България и дупките, Швейцария и дупките
Премиерът Борисов още веднъж потегли на борба против дупките по пътищата. Прави го към този момент 17 години, само че дупките са си все същите. Защо ли? Ясен Бояджиев от " Дойче веле " прави едно доста показателно съпоставяне с Швейцария.
Както всяка година по това време зейналите остарели дупки по пътищата отново се трансфораха в медийна тематика номер едно. Заслугата за това е освен на климатичните условия, на самите дупки (спуканите гуми, изкривените джанти...) и на медийните желания, само че и на министър-председателя.
Както бяхме известени от пресцентъра му, министър председателят свикал министрите на „ изключително оперативно съвещание “ и е разпоредил: " Отворят ли се такива дупки, стартирате от кмета. Администрацията на АПИ - слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията - в случай че би трябвало, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, до момента в който не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е действителна заплаха за живота. И след това им обяснявате, че в общи линии още година ще е по този начин, до момента в който влезе тол системата. Пътищата като километри са ни доста, парите за поддръжка са малко.
Пред мнозина номерът постоянно минава - харесва им тази проява на държавническа угриженост и сърдечност към нещастието на хората. Пък и, споделят те, „ най-малко един път ще има някаква изгода от мильовците “.
Други обаче помнят по-добре и незабавно се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов съвсем буквално стартира същата концепция. А след това я повтори неведнъж и я трансформира в един от главните лайтмотиви (заедно с „ ловенето на снежинките “). И все пак оттогава до момента, към този момент 17 години, дупките са си все същите, а България наподобява (според сполучливото съпоставяне на един интернет потребител) на offroad полигон за тестване на коли. И даже и всички служители на реда, заедно с цялата администрация, да излязат на пътя, отново няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: „ Моля на улица „ Гена Димитрова “ в Драгалевци да пратят 42-ма полицаи… " ).
Тъй че концепцията на премиера няма да реши въпроса с дупките. Ако да вземем за пример администрацията е толкоз раздута, че си няма друга работа, с изключение на да виси по пътищата, точно в неговите пълномощия и отговорности е да я редуцира и да спести непотребни разноски на данъкоплатците - в това число за поддържане на пътищата. Ако пък казусът е в прословутата тол система, за която слушаме към този момент толкоз години, да я беше въвел - отново е негова работа. Но казусът е освен и не толкоз в парите.
Защо в Швейцария няма дупки
Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо заседание в дребна община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат собствен локален парламент и значимите решения се взимат точно на такива събрания, в които може да взе участие всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе по какъв начин жителите сами гласоподаваха за повишение на налозите си, с цел да „ вържат “ общинския бюджет за четири години напред.
После с гласоподаване събранието позволи през идващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка заеми за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не с цел да подчертая тривиално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е за какво няма - в случай че климатичните условия са сходни, километрите също са им доста, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и изобщо за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската народна власт, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделяне и систематизиране на управляващите и отговорностите, на способени и виновни пред жителите институции, следени от просветени и виновни за личния си живот жители.
Но това е друга тематика. Сега за пътищата. Общото заседание на въпросната швейцарска община утвърди взимането на заеми не непринудено и неподготвено, а въз основа на обстоен отчет (предварително разпратен до всеки жител) с финансови планове и с проект на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на " дупки " в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като съвсем незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с съответни числа), че не трябва да се чака да се отворят същински дупки, тъй като тогава разноските ще бъдат към 15 пъти по-високи.
Както нормално се случва в България.
Както всяка година по това време зейналите остарели дупки по пътищата отново се трансфораха в медийна тематика номер едно. Заслугата за това е освен на климатичните условия, на самите дупки (спуканите гуми, изкривените джанти...) и на медийните желания, само че и на министър-председателя.
Както бяхме известени от пресцентъра му, министър председателят свикал министрите на „ изключително оперативно съвещание “ и е разпоредил: " Отворят ли се такива дупки, стартирате от кмета. Администрацията на АПИ - слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията - в случай че би трябвало, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, до момента в който не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е действителна заплаха за живота. И след това им обяснявате, че в общи линии още година ще е по този начин, до момента в който влезе тол системата. Пътищата като километри са ни доста, парите за поддръжка са малко.
Пред мнозина номерът постоянно минава - харесва им тази проява на държавническа угриженост и сърдечност към нещастието на хората. Пък и, споделят те, „ най-малко един път ще има някаква изгода от мильовците “.
Други обаче помнят по-добре и незабавно се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов съвсем буквално стартира същата концепция. А след това я повтори неведнъж и я трансформира в един от главните лайтмотиви (заедно с „ ловенето на снежинките “). И все пак оттогава до момента, към този момент 17 години, дупките са си все същите, а България наподобява (според сполучливото съпоставяне на един интернет потребител) на offroad полигон за тестване на коли. И даже и всички служители на реда, заедно с цялата администрация, да излязат на пътя, отново няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: „ Моля на улица „ Гена Димитрова “ в Драгалевци да пратят 42-ма полицаи… " ).
Тъй че концепцията на премиера няма да реши въпроса с дупките. Ако да вземем за пример администрацията е толкоз раздута, че си няма друга работа, с изключение на да виси по пътищата, точно в неговите пълномощия и отговорности е да я редуцира и да спести непотребни разноски на данъкоплатците - в това число за поддържане на пътищата. Ако пък казусът е в прословутата тол система, за която слушаме към този момент толкоз години, да я беше въвел - отново е негова работа. Но казусът е освен и не толкоз в парите.
Защо в Швейцария няма дупки
Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо заседание в дребна община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат собствен локален парламент и значимите решения се взимат точно на такива събрания, в които може да взе участие всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе по какъв начин жителите сами гласоподаваха за повишение на налозите си, с цел да „ вържат “ общинския бюджет за четири години напред.
После с гласоподаване събранието позволи през идващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка заеми за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не с цел да подчертая тривиално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е за какво няма - в случай че климатичните условия са сходни, километрите също са им доста, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и изобщо за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската народна власт, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделяне и систематизиране на управляващите и отговорностите, на способени и виновни пред жителите институции, следени от просветени и виновни за личния си живот жители.
Но това е друга тематика. Сега за пътищата. Общото заседание на въпросната швейцарска община утвърди взимането на заеми не непринудено и неподготвено, а въз основа на обстоен отчет (предварително разпратен до всеки жител) с финансови планове и с проект на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на " дупки " в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като съвсем незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с съответни числа), че не трябва да се чака да се отворят същински дупки, тъй като тогава разноските ще бъдат към 15 пъти по-високи.
Както нормално се случва в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ