Какво ще става оттук нататък? И какво значи правителство на малцинството?
Премиерът Кирил Петков разгласи, че след отдръпването на " ИТН " - една от четирите партии в управническата коалиция, кабинетът ще продължи да работи като държавно управление на малцинството. Това значи държавно управление, което няма поддръжката на 50% плюс един от депутатите, или 121 гласа.
В член 81., алинея 2 от Конституцията е записано, че Народното събрание приема законите и другите актове с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители, с изключение на когато главният закон на страната не изисква друго болшинство.
За приемане на закони и даже за гласоподаване на държавно управление Конституцията не изисква друго болшинство. Това значи, че е задоволително в залата да има най-малко 121 депутати за кворум, от които 61 да гласоподават " за ". И държавното управление може да продължи да работи без проблеми.
Трите партии, които остават в ръководещото болшинство, имат общо 109 депутати. " Продължаваме промяната " е с 67 народни представители, Българска социалистическа партия има 26, а " Демократична България " - 16.
Трите партии, които са в съпротива имат общо 106 депутати. ГЕРБ е с 59, Движение за права и свободи има 34, " Възраждане " -13
" ИТН " е с 25 депутати и те ще бъдат решаващият фактор в бъдещата политическата обстановка. Достатъчно е Има Такъв Народ единствено да не взе участие в гласуванията и държавното управление може да продължи да работи. Ако обаче депутатите от тази партия гласоподават дружно с опозицията, работата на кабинета ще бъде затруднена, и той даже може да падне.
Трите опозиционни все още партии нямат задоволително гласове за избор на съмнение. Това е едно от гласуванията, за които Конституцията категорично изисква най-малко 121 гласа " за " вота (чл 89., алинея 1). Подобен общ брой на гласове може да се реализира единствено в случай че " ИТН " поддържа избор на съмнение, дружно с ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
В сегашната нестабилна политическа обстановка опцията държавното управление да завърши мандата си предварително постоянно е била напълно действителна.
Ето какво следва, в случай че тази опция стане факт.
Ако държавното управление падне от власт предварително, влизаме в хипотезата на член 99 от Конституцията. Според този текст президентът след съвещания с парламентарните групи разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление. Това още веднъж ще бъде " Продължаваме промяната ".
Когато в 7-дневен период претендентът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент. Този път мандатът ще отиде при ГЕРБ.
Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в периода по миналата алинея разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър-председател.
Ако проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър-председател. Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава длъжностен кабинет, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3.
В член 64, алинея 3 е записано, че избори за ново Народно заседание се създават най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходния парламент.
В този смисъл, в случай че приемем хипотетично, че държавното управление падне при избор на съмнение още другата седмица и че за " извъртането " на трите проучвателни мандата трябват по 7-дни (макар подобен период да е споменат единствено за първия), то при напълно неточни калкулации най-ранната допустима дата за възможни предварителни избори ще бъде някъде в средата на септември.
В член 81., алинея 2 от Конституцията е записано, че Народното събрание приема законите и другите актове с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители, с изключение на когато главният закон на страната не изисква друго болшинство.
За приемане на закони и даже за гласоподаване на държавно управление Конституцията не изисква друго болшинство. Това значи, че е задоволително в залата да има най-малко 121 депутати за кворум, от които 61 да гласоподават " за ". И държавното управление може да продължи да работи без проблеми.
Трите партии, които остават в ръководещото болшинство, имат общо 109 депутати. " Продължаваме промяната " е с 67 народни представители, Българска социалистическа партия има 26, а " Демократична България " - 16.
Трите партии, които са в съпротива имат общо 106 депутати. ГЕРБ е с 59, Движение за права и свободи има 34, " Възраждане " -13
" ИТН " е с 25 депутати и те ще бъдат решаващият фактор в бъдещата политическата обстановка. Достатъчно е Има Такъв Народ единствено да не взе участие в гласуванията и държавното управление може да продължи да работи. Ако обаче депутатите от тази партия гласоподават дружно с опозицията, работата на кабинета ще бъде затруднена, и той даже може да падне.
Трите опозиционни все още партии нямат задоволително гласове за избор на съмнение. Това е едно от гласуванията, за които Конституцията категорично изисква най-малко 121 гласа " за " вота (чл 89., алинея 1). Подобен общ брой на гласове може да се реализира единствено в случай че " ИТН " поддържа избор на съмнение, дружно с ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
В сегашната нестабилна политическа обстановка опцията държавното управление да завърши мандата си предварително постоянно е била напълно действителна.
Ето какво следва, в случай че тази опция стане факт.
Ако държавното управление падне от власт предварително, влизаме в хипотезата на член 99 от Конституцията. Според този текст президентът след съвещания с парламентарните групи разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление. Това още веднъж ще бъде " Продължаваме промяната ".
Когато в 7-дневен период претендентът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент. Този път мандатът ще отиде при ГЕРБ.
Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в периода по миналата алинея разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър-председател.
Ако проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър-председател. Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава длъжностен кабинет, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3.
В член 64, алинея 3 е записано, че избори за ново Народно заседание се създават най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходния парламент.
В този смисъл, в случай че приемем хипотетично, че държавното управление падне при избор на съмнение още другата седмица и че за " извъртането " на трите проучвателни мандата трябват по 7-дни (макар подобен период да е споменат единствено за първия), то при напълно неточни калкулации най-ранната допустима дата за възможни предварителни избори ще бъде някъде в средата на септември.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ