Кирил Петков в интервю за Скопие: Не идвам с анекс към Договора, а с готовност за ново начало
Премиерът Кирил Петков изрази изрази вяра, че по време на визитата му в РСМ, която следва на 18 януари, ще се спогодят за основаването на пет работни групи - по стопанската система, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. В изявление за организация МИА, той обаче посочи, че критериите за тяхната работа няма да бъдат периодите, а крайните резултати.
Премиерът съобщи, че не носи анекс към Договора за другарство, добросъседство и съдействие, а идва с конструктивен звук и подготвеност за ново начало. По думите му, това ново начало „ ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от предходните декларативни задължения и ориентирано към съответните значими въпроси, засягащи всекидневието на жителите на двете страни”.
„ Идвам с конструктивен звук и подготвеност да стартираме взаимна работа. Нямам подготвен документ или нещо сходно, тъй като всички тези документи нямат смисъл, в случай че не дадем действителна мотивация, че би трябвало да свършим работата. Предлагам да оставим документите като втора стъпка и да стартираме първо с нещо, за което ще запишем в идващия документ. В противоположен случай заплахата е да напишем документ и по-късно какво? Тук задачата е да създадем стратегия, да създадем работните групи, да стартираме разговор, да имаме възприятие за взаимно доверие, да има положителни планове от двете страни и да си сложим цели, които желаеме да реализираме в най-кратки вероятни срокове”, акцентира Петков в изявлението.
Той оцени като доста градивен телефонния диалог, който организира с номинирания за министър председател Димитър Ковачевски, и изрази убеденост, че двамата с него като фигури от икономическата и бизнес сфера, имат идентична сила да вървят нещата напред.
Българският министър председател изрази вяра, че по време на визитата ще се спогодят за основаването на пет работни групи - по стопанската система, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. Сътрудничеството и добросъседството, споделя Петков, би трябвало да се укрепват от групите по ползи в дадена сфера, а не от политиците. Целта на визитата, добави той, е да се направи стратегия за съвещанията на тези работни групи, които да се срещат един път месечно, с цел да се реализира прогрес по всички въпроси.
„ Трябва непрестанно да поддържаме връзка, да напредваме. Моите очаквания са да се договоря по време на нашето посещаване да създадем тези пет работни групи. Не желая единствено политици да идват и да приказват. Когато приказвам за стопанска система, желая да видя всички наши компании, които желаят и имат интерес към Република Северна Македония, всички компании от вашата страна, които имат интерес към България. На тази среща не са нужни политици, на тази среща са нужни хора, които желаят да работят, да вършат бизнес заедно”, добавя Петков, който отбелязва, че персонално като министър-председател не може да разбере по какъв начин към момента няма пряк полет сред Скопие и София.
Петков разяснява и авансово избрания шестмесечен период за решение на разногласието. Но на Консултативния съвет по национална сигурност към президента президентът Румен Радев застъпи позицията, че са нужни не периоди, а действителни резултати.
„ Ако кажа избран период, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да забележим какви са проблемите, по какъв начин ще ги решим. Срокът зависи единствено от готовността на всяка от страните да си подадат ръка и да довършат работата заедно”, споделя Петков.
Българският министър председател акцентира, че има лесни неща, само че има и по-трудни и чувствителни, които би трябвало да се вземат решение.
„ Смятам, че с другарски, градивен метод може да се вземат решение както лесни, по този начин и сложни проблеми. Но най-важното е да имаме доверие и се надявам, че ще изградим това доверие с нещата, които вършим заедно”, сподели Петков, който добави, че с градивен разговор всички тези въпроси са разрешими.
Кирил Петков приказва и за разрушителните сили както в Северна Македония, по този начин и в България, които не са склонни да отстъпват и работят против добросъседството.
„ Трябва да отстраним всички, които печелят на гърба на нашите нации. Защото има дребна група хора, които вършат пари посредством корупция за сметка на всички останали. Мисля, че те са част от разрушителните детайли, които са свързани и слагат въпроса дали добросъседството сред двете страни е положително или не. Много от същите тези групи са свързани и с вътрешната корупция в страните “, акцентира още Кирил Петков в първото си изявление за организация МИА, откогато е министър председател на България.
Надявам се, че в действителност имаме толкоз доста да спечелим дружно от това добросъседство, че даже избрани групи хора в двете страни, които считат, че добросъседството не е положително за тях, политически или по някаква друга причина, в случай че ги включим в целия подтекст, уповавам се те да останат слаб глас в общата концепция да работим дружно, добавя Петков.
Говорейки за нулевата корупция като един от главните задължения на неговото държавно управление, той акцентира, че корупцията би трябвало да бъде изчистена както в България, по този начин и в Република Северна Македония.
Премиерът добави, че всички, които печелят на гърба на нашите нации, би трябвало да бъдат изчистени:
„ И мисля, че в случай че дружно успеем да кажем: НЕ на корупцията, НЕ на дискриминирането, НЕ на незачитането на човешките права, ДА на добросъседството, ДА на общите връзки, ДА на общата стопанска система и да ги впишем в тази рамка, разговорът ще бъде доста по-бърз и хората, които не са избрали тези позиции, ще ни схванат доста по-добре. „ Ако успеем да го създадем дружно, мисля, че ще бъде доста по-полезно и за двете страни “, добави Петков.
Той показа и нещо, с което се е сблъскал в Харвард преди няколко години, което се отнася до възприемането на Балканския район.
„ Честно казано, е обидно да го кажа, само че преди няколко години бях в Харвардския университет, един от професорите по стопанска система приказва за Централна Америка и сподели, че в Централна Америка една от страните има детайли на балканизация. Питам какво е балканизация? Той отговори, че това е икономическият термин за какофония, когато две групи, близки страни не се координират добре. Бях компрометиран. Казвам си, не е допустимо нашият район, нашите Балкани, нашите страни да бъдат дадени за образец за разкол и думата, която се употребява в Харвард, да се отнася за Балканите. Така че време да променим какво значи балканизация”, споделя Петков.
Той изрази вяра, че в един миг, когато се спомене балканизация, ще се приказва за смяна на метода, по който някои страни могат да стартират да работят дружно:
А в случай че си го представим като цяло, Балканите са 65 милиона души, това е една Франция. Представете си, в случай че имаме отворени пазари, в случай че работим дружно, в случай че се почитаме, няма нулева дискриминация, изчистихме корупцията... по какъв начин биха изглеждали Балканите. „ Има толкоз доста неща и толкоз доста можем да получим от една такава визия, че просто е време да запретнем ръкави и да стартираме да действаме “, акцентира Кирил Петков.
Премиерът съобщи, че не носи анекс към Договора за другарство, добросъседство и съдействие, а идва с конструктивен звук и подготвеност за ново начало. По думите му, това ново начало „ ще бъде по-динамично, по-практично, освободено от предходните декларативни задължения и ориентирано към съответните значими въпроси, засягащи всекидневието на жителите на двете страни”.
„ Идвам с конструктивен звук и подготвеност да стартираме взаимна работа. Нямам подготвен документ или нещо сходно, тъй като всички тези документи нямат смисъл, в случай че не дадем действителна мотивация, че би трябвало да свършим работата. Предлагам да оставим документите като втора стъпка и да стартираме първо с нещо, за което ще запишем в идващия документ. В противоположен случай заплахата е да напишем документ и по-късно какво? Тук задачата е да създадем стратегия, да създадем работните групи, да стартираме разговор, да имаме възприятие за взаимно доверие, да има положителни планове от двете страни и да си сложим цели, които желаеме да реализираме в най-кратки вероятни срокове”, акцентира Петков в изявлението.
Той оцени като доста градивен телефонния диалог, който организира с номинирания за министър председател Димитър Ковачевски, и изрази убеденост, че двамата с него като фигури от икономическата и бизнес сфера, имат идентична сила да вървят нещата напред.
Българският министър председател изрази вяра, че по време на визитата ще се спогодят за основаването на пет работни групи - по стопанската система, културата, инфраструктурата, европейската интеграция и историята. Сътрудничеството и добросъседството, споделя Петков, би трябвало да се укрепват от групите по ползи в дадена сфера, а не от политиците. Целта на визитата, добави той, е да се направи стратегия за съвещанията на тези работни групи, които да се срещат един път месечно, с цел да се реализира прогрес по всички въпроси.
„ Трябва непрестанно да поддържаме връзка, да напредваме. Моите очаквания са да се договоря по време на нашето посещаване да създадем тези пет работни групи. Не желая единствено политици да идват и да приказват. Когато приказвам за стопанска система, желая да видя всички наши компании, които желаят и имат интерес към Република Северна Македония, всички компании от вашата страна, които имат интерес към България. На тази среща не са нужни политици, на тази среща са нужни хора, които желаят да работят, да вършат бизнес заедно”, добавя Петков, който отбелязва, че персонално като министър-председател не може да разбере по какъв начин към момента няма пряк полет сред Скопие и София.
Петков разяснява и авансово избрания шестмесечен период за решение на разногласието. Но на Консултативния съвет по национална сигурност към президента президентът Румен Радев застъпи позицията, че са нужни не периоди, а действителни резултати.
„ Ако кажа избран период, шест месеца, започваме със същата декларативност. Трябва да забележим какви са проблемите, по какъв начин ще ги решим. Срокът зависи единствено от готовността на всяка от страните да си подадат ръка и да довършат работата заедно”, споделя Петков.
Българският министър председател акцентира, че има лесни неща, само че има и по-трудни и чувствителни, които би трябвало да се вземат решение.
„ Смятам, че с другарски, градивен метод може да се вземат решение както лесни, по този начин и сложни проблеми. Но най-важното е да имаме доверие и се надявам, че ще изградим това доверие с нещата, които вършим заедно”, сподели Петков, който добави, че с градивен разговор всички тези въпроси са разрешими.
Кирил Петков приказва и за разрушителните сили както в Северна Македония, по този начин и в България, които не са склонни да отстъпват и работят против добросъседството.
„ Трябва да отстраним всички, които печелят на гърба на нашите нации. Защото има дребна група хора, които вършат пари посредством корупция за сметка на всички останали. Мисля, че те са част от разрушителните детайли, които са свързани и слагат въпроса дали добросъседството сред двете страни е положително или не. Много от същите тези групи са свързани и с вътрешната корупция в страните “, акцентира още Кирил Петков в първото си изявление за организация МИА, откогато е министър председател на България.
Надявам се, че в действителност имаме толкоз доста да спечелим дружно от това добросъседство, че даже избрани групи хора в двете страни, които считат, че добросъседството не е положително за тях, политически или по някаква друга причина, в случай че ги включим в целия подтекст, уповавам се те да останат слаб глас в общата концепция да работим дружно, добавя Петков.
Говорейки за нулевата корупция като един от главните задължения на неговото държавно управление, той акцентира, че корупцията би трябвало да бъде изчистена както в България, по този начин и в Република Северна Македония.
Премиерът добави, че всички, които печелят на гърба на нашите нации, би трябвало да бъдат изчистени:
„ И мисля, че в случай че дружно успеем да кажем: НЕ на корупцията, НЕ на дискриминирането, НЕ на незачитането на човешките права, ДА на добросъседството, ДА на общите връзки, ДА на общата стопанска система и да ги впишем в тази рамка, разговорът ще бъде доста по-бърз и хората, които не са избрали тези позиции, ще ни схванат доста по-добре. „ Ако успеем да го създадем дружно, мисля, че ще бъде доста по-полезно и за двете страни “, добави Петков.
Той показа и нещо, с което се е сблъскал в Харвард преди няколко години, което се отнася до възприемането на Балканския район.
„ Честно казано, е обидно да го кажа, само че преди няколко години бях в Харвардския университет, един от професорите по стопанска система приказва за Централна Америка и сподели, че в Централна Америка една от страните има детайли на балканизация. Питам какво е балканизация? Той отговори, че това е икономическият термин за какофония, когато две групи, близки страни не се координират добре. Бях компрометиран. Казвам си, не е допустимо нашият район, нашите Балкани, нашите страни да бъдат дадени за образец за разкол и думата, която се употребява в Харвард, да се отнася за Балканите. Така че време да променим какво значи балканизация”, споделя Петков.
Той изрази вяра, че в един миг, когато се спомене балканизация, ще се приказва за смяна на метода, по който някои страни могат да стартират да работят дружно:
А в случай че си го представим като цяло, Балканите са 65 милиона души, това е една Франция. Представете си, в случай че имаме отворени пазари, в случай че работим дружно, в случай че се почитаме, няма нулева дискриминация, изчистихме корупцията... по какъв начин биха изглеждали Балканите. „ Има толкоз доста неща и толкоз доста можем да получим от една такава визия, че просто е време да запретнем ръкави и да стартираме да действаме “, акцентира Кирил Петков.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ