Политически трус в Рига: оставка на премиера след навлизане на дронове в Латвия
Премиерът на Латвия Евика Силиня разгласи в четвъртък оставката си след политическа рецесия, провокирана от многократни навлизания на дронове в латвийското въздушно пространство, които доведоха до разпад на ръководещата коалиция единствено няколко месеца преди парламентарните избори, планувани за октомври.
Силиня, водач на дясноцентристката партия „ Новото единение “, загуби парламентарното си болшинство, откакто лявоцентристката партия „ Прогресивни “ отдръпна поддръжката си за кабинета. Спорът ескалира към решението ѝ да освободи министъра на защитата Андрис Спрудс след серия произшествия с дронове, за които се допуска, че са били с украински генезис и са навлезли в Латвия от Русия.
Политическото напрежение се ускори откакто на 7 май два дрона навлязоха в страната. Един от тях се разруши в склад за гориво и провокира пожар. Няма данни за потърпевши, само че случаят породи рецензии към противовъздушната защита и системите за реагиране при изключителни обстановки. Жители оповестиха, че са получили публични предизвестия близо час след навлизането на дроновете.
Силиня съобщи, че казусът демонстрира съществени пропуски в бранша на защитата. „ Инцидентът с дроновете тази седмица ясно сподели, че политическото управление на отбранителния бранш не е изпълнило обещанието си за несъмнено небе над страната ни “, сподели тя. Спрудс подаде оставка в неделя, откакто министър председателят съобщи, че е изгубил нейното доверие и публичната поддръжка.
По-късно латвийската войска призна, че дроновете не са били засечени в точния момент. Според публични източници, те евентуално са били отклонени от задачите си в Русия в резултат на електронна война. Украинският външен министър Андрий Сибига съобщи, че случаите са резултат от съветски системи за електронна война, които съзнателно отклоняват украински дронове, и предложи помощ на Латвия и други балтийски страни за възстановяване на отбраната.
Оставката на Силиня на процедура разпуска трипартийната ръководеща коалиция, която така и така беше напрегнат от месеци. След като тя настоя за освобождението на Спрудс, „ Прогресивни “ отхвърлиха да поддържат новия министър и оповестиха, че към този момент не поддържат държавното управление.
В изказване в обществените мрежи Силиня дефинира решението си като „ мъчно, само че почтено “. Тя упрекна съдружните си сътрудници, че са сложили „ политически упоритости и тесни партийни ползи “ над отговорността и са избрали „ рецесия вместо решение “. В същото време акцентира, че се отдръпва „ само че не се отхвърля “, което се пояснява като сигнал, че ще остане дейна в политиката преди изборите през октомври.
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс ще организира съвещания с партиите за сформиране на ново държавно управление. До тогава кабинетът ще работи като длъжностен. Той предизвести, че страната не може да си разреши продължителна неустойчивост в изискванията на влошена интернационална сигурност.
Кризата се задълбочи и откакто управляващите задържаха министъра на земеделието Армандс Краузе и почитан чиновник на държавната администрация по отношение на следствие за корупция и хипотетично непозволено систематизиране на държавна помощ в дърводобивния бранш.
Паралелно с това нараства и рецензията към отбранителната подготвеност на Латвия. Експерти показват недостатъци в радарното покритие, системите за ранно предизвестие и противодроновите качества. Бившият чиновник на НАТО Глен Грант съобщи, че равнинният терен на страната затруднява засичането на нисколетящи дронове и че системите за ръководство на рецесии са били подценявани.
Латвия стартира вътрешно следствие на случаите и обзор на проектите за отбрана на въздушното пространство. Министерството на защитата възнамерява вложения в нови системи против дронове и други отбранителни качества посредством европейски заем за 3,49 милиарда евро.
Външният министър Байба Браже разиска обстановката с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел.
Латвия се ангажира да усили разноските за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт до края на 2025 година, като част от задачите на НАТО за подсилване на въздушната защита и по-широката военна подготвеност в Балтийския район на фона на възходящото напрежение с Русия.
Силиня, водач на дясноцентристката партия „ Новото единение “, загуби парламентарното си болшинство, откакто лявоцентристката партия „ Прогресивни “ отдръпна поддръжката си за кабинета. Спорът ескалира към решението ѝ да освободи министъра на защитата Андрис Спрудс след серия произшествия с дронове, за които се допуска, че са били с украински генезис и са навлезли в Латвия от Русия.
Политическото напрежение се ускори откакто на 7 май два дрона навлязоха в страната. Един от тях се разруши в склад за гориво и провокира пожар. Няма данни за потърпевши, само че случаят породи рецензии към противовъздушната защита и системите за реагиране при изключителни обстановки. Жители оповестиха, че са получили публични предизвестия близо час след навлизането на дроновете.
Силиня съобщи, че казусът демонстрира съществени пропуски в бранша на защитата. „ Инцидентът с дроновете тази седмица ясно сподели, че политическото управление на отбранителния бранш не е изпълнило обещанието си за несъмнено небе над страната ни “, сподели тя. Спрудс подаде оставка в неделя, откакто министър председателят съобщи, че е изгубил нейното доверие и публичната поддръжка.
По-късно латвийската войска призна, че дроновете не са били засечени в точния момент. Според публични източници, те евентуално са били отклонени от задачите си в Русия в резултат на електронна война. Украинският външен министър Андрий Сибига съобщи, че случаите са резултат от съветски системи за електронна война, които съзнателно отклоняват украински дронове, и предложи помощ на Латвия и други балтийски страни за възстановяване на отбраната.
Оставката на Силиня на процедура разпуска трипартийната ръководеща коалиция, която така и така беше напрегнат от месеци. След като тя настоя за освобождението на Спрудс, „ Прогресивни “ отхвърлиха да поддържат новия министър и оповестиха, че към този момент не поддържат държавното управление.
В изказване в обществените мрежи Силиня дефинира решението си като „ мъчно, само че почтено “. Тя упрекна съдружните си сътрудници, че са сложили „ политически упоритости и тесни партийни ползи “ над отговорността и са избрали „ рецесия вместо решение “. В същото време акцентира, че се отдръпва „ само че не се отхвърля “, което се пояснява като сигнал, че ще остане дейна в политиката преди изборите през октомври.
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс ще организира съвещания с партиите за сформиране на ново държавно управление. До тогава кабинетът ще работи като длъжностен. Той предизвести, че страната не може да си разреши продължителна неустойчивост в изискванията на влошена интернационална сигурност.
Кризата се задълбочи и откакто управляващите задържаха министъра на земеделието Армандс Краузе и почитан чиновник на държавната администрация по отношение на следствие за корупция и хипотетично непозволено систематизиране на държавна помощ в дърводобивния бранш.
Паралелно с това нараства и рецензията към отбранителната подготвеност на Латвия. Експерти показват недостатъци в радарното покритие, системите за ранно предизвестие и противодроновите качества. Бившият чиновник на НАТО Глен Грант съобщи, че равнинният терен на страната затруднява засичането на нисколетящи дронове и че системите за ръководство на рецесии са били подценявани.
Латвия стартира вътрешно следствие на случаите и обзор на проектите за отбрана на въздушното пространство. Министерството на защитата възнамерява вложения в нови системи против дронове и други отбранителни качества посредством европейски заем за 3,49 милиарда евро.
Външният министър Байба Браже разиска обстановката с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел.
Латвия се ангажира да усили разноските за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт до края на 2025 година, като част от задачите на НАТО за подсилване на въздушната защита и по-широката военна подготвеност в Балтийския район на фона на възходящото напрежение с Русия.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ