Не трябва да оставяме паметта и стойността на солидарността с бежанците да бъдат изтрити
Преместих се в Лесбос през 2001 година Това беше близо 80 години, откакто баба ми дойде от Айвалик на същия този остров като деветгодишен емигрант. Тя беше останала там две години, преди да се реалокира в Пирея. Баба ми беше измежду близо 1,5 милиона гърци, принудени да избягат от Азия за малолетни през 20 -те години.
До 2001 година историята на Лесбос като място за леговище беше съвсем забравена от обществеността и все пак островът продължава да служи като краткотрайна спирка за хората, пресичащи източното Средиземноморие, търсейки отбрана в Европа.
През 2015 година Лесбос още веднъж се озова в сърцето на огромна история на бежанците. Войните и неустойчивостта тласнаха милиони да избягат през морето. Почти половината от тези, които се пробват да стигнат до гръцката територия, дойдоха на острова.
Жителите на Лесбос се озоваха в центъра на филантропичен отговор, който закупи световно самопризнание. Това беше време, когато светът стартира да приказва за солидарността, проявена...
Прочетете целия текст »
