Акад. Петър Иванов пред Lupa.bg: Защо Андрей Гюров говори като сърбин?
Премиерът Андрей Гюров приказва като сърбин. Пример за това е изявлението му за 20-те евро за гориво. Сърбите приказват без аорист (минало свършено време), както и служебният министър-председател. Това изясни пред Lupa.bg акад. Петър Иванов, шеф на Демографския институт към Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), лекар и професор по обществена логика на психиката.
В изказването си служебният министър-председател стартира със “Разработили сме схема… ” Странно, само че Гюров не споделя “Разработихме схема… ”, както би трябвало, не употребява минало свършено време, т.е. не употребява аорист (минало свършено време), а перфект. Аз мисля, че един министър председател би трябвало да каже “разработихме ”, тъй като по този начин той слага акцент върху резултата, разказва действителното деяние с негово присъединяване, което е завършило в предишното – то е реалност, резултатът е налице, и е тук, успокойте се! Перфектът “разработили сме ” звучи по-обобщаващо, институционално и неангажирано. Освен това аз виждам и подсъзнателно отбягване на директна отговорност, тъй като аористът е свидетелско време („ ние го направихме тогава “), той е по-ангажиращ. Перфектът на Гюров “разработили сме ” е размит във времето и звучи по-скоро като чиновнически доклад на бюрократ за свършена предоставена му от някого работа, в сравнение с като персонална самодейност, мотивация и ангажимент ", проучва ученият.
По думите му изборът на глаголно време издава вътрешната настройка на говорещия.
" Виждам “бягство от ангажираност “ и липса на „ свидетелско “ персонално наличие. Аористът е времето на очевидеца. Когато кажеш „ разработихме “, ти заставаш с името си зад действието. Използването на перфект („ създали сме “) основава отдалеченост – като че ли действието се е случило някъде там, в някакви канцеларии, от някакви хора, а говорещият просто оповестява нещо, към което той няма кой знае какво отношение ", изясни акад. Иванов.
" Често хората, които изпитват неустановеност в изрече си (или имат комплекс за малоценност), прибягват до по-сложни, описателни структури, с цел да звучат някак по-умно или по “европейски “. Парадоксът е, че в устрема си да избягат от елементарното говорене, нашите политици губят силата и категоричността на достоверния български език. Не желая да синтезирам, само че съгласно мен има ерозия на езика ни, речта ни в действителност стартира да звучи безлично и „ отчуждено “. Не ми харесва политическото обезпечаване. В политиката перфектът е „ безвреден “. Той не те приковава към съответен миг или ангажимент и ти разрешава да се скриеш зад груповото „ ние сме решили... “ и “разработили сме… ”, които не звучат като достоверно български изречения. Живата, сочна българска тирада постоянно е разчитала на аориста, с цел да предава сила и правота. Изкуственото налагане на перфекта, както е в тази ситуация с изказването за бензина, в действителност може да се пояснява като езикова дивотия, маскирана като модерност ", означи ученият.
" Разумен човек не може да пусне в общественото пространство текст: “най-ниски приходи до два пъти линията на бедност… ” или да обещаеш “в рамките на до 20 евро помощ на месечна база ”. Забележете “до 20 ”, значи може и 1 евро ", сподели още акад. Петър Иванов.
В изказването си служебният министър-председател стартира със “Разработили сме схема… ” Странно, само че Гюров не споделя “Разработихме схема… ”, както би трябвало, не употребява минало свършено време, т.е. не употребява аорист (минало свършено време), а перфект. Аз мисля, че един министър председател би трябвало да каже “разработихме ”, тъй като по този начин той слага акцент върху резултата, разказва действителното деяние с негово присъединяване, което е завършило в предишното – то е реалност, резултатът е налице, и е тук, успокойте се! Перфектът “разработили сме ” звучи по-обобщаващо, институционално и неангажирано. Освен това аз виждам и подсъзнателно отбягване на директна отговорност, тъй като аористът е свидетелско време („ ние го направихме тогава “), той е по-ангажиращ. Перфектът на Гюров “разработили сме ” е размит във времето и звучи по-скоро като чиновнически доклад на бюрократ за свършена предоставена му от някого работа, в сравнение с като персонална самодейност, мотивация и ангажимент ", проучва ученият.
По думите му изборът на глаголно време издава вътрешната настройка на говорещия.
" Виждам “бягство от ангажираност “ и липса на „ свидетелско “ персонално наличие. Аористът е времето на очевидеца. Когато кажеш „ разработихме “, ти заставаш с името си зад действието. Използването на перфект („ създали сме “) основава отдалеченост – като че ли действието се е случило някъде там, в някакви канцеларии, от някакви хора, а говорещият просто оповестява нещо, към което той няма кой знае какво отношение ", изясни акад. Иванов.
" Често хората, които изпитват неустановеност в изрече си (или имат комплекс за малоценност), прибягват до по-сложни, описателни структури, с цел да звучат някак по-умно или по “европейски “. Парадоксът е, че в устрема си да избягат от елементарното говорене, нашите политици губят силата и категоричността на достоверния български език. Не желая да синтезирам, само че съгласно мен има ерозия на езика ни, речта ни в действителност стартира да звучи безлично и „ отчуждено “. Не ми харесва политическото обезпечаване. В политиката перфектът е „ безвреден “. Той не те приковава към съответен миг или ангажимент и ти разрешава да се скриеш зад груповото „ ние сме решили... “ и “разработили сме… ”, които не звучат като достоверно български изречения. Живата, сочна българска тирада постоянно е разчитала на аориста, с цел да предава сила и правота. Изкуственото налагане на перфекта, както е в тази ситуация с изказването за бензина, в действителност може да се пояснява като езикова дивотия, маскирана като модерност ", означи ученият.
" Разумен човек не може да пусне в общественото пространство текст: “най-ниски приходи до два пъти линията на бедност… ” или да обещаеш “в рамките на до 20 евро помощ на месечна база ”. Забележете “до 20 ”, значи може и 1 евро ", сподели още акад. Петър Иванов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ