Кирил Петков поема твърд курс към еврото от 2024 г.
Премиерът Кирил Петков съобщи корав курс на страната за приемането на еврото за валута от 2024 година Новината пристигна на фона на нестихващата инфлация от изявление, обещано от него за Блумбърг България.
Според Петков въвеждането на единната валута от нас ще смекчи следствията от неовладяната в България коронавирус рецесия във връзка с европейските й сътрудници. Той за пръв път удостоверява и желанията на предходната власт в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов в интерес на еврото и края на валутния ръб, въведен у нас в края на 90-те години.
„ Преходът от българския лев към еврото би трябвало да се третира деликатно и изисква огромна социална осведомителна акция “, сподели Петков.
„ Това не може да се направи внезапно “, безапелационен бе той и добави: „ Когато не се комуникира добре и по-късно се постанова или натрапва на популацията, постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да съществуват. “
„ Ние безспорно сме ангажирани с датата 01 януари 2024. Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме от рано. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче. Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес? “, сподели още министър председателят.
Петков сподели, че страната ще резервира неизменен настоящия фиксинг лев-евро до влизането през 2024 година от 1,95 лв. за 1 евро.
„ Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически: нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1 – 1,5 % над европейската инфлация.
Трябва деликатно да следим тези последствия, само че аз съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при преводите “, уверен е министър-председателят.
България е заложила недостиг от 3% през 2021 година и през „ идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг какъвто, апропо, ще имат множеството страни в Европа “, сподели още Петков.
„ По-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от коронавирус, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има нови вълни… през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а тогава несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа “.
Правителството не има намерение да трансформира плоския налог за бизнеса и физическите лица, увери Петков. “Вярваме, че това е конкурентно преимущество за България. Сега би трябвало да насочим внимание към разноските на събраните налози, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкоз по-добре. Режимът обаче остава подобен, какъвто е. Това конкурентно преимущество за България към момента не е изчерпано “, безапелационен бе той.
Според Петков въвеждането на единната валута от нас ще смекчи следствията от неовладяната в България коронавирус рецесия във връзка с европейските й сътрудници. Той за пръв път удостоверява и желанията на предходната власт в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов в интерес на еврото и края на валутния ръб, въведен у нас в края на 90-те години.
„ Преходът от българския лев към еврото би трябвало да се третира деликатно и изисква огромна социална осведомителна акция “, сподели Петков.
„ Това не може да се направи внезапно “, безапелационен бе той и добави: „ Когато не се комуникира добре и по-късно се постанова или натрапва на популацията, постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да съществуват. “
„ Ние безспорно сме ангажирани с датата 01 януари 2024. Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме от рано. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче. Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес? “, сподели още министър председателят.
Петков сподели, че страната ще резервира неизменен настоящия фиксинг лев-евро до влизането през 2024 година от 1,95 лв. за 1 евро.
„ Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически: нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1 – 1,5 % над европейската инфлация.
Трябва деликатно да следим тези последствия, само че аз съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при преводите “, уверен е министър-председателят.
България е заложила недостиг от 3% през 2021 година и през „ идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг какъвто, апропо, ще имат множеството страни в Европа “, сподели още Петков.
„ По-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от коронавирус, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има нови вълни… през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а тогава несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа “.
Правителството не има намерение да трансформира плоския налог за бизнеса и физическите лица, увери Петков. “Вярваме, че това е конкурентно преимущество за България. Сега би трябвало да насочим внимание към разноските на събраните налози, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкоз по-добре. Режимът обаче остава подобен, какъвто е. Това конкурентно преимущество за България към момента не е изчерпано “, безапелационен бе той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ