Премиерът Бойко Борисов се вълнува какъв ресор ще получи България

...
Премиерът Бойко Борисов се вълнува какъв ресор ще получи България
Коментари Харесай

За България не е важно какъв ресор ще получи в ЕК

Премиерът Бойко Борисов се вълнува какъв сектор ще получи България в новата Европейска комисия (ЕК), като че ли ще дели баница. Искал нещо от " модерните ресори - киберсигурност, ръководство на ИТ технологиите. Това сме го декларирали преди месец и половина в мое лице ", сподели той пред публицисти, засегнат, че интриганти му залагат динена кора с приказки за ресора " Земеделие ". Според него някой пуска такива клюки, с цел да излезе по-късно, че са ни отказали този сектор, тъй като не го заслужаваме. След като се срещна предишния петък с бъдещата председателка на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, укроти изявите си: " Не бива да се спекулира с ресори, с какво сме се договорили и какво желаеме ”, съобщи той.

Земеделието е едро парче макар плануваното му орязване в 7-годишната финансова рамка след 2020 година, когато ще  съставлява една трета от бюджета на Европейски Съюз (в момента е 36%). Но Борисов не се лакоми, тъй като знае, че очите на всички са вперени там и няма по какъв начин да си отхапеш повече от разрешеното. " За какво ти е сектор " Земеделие ", там парите са разпределени ясно и тъкмо за всички страни, какво ще направиш с сектор " Земеделие "? ", запита риторично той. С присъщото си чистосърдечие сподели, че гледа на разпределението на ресорите като на спекулация в жанр " Важно е да не те заловен ".

 

Апетитът му е сдържан, само че пораства с яденето

 

Иска " ресора, който е в този момент, плюс уголемение към него ". С други думи - дигитален пазар плюс киберсигурност. Няма значение, че България е доста обратно по цифровизация и цяло лято се тресе от скандал поради изчезнала киберсигурност на една от основните си институции - Националната организация за приходите, - който изкара на показ персоналните данни на всички работещи българи. Ако в Брюксел още не са застанали нащрек, каква цифрова " експертиза " носи българската еврокомисарка Мария Габриел, ще им помогне неписаното предписание да не дават два пъти еднакъв сектор на никой комисар. Борисов би трябвало да го знае, само че се натиска за повтаряне (макар и с добавка). Разбира се, той надали би се съгласил чешката комисарка Вера Юрова да повтори ресора си " Правосъдие ". През април тя го попари, че няма да отпадне мониторингът на Брюксел над България, а той ѝ отвърна, че това е единствено нейно персонално мнение в качеството й на представител на друго политическо семейство ( " Тя е от либералите, от които са и Движение за права и свободи “).

Страстите към присъединяване на България в разпределението на ресорите са безсмислени, тъй като

 

филоложката Мария Габриел е еднообразно способена

 

за всички. В основата на всички е словото ( " В начало бе словото " ). Като комисар за цифровия пазар тя се концентрира не върху технологиите, а върху битката с подправените вести в медиите, където не реализира нищо, само че най-малко се изяви енергично. Вкопчила се в обща словосъчетание, тя даже не видя, че българската медийна среда не дава отговор на обикновени европейски професионални стандарти, и нито един път не насочи рецензия към медийната империя на Делян Пеевски, която заби България позорно ниско в класациите за независимост на словото.

Но Мария Габриел има едно скъпо качество: способна е като отличничка да назубри за кратко  непозната терминология, подсказана й от някоя основна дирекция в Европейска комисия, и да се яви готова на изпит пред профилираните комисии в Европарламента. Стига да не ѝ задават изненадващи въпроси. Това е гаранция, че няма риск да се изложи както някогашната Борисова любимка Румяна Желева, която се ускори да преследва сомалийски пирати в " сомалийския " (всъщност Аденския) залив.

По принцип еврокомисарите

 

нямат право да дърпат европейската рогозка

 

към националните си управляващи, въпреки че Борисов е на друго мнение. На маратонския Европейски съвет в края на юни и началото на юли, когато се разпределяха висшите европейски постове, той сподели пред публицисти в Брюксел: " Искаха доста да има и българин в имената, само че това, което оферират, е висшият представител (по външната политика - б.а.) - тази тематика на мен не ми е забавна, тъй като по този начин си изгубвам комисар ". С което сподели, че преглежда българския комисар не като европейски функционер, даже не като народен представител, а напряко като собствен персонален делегат. Той би трябвало да му рапортува какво се приказва в Колегиума на Европейска комисия и да получава указания от него по какъв начин да постъпва, макар че в клетвата си при заемане на служба би трябвало пет пъти да обещае, че няма да се въздейства от национални инструкции.

Дори когато е имала по-компетентен комисар като Кристалина Георгиева, която в началото отговаряше за филантропичната помощ, а след това - за бюджета, България не е видяла огромно положително. Като космополит Георгиева предлагаше на страната си да посреща задушевно понеслите се към Европа мигранти от Близкия изток, тъй като щели да й оказват помощ да взема решение демографските си проблеми. Сетне като комисар по бюджета заряза поста си поради други кариерни упоритости тъкмо когато се решаваше ориста на Кохезионния фонд в новата многогодишна финансова рамка, който е изключително значим за България. Нейната предшественичка пък, първата ни комисарка Меглена Кунева, която отговаряше за отбраната на потребителите, по този начин и не повдигна въпроса за двойния стандарт при храните, който ощетява България и другите източни страни в Европейски Съюз, въпреки че по нейно време имаше задоволително признаци за злоупотреби на западни компании.

След като личните комисари не способстват кой знае каква изгода,

 

за какво Борисов се интересува толкоз от разпределението на ресорите в Европейска комисия?

 

Причината е, че комисарите на другите страни биха могли да се концентрират върху положението на България, без да се усещат лимитирани от служебната клетва. Особена паника у премиера провокира холандският комисар Франс Тимерманс, който евентуално ще си остане заместник-председател на Европейска комисия и ще продължи да следи България и Румъния по какъв начин се оправят с корупцията на високо ниво и проведената престъпност. За разлика от началника си Жан-Клод Юнкер той не е прочувствен и не изпраща на Борисов писма с нарисувани сърчица.

Паметна е неговата среднощна среща с българския министър председател на инфарктния Европейски съвет преди два месеца, когато изглеждаше, че везните се накланят към него да бъде избраникът за идващ ръководител на Европейска комисия. С известно терзание Борисов му уточни къде го боли, с цел да изтръгне заричане, че няма да бъде унизен, в случай че го поддържа за поста. " Знаеш кое ни е значимо - газовият хъб, механизмът, Шенген, промените, които по твоя лист вършим в правосъдната система. Сега всичко влиза в Народното събрание - инспекция на тримата огромни, надлежно и надзор, и може да се отстраняват. " Тези две фрази са тесни за думите, само че са необятни за мисълта. Смисълът им е следният:

" Газовият хъб " - Европейската комисия би трябвало да поддържа построяването на мечтания от Борисов газов хъб " Балкан ", въпреки че за него към момента няма обезпечени най-малко три източника на природен газ, с цел да се каже, че ще служи на европейската политика за диверсификация на газовите доставки;

" Механизмът " - Европейска комисия би трябвало да спре действието на Механизма за съдействие и инспекция, както даде обещание Жан-Клод Юнкер, и да престане да следи България за корупция на високо ниво, проведена престъпност и господство на закона, макар че страната не е дала до момента действителни резултати (присъди);

" Шенген " - От Тимерманс се желае да повлияе на своята страна да се смили над България и да спре да й отхвърля достъп до шенгенската зона без вътрешни граници. Самата Еврокомисия към този момент е дала зелена светлина, само че липсва нужното единодушие на всички страни, тъй като Холандия отхвърля да вдигне бариерата пред България точно поради нейните недостатъци в правораздаването и вътрешния ред;

" Реформите, които по твоя лист вършим в правосъдната система " - Борисов приказва за рекомендациите в последните два отчета на Европейска комисия по мониторинга над България, които не съдържат както по-рано претенции за " действителни резултати " (присъди), а се лимитират единствено до беззъби законодателни и структурни промени, правени така и така от държавното управление. Премиерът натъртва на своето смирение към Тимерманс, тъй като чака най-после да бъде погален по главата, като рецензиите се заменят с похвали за неговото управление; 

" Проверка на тримата огромни, надлежно и надзор и може да се отстраняват " - За да се измъкне от рецензията на Европейския съд за правата на индивида и други институции, че основният прокурор е безотчетен и не предстои на надзор, държавното управление на Борисов пробутва тезата, че Еврокомисията е направила рекомендация България да вкара надзор " над тримата огромни " - основния прокурор и ръководителите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Целта е около сухото - комфортния Сотир Цацаров - да изгори единствено мокрото - неуместният Лозан Панов, към който е адресирана фразата " надлежно и надзор и може да се отстраняват ". Истината е, че в последния си отчет от ноември 2018 година Европейска комисия единствено е показала, че българската страна упорства за пакетиране на " тримата огромни ", което значи, че концепцията не произтича от Брюксел, а си е българско произвеждане и че Борисов просто чака Тимерманс да мълчи при такава явна неистина.

Интересна бе реакцията в същия диалог на Тимерманс, който малко по-късно изиска снимането му с видеокамера да спре още на третата минута: „ Винаги съм бил почтен с теб и съм изразявал своите възторженостти за всичко, което правиш в битката с корупцията в твоята страна. Имахме доста откровени полемики с теб по този въпрос. Това е основата, на която оценявам нашето другарство ”. Като някогашен посланик той употребява думи, които в дипломатическия език имат необикновен смисъл. Тъй като придържането към добър звук е наложително, думите " почтен " и " прям " са илюзорно благозвучни, а другояче значат по български " Право, куме, та в очи ". Фразеологичният речник превежда израза като: " Казвам истината даже да е неприятна за някого ". Ако това е основата за другарство, няма по какъв начин да му е прелестно на Борисов.

Що се отнася до България, нейният интерес е да разчита в Еврокомисията повече на хора като Тимерманс, а не на Габриел, с цел да се отлепи най-малко малко от европейското дъно.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР