Борисов хвърля оставка седмица след обнародването на резултатите от изборите
Премиерът Бойко Борисов и Министерския съвет са задължени да подадат оставки на първото съвещание на новото Народно заседание. Най-вероятно то ще бъде свикано от президента седмица, откакто бъдат обнародвани резултатите от ЦИК в „ Държавен вестник “. Това сподели пред Нова телевизия специалистът по конституционно право проф. Пламен Киров.
В „ Тази заран “ по бТВ пък той съобщи, че надали ще има експертно държавно управление, защото политиците от другите партии съвсем не си приказват.
Професорът не позволява хипотезата, при която нито една политическа мощ да не излъчи държавно управление и министър председател.
„ ЦИК би трябвало да разгласи в „ Държавен вестник “ определените 240 народни представители. Когато това стане факт, президентът има някакво софтуерно време да дефинира датата за първото съвещание на Народното събрание. Той ще го свика в едномесечен период след изборите “, съобщи Киров пред Нова телевизия.
„ На първото съвещание народните представители ще положат клетва. То ще се ръководи от най-възрастния народен представител. След това ще се избере ръководител на Народното събрание “, добави той.
„ На първото съвещание Министерския съвет би трябвало да подаде оставка. Това се изисква съгласно член 111 от Конституцията. Министрите обаче ще не престават да си извършват функционалностите “, съобщи някогашният парламентарен арбитър.
„ Процедурата по връчване на мандата за сформиране на държавно управление е уредена в член 99 от Конституцията. Президентът би трябвало да направи първо политически съвещания с парламентарните групи. След това той разпорежда изследователски мандат, който е в границите на седем дни, на разположение, посочено от най-голямата по бройка парламентарна група. Това може да е водачът на партията или депутат “, добави той.
„ Може мандатът да бъде върнат незабавно. След това втората по бройка парламентарна група може да се опита да образува кабинет по същия метод. В рамките на седем дни би трябвало да се уточни състава и структурата на Министерския съвет. Гласуването в Народното събрание минава на две етапи. Първо е избора на министър-председателя, а по-късно се гласоподават препоръчаните от него министри и броят на министерствата “, изясни проф. Киров.
„ При третият опит за сформиране на държавно управление президентът има свободата самичък да избере коя парламентарна група да получи мандат “, добави той.
При толкоз пъстър парламент мъчно може да се промени Конституцията, сподели още преподавателят по конституционно право.
В „ Тази заран “ по бТВ пък той съобщи, че надали ще има експертно държавно управление, защото политиците от другите партии съвсем не си приказват.
Професорът не позволява хипотезата, при която нито една политическа мощ да не излъчи държавно управление и министър председател.
„ ЦИК би трябвало да разгласи в „ Държавен вестник “ определените 240 народни представители. Когато това стане факт, президентът има някакво софтуерно време да дефинира датата за първото съвещание на Народното събрание. Той ще го свика в едномесечен период след изборите “, съобщи Киров пред Нова телевизия.
„ На първото съвещание народните представители ще положат клетва. То ще се ръководи от най-възрастния народен представител. След това ще се избере ръководител на Народното събрание “, добави той.
„ На първото съвещание Министерския съвет би трябвало да подаде оставка. Това се изисква съгласно член 111 от Конституцията. Министрите обаче ще не престават да си извършват функционалностите “, съобщи някогашният парламентарен арбитър.
„ Процедурата по връчване на мандата за сформиране на държавно управление е уредена в член 99 от Конституцията. Президентът би трябвало да направи първо политически съвещания с парламентарните групи. След това той разпорежда изследователски мандат, който е в границите на седем дни, на разположение, посочено от най-голямата по бройка парламентарна група. Това може да е водачът на партията или депутат “, добави той.
„ Може мандатът да бъде върнат незабавно. След това втората по бройка парламентарна група може да се опита да образува кабинет по същия метод. В рамките на седем дни би трябвало да се уточни състава и структурата на Министерския съвет. Гласуването в Народното събрание минава на две етапи. Първо е избора на министър-председателя, а по-късно се гласоподават препоръчаните от него министри и броят на министерствата “, изясни проф. Киров.
„ При третият опит за сформиране на държавно управление президентът има свободата самичък да избере коя парламентарна група да получи мандат “, добави той.
При толкоз пъстър парламент мъчно може да се промени Конституцията, сподели още преподавателят по конституционно право.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ