Бежански лагери извън ЕС иска Борисов
Премиерът Бойко Борисов влезе с три условия на срещата в Брюксел, отдадена на миграцията. Форумът се провежда от шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, а в него се включиха 16 държавни и държавни ръководители от Европейски Съюз. Инициативата за сбирката пристигна от Германия, в която все по-често звучат апели към канцлерката Ангела Меркел да втвърди политиката си на отворени порти за преселници.
В изключителната среща на върха участваха Австрия, Белгия, България, Дания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Словения, Холандия, Хърватия, Швеция, Финландия и Франция. От Еврокомисията подчертаха, че срещата е работна и няма за цел да бъдат признати дефинитивни решения. Тя е опит за доближаване на позициите по въпросите за миграция, по които Европейски Съюз остава мощно разлъчен.
Въпреки уверенията на Европейска комисия, страните от Вишеградската четворка отхвърлиха да се включат в полемиката с претекста, че въпросите за миграцията ще се разискват на формалната среща на върха на европейските водачи, която ще се организира на 28 и 29 юни в Брюксел.
“Има три неща, които би трябвало да се създадат и то по едно и също време за решение на мигрантската рецесия ”, посочи Борисов преди началото на лидерската среща. Първото е “незабавна отбрана на външните граници на Европейски Съюз – затваряне на границите и прекосяване единствено през пунктовете. Мигрантите, които към този момент са в Европейски Съюз, да бъдат върнати там, откъдето са пристигнали. Да се работи по споразуменията с трети страни – Турция, Тунис и Йордания, които са наоколо до зоните на спорове, където да подкрепяме грижата за бягащи от войната в изнесени центрове ”, сподели още министър председателят. Той акцентира, че страните от Западните Балкани, които не са част от съюза, също би трябвало да бъдат предпазени.
“Със остаряла дата не може да се случи ускорено връщане на бежанци в граничните страни от Европейски Съюз ”, безапелационен бе Борисов. Той акцентира, че България е потвърдила като страна на първа линия, че може да се оправи с миграционната вълна. Премиерът съобщи, че страната ни дружно с Гърция, Италия, Испания не може да се съгласи с позицията за връщане на към този момент намиращите се в Европа мигранти в страните на първа регистрация. Това би утежнило обстановката в тези страни посредством прехвърлянето им на двойни отговорности – по запазване на граници и грижи за бежанците на тяхна територия.
“Какво вършим, в случай че влязат у нас толкоз доста мигранти, колкото има в прилежаща Гърция – 50 000? Това ще ни срине обществената система. Затова ГЕРБ е основал правила. Затова има Постановление 208 на Министерски съвет ”, разгласи часове преди срещата в Брюксел вътрешният министър Валентин Радев.
“Ние стотинка няма да вземем против мигранти в България. Ние не сме зверове ”, сподели още Радев. Той заяви,че до момента сме приели 200 мигранти от Гърция и 50 от Италия, които се нуждаят от протекция и леговище.
В отговор на ГЕРБ
Българска социалистическа партия припомни тактиката на държавното управление
“Премиерът Бойко Борисов гледа на мигрантите като на работна мощ и средство да усъвършенства демографията ”, съобщи водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Тя назова “кухи изречения ”, обещаното от Борисов, че ще изиска затваряне на външните граници на Европейски Съюз.
Нинова подлага на критика позицията на Меркел.
“Кой мозък в Европа реши, че ще решим демографската рецесия като внасяме мигранти ”, сподели тя. ГЕРБ дадоха отговор незабавно и упрекнаха социалистите в “отчаян опит да се изведе истината за мигрантите отвън подтекста и да се опорочи ”.
“Да противопоставим чужденците на българската работна ръка. Никой не е проявявал такива хрумвания ”, съобщи на конференция шефът на правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов.
В отговор на казаното от Кирилов Българска социалистическа партия изпратиха до медиите откъс от тактиката за миграцията, където е записано: “превръщането на миграцията и подвижността в положителни фактори за развиване в стопански и демографски проект ”.
Германия е цел №1
До €5000 коства всяко връщане
Между 3000 и 5000 евро са разноските по връщането на един мигрант в родната му страна, написа “Политико ”.
Става въпрос за репатриране на тези, които не дават отговор на изискванията за предоставяне на леговище. Европа обаче съумява да отсее и върне малко от тях. По данни на Европейска комисия през 2017 година върнати в родината им са били едвам 36,6% от мигрантите, на които не се поставя бежанска протекция.
Германия е най-предпочитана цел на претендентите за леговище, демонстрира статистиката на Евростат. През първото тримесечие на т.г. 26% от всички подадени от бежанци молби са били за Германия, следва Франция (19%), Италия (14%), Гърция (10%) и Испания (7%).
Рим със личен проект
Меркел скептична за договорка
Ангела Меркел е скептична, че договорка за мигрантския проблем ще бъде реализирана даже и на идната тази седмица среща на върха на Европейски Съюз, съобщи Ройтерс.
“Тук сме, с цел да обсъдим отбраната на външните граници и понижаване на незаконната миграция към Европа ”, сподели Меркел преди вчерашните полемики по бежанската рецесия в Брюксел. И добави, че за жалост и на Евросъвета на 28 и 29 юни няма да има цялостно решение на мигрантския проблем.
“Заради това ще има двустранни и тристранни съглашения, с които да си помогнем, без да чакаме всички 28 страни членки ”, означи канцлерката.
Италианският министър председател Джузепе Конте пък разгласи, че ще показа на сътрудниците си от Европейски Съюз “напълно ново предложение, основано на новата парадгима с мигратския въпрос ”, съобщи Ройтерс. Той означи, че в проекта на Рим има 6 условия и 10 цели, които имат за цел да основат ясна политика за контролиране и ръководство на миграционните потоци по ефикасен и дълготраен метод.
Италия остро разкритикува концепцията
Макрон заплашва с финансови наказания неприемащите мигранти
Испанският министър председател Педро Санчес (вляво) и френският президент Еманюел Макрон се афишират за мигрантски центрове, само че в граничните европейски страни.
Ден преди вчерашната отдадена на миграцията минисреща в Брюксел френският президент Еманюел Макрон се разгласи за финансови наказания против страни от Европейски Съюз, отказващи за одобряват бежанци.
На взаимна конференция в Париж с настроения позитивно към мигрантите ляв испански министър председател Педро Санчес, Макрон съобщи, че не може страни, които се облагодетелстват от европейската взаимност, да демонстрират нарцисизъм, когато става дума за миграционни проблеми.
Двамата водачи се оповестиха за основаването на центрове за настаняване от затворен вид, само че в европейските страни, в които идват мигрантите, където да бъдат разграничавани стопански преселници от нуждаещи се от леговище.
В момента не съществуват такива центрове в Европа, като изключим няколко в Гърция и Италия, които са под управлението на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации.
Коментарите на Макрон провокираха остра реакция от популисткото държавно управление на Италия. Крайнодесният вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини разкритикува “арогантността ” на Макрон в мигрантската тема. Коалиционният му сътрудник и вицепремиер Луджи ди Майо също осъди “френската надменност ” и разгласи, че Макрон е изгубил връзка с действителността по въпроса за напора на чужденци.
“Макрон рискува да трансформира страната си във зложелател №1 на Италия в тази изключителна обстановка ”, написа Ди Майо във фейсбук.
Италия и Гърция от дълго време изнемогват от мигрантската вълна, а новата италианска власт към този момент връща избавителни кораби с преселници. И упорства останалите страни да споделят бремето на фона на неуспех на системата за вътрешна релокация на мигранти в общността. Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Унгария и Чехия), които не бяха поканени на срещата в Брюксел, на собствен ред отхвърлят въобще да одобряват чужденци.
В изключителната среща на върха участваха Австрия, Белгия, България, Дания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Словения, Холандия, Хърватия, Швеция, Финландия и Франция. От Еврокомисията подчертаха, че срещата е работна и няма за цел да бъдат признати дефинитивни решения. Тя е опит за доближаване на позициите по въпросите за миграция, по които Европейски Съюз остава мощно разлъчен.
Въпреки уверенията на Европейска комисия, страните от Вишеградската четворка отхвърлиха да се включат в полемиката с претекста, че въпросите за миграцията ще се разискват на формалната среща на върха на европейските водачи, която ще се организира на 28 и 29 юни в Брюксел.
“Има три неща, които би трябвало да се създадат и то по едно и също време за решение на мигрантската рецесия ”, посочи Борисов преди началото на лидерската среща. Първото е “незабавна отбрана на външните граници на Европейски Съюз – затваряне на границите и прекосяване единствено през пунктовете. Мигрантите, които към този момент са в Европейски Съюз, да бъдат върнати там, откъдето са пристигнали. Да се работи по споразуменията с трети страни – Турция, Тунис и Йордания, които са наоколо до зоните на спорове, където да подкрепяме грижата за бягащи от войната в изнесени центрове ”, сподели още министър председателят. Той акцентира, че страните от Западните Балкани, които не са част от съюза, също би трябвало да бъдат предпазени. “Със остаряла дата не може да се случи ускорено връщане на бежанци в граничните страни от Европейски Съюз ”, безапелационен бе Борисов. Той акцентира, че България е потвърдила като страна на първа линия, че може да се оправи с миграционната вълна. Премиерът съобщи, че страната ни дружно с Гърция, Италия, Испания не може да се съгласи с позицията за връщане на към този момент намиращите се в Европа мигранти в страните на първа регистрация. Това би утежнило обстановката в тези страни посредством прехвърлянето им на двойни отговорности – по запазване на граници и грижи за бежанците на тяхна територия.
“Какво вършим, в случай че влязат у нас толкоз доста мигранти, колкото има в прилежаща Гърция – 50 000? Това ще ни срине обществената система. Затова ГЕРБ е основал правила. Затова има Постановление 208 на Министерски съвет ”, разгласи часове преди срещата в Брюксел вътрешният министър Валентин Радев.
“Ние стотинка няма да вземем против мигранти в България. Ние не сме зверове ”, сподели още Радев. Той заяви,че до момента сме приели 200 мигранти от Гърция и 50 от Италия, които се нуждаят от протекция и леговище.
В отговор на ГЕРБ
Българска социалистическа партия припомни тактиката на държавното управление
“Премиерът Бойко Борисов гледа на мигрантите като на работна мощ и средство да усъвършенства демографията ”, съобщи водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Тя назова “кухи изречения ”, обещаното от Борисов, че ще изиска затваряне на външните граници на Европейски Съюз.
Нинова подлага на критика позицията на Меркел.
“Кой мозък в Европа реши, че ще решим демографската рецесия като внасяме мигранти ”, сподели тя. ГЕРБ дадоха отговор незабавно и упрекнаха социалистите в “отчаян опит да се изведе истината за мигрантите отвън подтекста и да се опорочи ”.
“Да противопоставим чужденците на българската работна ръка. Никой не е проявявал такива хрумвания ”, съобщи на конференция шефът на правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов.
В отговор на казаното от Кирилов Българска социалистическа партия изпратиха до медиите откъс от тактиката за миграцията, където е записано: “превръщането на миграцията и подвижността в положителни фактори за развиване в стопански и демографски проект ”.
Германия е цел №1
До €5000 коства всяко връщане
Между 3000 и 5000 евро са разноските по връщането на един мигрант в родната му страна, написа “Политико ”.
Става въпрос за репатриране на тези, които не дават отговор на изискванията за предоставяне на леговище. Европа обаче съумява да отсее и върне малко от тях. По данни на Европейска комисия през 2017 година върнати в родината им са били едвам 36,6% от мигрантите, на които не се поставя бежанска протекция.
Германия е най-предпочитана цел на претендентите за леговище, демонстрира статистиката на Евростат. През първото тримесечие на т.г. 26% от всички подадени от бежанци молби са били за Германия, следва Франция (19%), Италия (14%), Гърция (10%) и Испания (7%).
Рим със личен проект Меркел скептична за договорка
Ангела Меркел е скептична, че договорка за мигрантския проблем ще бъде реализирана даже и на идната тази седмица среща на върха на Европейски Съюз, съобщи Ройтерс.
“Тук сме, с цел да обсъдим отбраната на външните граници и понижаване на незаконната миграция към Европа ”, сподели Меркел преди вчерашните полемики по бежанската рецесия в Брюксел. И добави, че за жалост и на Евросъвета на 28 и 29 юни няма да има цялостно решение на мигрантския проблем.
“Заради това ще има двустранни и тристранни съглашения, с които да си помогнем, без да чакаме всички 28 страни членки ”, означи канцлерката.
Италианският министър председател Джузепе Конте пък разгласи, че ще показа на сътрудниците си от Европейски Съюз “напълно ново предложение, основано на новата парадгима с мигратския въпрос ”, съобщи Ройтерс. Той означи, че в проекта на Рим има 6 условия и 10 цели, които имат за цел да основат ясна политика за контролиране и ръководство на миграционните потоци по ефикасен и дълготраен метод.
Италия остро разкритикува концепцията Макрон заплашва с финансови наказания неприемащите мигранти
Испанският министър председател Педро Санчес (вляво) и френският президент Еманюел Макрон се афишират за мигрантски центрове, само че в граничните европейски страни.
Ден преди вчерашната отдадена на миграцията минисреща в Брюксел френският президент Еманюел Макрон се разгласи за финансови наказания против страни от Европейски Съюз, отказващи за одобряват бежанци.
На взаимна конференция в Париж с настроения позитивно към мигрантите ляв испански министър председател Педро Санчес, Макрон съобщи, че не може страни, които се облагодетелстват от европейската взаимност, да демонстрират нарцисизъм, когато става дума за миграционни проблеми.
Двамата водачи се оповестиха за основаването на центрове за настаняване от затворен вид, само че в европейските страни, в които идват мигрантите, където да бъдат разграничавани стопански преселници от нуждаещи се от леговище.
В момента не съществуват такива центрове в Европа, като изключим няколко в Гърция и Италия, които са под управлението на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации.
Коментарите на Макрон провокираха остра реакция от популисткото държавно управление на Италия. Крайнодесният вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини разкритикува “арогантността ” на Макрон в мигрантската тема. Коалиционният му сътрудник и вицепремиер Луджи ди Майо също осъди “френската надменност ” и разгласи, че Макрон е изгубил връзка с действителността по въпроса за напора на чужденци.
“Макрон рискува да трансформира страната си във зложелател №1 на Италия в тази изключителна обстановка ”, написа Ди Майо във фейсбук.
Италия и Гърция от дълго време изнемогват от мигрантската вълна, а новата италианска власт към този момент връща избавителни кораби с преселници. И упорства останалите страни да споделят бремето на фона на неуспех на системата за вътрешна релокация на мигранти в общността. Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Унгария и Чехия), които не бяха поканени на срещата в Брюксел, на собствен ред отхвърлят въобще да одобряват чужденци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ