция, България и Албания, които да се опитат да наложат въвеждането в приложимост на този нов писмен език. Въпреки това, въпросният езиков план не намира поддръжка измежду популацията и след 1948 година е отритнат. За прочут интервал в Гърция и Албания се употребяват локалните диалекти, изписвани с българска писменост, а в България се възвръща използването единствено на книжовния български език.
Съществуващото легално и незаконно македонско освободително придвижване след 1944 година в никакъв случай не приема „ македонския език “, а го преглежда като форма на сърбизация на локалното българско население.
С оглед на тези обстоятелства, за които има обилие от документи, е явно, че категорията „ македонски език “ се отнася единствено за Република Северна Македония и няма нищо общо с останалите елементи на географската област Македония. В същото време посредством потребление единствено на определението „ македонски “, волно или несъзнателно, се прави асоциация и с останалите елементи на географската област Македония в Гърция, България и Албания, с което се основават предпоставки за подклаждане на политически искания и напрежения, изключително в подтекста на външни въздействия от Белград, Москва и избрани кръгове в Скопие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ