24 май - датата, на която ще се разтърси държавата!
Премиерът Кирил Петков е получил косвено в петък заран сигнал от Слави Трифонов, че още в понеделник “Има подобен народ” излиза от обединението поради премиерската прибързаност по казуса “Северна Македония”. Тошко Йорданов е събрал останалите 24 депутати на партията, с цел да им съобщи посланието да се готвят или за ново преформатиране в Народното събрание, или за нови избори.
Очевидно задачата и задачата на основния сценарист на Слави е била наличието на диалога, провел се в Народното събрание, бързо да стигне от двете страни на “Дондуков”. Неофициално източници, близки до президента, заговориха в петък, че в седмицата към светлия 24 май нещо съществено ще разклати страната.
В същия ден, петък, към 18 часа обаче министър-председателят също изненадал Румен Радев със своето видеообръщение, в което изиска от президента да свика съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, с цел да се вземе решение по една от най-разделящите четворната ръководеща коалиция тематика – дали България да вдигне ветото си за начало на договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз, осведоми.
Поиска го, макар че през януари КСНС създаде позиция, определяща рамките за деяние на българското държавно управление точно по тази тематика.
Мълчанието на Румен Радев от петък до неделя подсказва, че още веднъж не е имало съгласуваност сред президент и министър председател.
Очевидно Кирил Петков е работил по неотложност след опасността от Слави Трифонов, следващия напън на еврокомисаря по разширението Оливър Вархеи, който бе в българската столица, и премиерската аудиенция при папата в Рим, където ще се засече още веднъж с македонския си сътрудник Димитър Ковачевски.
Озадачена от записа на Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова в събота разяснява, че има нещо премълчано в неговата реакция, нещо в петък, което я е предизвикало.
Премиерът приказва в своето послание за “увеличеното напрежение след позицията на Екологичен потенциал по тематиката “Северна Македония” и диалозите с държавното управление и президента с комисаря Оливер Вархеи”. Затова и евентуално твърди, че “българското държавно управление няма да направи нищо, без да има национално единодушие и в сходство с съдружното ни споразумение”. Последното може да се одобри като знак към Слави Трифонов.
Какво чака Кирил Петков, в случай че Консултативният съвет въпреки всичко се събере? Кой от сътрудниците в ръководещата коалиция поддържа сходен ход, виж на по-долу.
Министър-председателят разчита на Министерството на външните работи, което е в квотата на “Има подобен народ”, да показа отчет до каква степен са стигнали договарянията сред София и Скопие, а политиците и службите да го чуят и да дадат единодушие за продължение на диалозите или рухване на ветото. Като съществена цел на Петков в този случай било да стопира манипулирането на вести от страна на опозицията по тематиката “Северна Македония”. А президентът да смекчи тона си по тематиката както към Скопие, по този начин и към държавното управление, което е сериозен обект на рецензия от Румен Радев.
Премиер и президент се подозират, винят един различен и отхвърлят, че се водят две външни политики.
Радев от седмици предизвестява за интензивен външен напън против България да вдигне ветото си против приемането на Скопие в Евросъюза. Премиерът пък упорства, че подобен няма.
В последните дни на няколко пъти българският държавен глава беседва с водачи в Европа, в това число и с френския президент. Еманюел Макрон предложи да бъде основана обособена общественост за страните кандидатки, каквато е Република Северна Македония, посредством която те по едно и също време да се усещат част от европейската общественост, само че да не са напълно членове на Европейски Съюз.
Многократно съм заявявал, че на всички места аргументирано не отстъпвам българската позиция и тя среща все по-голямо схващане. Изключително значимо е да има връзка с всички водачи от Европейски Съюз, с нашите стратегически сътрудници от Съединени американски щати, с всички европейски институции, с цел да се откри ясно, стабилно и необратимо решение, уточни президентът в края на предходната седмица като резюме на диалозите си с Макрон, комисаря Вархеи и асистент държавния секретар на Съединени американски щати Карен Донфрид, която два дни в София опитва да смекчи българската позиция.
Кирил Петков от първия си ден като български министър-председател си постави период ветото ни за влизането на Северна Македония в Евросъюза да падне до 6 месеца, които изтичат през юни, за когато има и планувано разискване в Брюксел за започване на договарянията с Албания и Северна Македония. Според неофициални източници от Еврокомисията там от петък се приказва, че този спор може да бъде отсрочен за септември.
Тъй като не е маркиран прогрес по противоречивите тематики, няма да има и взаимно съвещание на българското и македонското държавни управления на 22 май в Скопие, както беше контрактувано по-рано. Чак за септември пък е планувано 20-ото съвещание на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси. Така че даже и да не се отсрочи плануваната към този момент за 23 юни среща на водачите на ЕС-Западни Балкани, то на нея едва ли ще се случи дълго чаканият старт на договарянията със Северна Македония и Албания. Макрон обаче упорствал до края на френското председателство на Европейски Съюз, което изтича в края на юни, да има приключен европейски план за Скопие и Тирана.
Първоначалният проект на Петков и македонския му сътрудник Ковачевски предвиждаше работни групи да задвижат решаването на стопански проблеми сред двете страни и с позитивни послания да заличат историческите разногласия. И двамата реализираха първи, въпреки и по-скоро алегоричен, триумф през януари при визитата на българския министър председател в Скопие.
Тогава пакетът с нашите условия за отпадане на ветото от “5 плюс 1” стана “4 плюс 1”, откакто македонците се отхвърлиха от териториални искания към България с нота пред Организация на обединените нации, а София разгласи, че ще употребява късото име Северна Македония. Впоследствие бе пусната и субсидирана от България самолетна линия сред двете столици, която скоро евентуално ще бъде закрита поради икономическата си неефективност.
В същото време Румен Радев държи твърдо на досегашните български условия, като фокусът му е върху бърза смяна на конституцията на РСМ, с която българите да бъдат записани като държавотворен народ. Предложението на Ковачевски бе смяната да бъде направена преди самото влизане в Европейски Съюз, когато по този начин или другояче конституцията би трябвало да бъде изменена. Като тази позиция се поддържа и от Кирил Петков.
Ако желаеме конституцията преди Северна Македония да тръгне по европейския път, е доста мъчно. Но в случай че кажем: Добре, тръгвайте по пътя, подвигаме ветото, само че първа глава не може да бъде отворена, без конституцията да е изменена, това към този момент ще е в техния контракт с Европейския съюз, който дефинира пътя на Северна Македония като страна членка, сподели Петков на 23 април.
Като напомни, че евентуално договарянията ще лишават на Скопие най-малко 10 години, в които проблемите с България могат да бъдат изчистени. Това в действителност е част от първичния проект на премиера, като към този момент е реализирано единодушие с останалите страни в Европейски Съюз, че българските условия ще станат част от хоризонталните въпроси, които Северна Македония би трябвало да почисти в договарянията. А самите договаряния могат да бъдат блокирани от София на всеки един стадий. Тази компромисна позиция на Петков не се поддържа от българския президент. И се наложи на няколко пъти в последните месеци министър председателят да припомня на президента, че външната политика на България се прави от държавното управление, не от президента.
Позицията на Радев се употребява и от поддръжката на съдружните сътрудници в държавното управление. Като единствено “Демократична България” е съгласна с по-мекия и еластичен метод на Петков.
“Докато не се извършва договорът сред двете страни, ние няма да дадем единодушие да стартират преговорите”, безапелационна е лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Още по-твърди са от “Има подобен народ” на Слави Трифонов. Като водачът им насочи особено предизвестие към Петков, още веднъж през обичания си метод - статус във фейсбук. Още през април Трифонов написа, че Петков пробва да заобиколи българското несъгласие. А съпартийците му започнаха да приказват за две външни политики в държавното управление – една на външната министърка от квотата на Има Такъв Народ Теодора Генчовска и втора, упражнявана от премиера и външнополитическата му съветничка Весела Чернева.
Самата Генчовска също удостовери, че я заобикалят. В края на седмицата в телевизионно изявление зам.-председателят на Има Такъв Народ Тошко Йорданов разгласи, че Северна Македония може да смъкна кабинета. Въпреки че действително трябваше да преведе нов фейсбук статус на Трифонов, в който предизвести “Продължаваме промяната”, че не разисква решенията си с Има Такъв Народ и не се допитва до тяхното мнение, когато става дума за антикризисните ограничения на кабинета, а не Северна Македония.
Какво ще направи Слави в този момент с обединението след понеделник, не е ясно. Първата цел на “Има подобен народ” след петъчния им сигнал за гражданска война, е получен. Кирил Петков реагира стремително, че смяна в българската позиция няма да има, преди тя да бъде утвърдена от съдружния съвет на четирите ръководещи обединения, а по-късно и от Народното събрание. Така министър председателят е трансформирал първичния си проект тематиката да се разисква само на лидерски съвет тази седмица. А по-късно при компромис в обединението да се премине и през процедура в Народното събрание, с цел да може държавното управление да работи през юни и вероятно да вдигне ветото. Втвърдяването на Има Такъв Народ обаче показвало, че този сюжет е мъчно осъществим. И поради това ново повторение на твърдите български условия от КСНС пък щяло да даде поддръжка на Петков в идващите диалози както с представители на Европейската комисия (Оливер Вархеи даде обещание да се върне в София да продължи лобирането си след три седмици), по този начин и в диалозите с македонското държавно управление.
През уикенда обаче президентът Радев, който единствен има правото да свика КСНС, замълча. И по този начин усили напрежението в обединението, макар увереността на вицепремиера Асен Василев, че държавното управление няма да падне поради Северна Македония и предварителни избори в границите на тази година няма да има.
Какво реши КСНС през януари. Решение в 7 точки, което дефинира позицията на България по проблема с РСМ, създаде КСНС на съвещанието си на 10 януари. В него бе записано, че държавното управление би трябвало да извършва националната позиция на България, като съблюдава условията, произлизащи от Договора от 2017 година, Рамковата позиция от 2019 година и Декларацията на 44-ото Народно събрание. А даването на единодушие за старта на договарянията на РСМ да не се обвързва със периоди, а с реализиране на действителни резултати, в това число и във връзка с правата на македонските българи.
В точките са още проект за прогрес във всички области на двустранните връзки, основаването на взаимни работни групи по области, ускорение построяването на Коридор №8 и структуриран парламентарен разговор.
Очевидно задачата и задачата на основния сценарист на Слави е била наличието на диалога, провел се в Народното събрание, бързо да стигне от двете страни на “Дондуков”. Неофициално източници, близки до президента, заговориха в петък, че в седмицата към светлия 24 май нещо съществено ще разклати страната.
В същия ден, петък, към 18 часа обаче министър-председателят също изненадал Румен Радев със своето видеообръщение, в което изиска от президента да свика съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, с цел да се вземе решение по една от най-разделящите четворната ръководеща коалиция тематика – дали България да вдигне ветото си за начало на договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз, осведоми.
Поиска го, макар че през януари КСНС създаде позиция, определяща рамките за деяние на българското държавно управление точно по тази тематика.
Мълчанието на Румен Радев от петък до неделя подсказва, че още веднъж не е имало съгласуваност сред президент и министър председател.
Очевидно Кирил Петков е работил по неотложност след опасността от Слави Трифонов, следващия напън на еврокомисаря по разширението Оливър Вархеи, който бе в българската столица, и премиерската аудиенция при папата в Рим, където ще се засече още веднъж с македонския си сътрудник Димитър Ковачевски.
Озадачена от записа на Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова в събота разяснява, че има нещо премълчано в неговата реакция, нещо в петък, което я е предизвикало.
Премиерът приказва в своето послание за “увеличеното напрежение след позицията на Екологичен потенциал по тематиката “Северна Македония” и диалозите с държавното управление и президента с комисаря Оливер Вархеи”. Затова и евентуално твърди, че “българското държавно управление няма да направи нищо, без да има национално единодушие и в сходство с съдружното ни споразумение”. Последното може да се одобри като знак към Слави Трифонов.
Какво чака Кирил Петков, в случай че Консултативният съвет въпреки всичко се събере? Кой от сътрудниците в ръководещата коалиция поддържа сходен ход, виж на по-долу.
Министър-председателят разчита на Министерството на външните работи, което е в квотата на “Има подобен народ”, да показа отчет до каква степен са стигнали договарянията сред София и Скопие, а политиците и службите да го чуят и да дадат единодушие за продължение на диалозите или рухване на ветото. Като съществена цел на Петков в този случай било да стопира манипулирането на вести от страна на опозицията по тематиката “Северна Македония”. А президентът да смекчи тона си по тематиката както към Скопие, по този начин и към държавното управление, което е сериозен обект на рецензия от Румен Радев.
Премиер и президент се подозират, винят един различен и отхвърлят, че се водят две външни политики.
Радев от седмици предизвестява за интензивен външен напън против България да вдигне ветото си против приемането на Скопие в Евросъюза. Премиерът пък упорства, че подобен няма.
В последните дни на няколко пъти българският държавен глава беседва с водачи в Европа, в това число и с френския президент. Еманюел Макрон предложи да бъде основана обособена общественост за страните кандидатки, каквато е Република Северна Македония, посредством която те по едно и също време да се усещат част от европейската общественост, само че да не са напълно членове на Европейски Съюз.
Многократно съм заявявал, че на всички места аргументирано не отстъпвам българската позиция и тя среща все по-голямо схващане. Изключително значимо е да има връзка с всички водачи от Европейски Съюз, с нашите стратегически сътрудници от Съединени американски щати, с всички европейски институции, с цел да се откри ясно, стабилно и необратимо решение, уточни президентът в края на предходната седмица като резюме на диалозите си с Макрон, комисаря Вархеи и асистент държавния секретар на Съединени американски щати Карен Донфрид, която два дни в София опитва да смекчи българската позиция.
Кирил Петков от първия си ден като български министър-председател си постави период ветото ни за влизането на Северна Македония в Евросъюза да падне до 6 месеца, които изтичат през юни, за когато има и планувано разискване в Брюксел за започване на договарянията с Албания и Северна Македония. Според неофициални източници от Еврокомисията там от петък се приказва, че този спор може да бъде отсрочен за септември.
Тъй като не е маркиран прогрес по противоречивите тематики, няма да има и взаимно съвещание на българското и македонското държавни управления на 22 май в Скопие, както беше контрактувано по-рано. Чак за септември пък е планувано 20-ото съвещание на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси. Така че даже и да не се отсрочи плануваната към този момент за 23 юни среща на водачите на ЕС-Западни Балкани, то на нея едва ли ще се случи дълго чаканият старт на договарянията със Северна Македония и Албания. Макрон обаче упорствал до края на френското председателство на Европейски Съюз, което изтича в края на юни, да има приключен европейски план за Скопие и Тирана.
Първоначалният проект на Петков и македонския му сътрудник Ковачевски предвиждаше работни групи да задвижат решаването на стопански проблеми сред двете страни и с позитивни послания да заличат историческите разногласия. И двамата реализираха първи, въпреки и по-скоро алегоричен, триумф през януари при визитата на българския министър председател в Скопие.
Тогава пакетът с нашите условия за отпадане на ветото от “5 плюс 1” стана “4 плюс 1”, откакто македонците се отхвърлиха от териториални искания към България с нота пред Организация на обединените нации, а София разгласи, че ще употребява късото име Северна Македония. Впоследствие бе пусната и субсидирана от България самолетна линия сред двете столици, която скоро евентуално ще бъде закрита поради икономическата си неефективност.
В същото време Румен Радев държи твърдо на досегашните български условия, като фокусът му е върху бърза смяна на конституцията на РСМ, с която българите да бъдат записани като държавотворен народ. Предложението на Ковачевски бе смяната да бъде направена преди самото влизане в Европейски Съюз, когато по този начин или другояче конституцията би трябвало да бъде изменена. Като тази позиция се поддържа и от Кирил Петков.
Ако желаеме конституцията преди Северна Македония да тръгне по европейския път, е доста мъчно. Но в случай че кажем: Добре, тръгвайте по пътя, подвигаме ветото, само че първа глава не може да бъде отворена, без конституцията да е изменена, това към този момент ще е в техния контракт с Европейския съюз, който дефинира пътя на Северна Македония като страна членка, сподели Петков на 23 април.
Като напомни, че евентуално договарянията ще лишават на Скопие най-малко 10 години, в които проблемите с България могат да бъдат изчистени. Това в действителност е част от първичния проект на премиера, като към този момент е реализирано единодушие с останалите страни в Европейски Съюз, че българските условия ще станат част от хоризонталните въпроси, които Северна Македония би трябвало да почисти в договарянията. А самите договаряния могат да бъдат блокирани от София на всеки един стадий. Тази компромисна позиция на Петков не се поддържа от българския президент. И се наложи на няколко пъти в последните месеци министър председателят да припомня на президента, че външната политика на България се прави от държавното управление, не от президента.
Позицията на Радев се употребява и от поддръжката на съдружните сътрудници в държавното управление. Като единствено “Демократична България” е съгласна с по-мекия и еластичен метод на Петков.
“Докато не се извършва договорът сред двете страни, ние няма да дадем единодушие да стартират преговорите”, безапелационна е лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Още по-твърди са от “Има подобен народ” на Слави Трифонов. Като водачът им насочи особено предизвестие към Петков, още веднъж през обичания си метод - статус във фейсбук. Още през април Трифонов написа, че Петков пробва да заобиколи българското несъгласие. А съпартийците му започнаха да приказват за две външни политики в държавното управление – една на външната министърка от квотата на Има Такъв Народ Теодора Генчовска и втора, упражнявана от премиера и външнополитическата му съветничка Весела Чернева.
Самата Генчовска също удостовери, че я заобикалят. В края на седмицата в телевизионно изявление зам.-председателят на Има Такъв Народ Тошко Йорданов разгласи, че Северна Македония може да смъкна кабинета. Въпреки че действително трябваше да преведе нов фейсбук статус на Трифонов, в който предизвести “Продължаваме промяната”, че не разисква решенията си с Има Такъв Народ и не се допитва до тяхното мнение, когато става дума за антикризисните ограничения на кабинета, а не Северна Македония.
Какво ще направи Слави в този момент с обединението след понеделник, не е ясно. Първата цел на “Има подобен народ” след петъчния им сигнал за гражданска война, е получен. Кирил Петков реагира стремително, че смяна в българската позиция няма да има, преди тя да бъде утвърдена от съдружния съвет на четирите ръководещи обединения, а по-късно и от Народното събрание. Така министър председателят е трансформирал първичния си проект тематиката да се разисква само на лидерски съвет тази седмица. А по-късно при компромис в обединението да се премине и през процедура в Народното събрание, с цел да може държавното управление да работи през юни и вероятно да вдигне ветото. Втвърдяването на Има Такъв Народ обаче показвало, че този сюжет е мъчно осъществим. И поради това ново повторение на твърдите български условия от КСНС пък щяло да даде поддръжка на Петков в идващите диалози както с представители на Европейската комисия (Оливер Вархеи даде обещание да се върне в София да продължи лобирането си след три седмици), по този начин и в диалозите с македонското държавно управление.
През уикенда обаче президентът Радев, който единствен има правото да свика КСНС, замълча. И по този начин усили напрежението в обединението, макар увереността на вицепремиера Асен Василев, че държавното управление няма да падне поради Северна Македония и предварителни избори в границите на тази година няма да има.
Какво реши КСНС през януари. Решение в 7 точки, което дефинира позицията на България по проблема с РСМ, създаде КСНС на съвещанието си на 10 януари. В него бе записано, че държавното управление би трябвало да извършва националната позиция на България, като съблюдава условията, произлизащи от Договора от 2017 година, Рамковата позиция от 2019 година и Декларацията на 44-ото Народно събрание. А даването на единодушие за старта на договарянията на РСМ да не се обвързва със периоди, а с реализиране на действителни резултати, в това число и във връзка с правата на македонските българи.
В точките са още проект за прогрес във всички области на двустранните връзки, основаването на взаимни работни групи по области, ускорение построяването на Коридор №8 и структуриран парламентарен разговор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ