Калин Стоянов, когото хората посрещат не като политик, а като близък
Прелюбопитно видео разкрива персоналните истории зад обществения облик на лидера на листата на Движение за права и свободи в Бургас
Мнозина дефинират за един от най-силните вътрешни министри, които България е имала. Хората в системата го одобряват като собствен. Говорят за него като за най-подготвения експерт, минавал през Министерство на вътрешните работи в последните години. Дори политическите му съперници мъчно намират с какво да отрекат качествата му.
Но зад професионалния престиж стои и нещо друго. За елементарните хора не е просто някогашен министър - те го виждат като един от тях. Като човек, който не стои надалеч от болката им, а влиза в нея и поема отговорност.
Днес лидерът на листата на в Бургас разгласява видео в персоналния си профил във Facebook, което демонстрира точно това лице на Калин Стоянов.
Малцина знаят, че зад фрагментите стоят действителни истории, действителни нещастия и действителни ориси, до които той е бил не за час пред камерите, а с дни на терен. Един от най-силните моменти във видеото връща към огромния пожар в ямболското село Воден, който изпепели над 35 къщи и остави десетки хора без покрив. Там локалните не го помнят като поредният министър, пристигнал да се покаже пред кореспондентите на националните малките екрани, да прояви лицемерна угриженост и бързо-бързо да си тръгне, когато камерите спрат.
Вижте видеото:
Те помнят Калин Стоянов като индивида, който беше до пожарникарите и потърпевшите още от първия ден на бедствието. И остана дълго по-късно, когато за тях стартира най-тежкото, животът измежду руините. Сред тези хора е и баба Калинка, чието семейство остава без дом. Нейната история е една от най-разтърсващите във видеото. Тогавашният вътрешен министър не остава безразличен. Ангажира се с намирането на краткотраен заслон, а по-късно спомага и за непрекъснат дом. Днес точно в този дом той е посрещнат не като инцидентен посетител, а като член на фамилията - непосредствен другар, който хората не са не запомнили.
Именно тук е огромната разлика сред политиката на терен и кресливата политика на показ. Защото линията, която Движение за права и свободи и водачът следват, е ясна - да се оказва помощ на слабите, на уязвимите, на тези, които имат потребност от действителна поддръжка. Не да се марширува по жълтите павета, да се надува следващият кух балон, в който липсват същинските проблеми на хората, а да се влиза в огъня, в калта и в човешката драма, когато всички други към този момент са си тръгнали.
Точно по тази причина и хората, работили един до друг с Калин Стоянов по време на рецесиите, не му обръщат тил. Точно по тази причина и през днешния ден, когато върху партията се упражнява напън от новото управление на Министерство на вътрешните работи, той продължава да получава поддръжка от чиновници в системата. Те знаят кой е бил до тях в най-тежките моменти. И знаят кой не е театралничил, а е работил.
От Воден до бургаското Граматиково и в цялата страна отношението към него е едно и също - топло и откровено.
Екипът, снимал видеото, споделя, че е работил по редица акции, само че сходна чиста и неподправена любов до момента не са виждали.
Местните в странджанското село Граматиково приказват за него по този начин: „ Радваме се всякога, когато е тук. Идва постоянно, не ни не помни. Той е наше момче. Много направи за селото. “
Същото споделят и младежите от екипа му: „ Когато го опознаеш, е невероятно да не го харесваш. Мисленето му е огромно, няма дребнотемие и постоянно можеш да разчиташ на него. Мъжкар. Човечен. Истински. “
Мнозина дефинират за един от най-силните вътрешни министри, които България е имала. Хората в системата го одобряват като собствен. Говорят за него като за най-подготвения експерт, минавал през Министерство на вътрешните работи в последните години. Дори политическите му съперници мъчно намират с какво да отрекат качествата му.
Но зад професионалния престиж стои и нещо друго. За елементарните хора не е просто някогашен министър - те го виждат като един от тях. Като човек, който не стои надалеч от болката им, а влиза в нея и поема отговорност.
Днес лидерът на листата на в Бургас разгласява видео в персоналния си профил във Facebook, което демонстрира точно това лице на Калин Стоянов.
Малцина знаят, че зад фрагментите стоят действителни истории, действителни нещастия и действителни ориси, до които той е бил не за час пред камерите, а с дни на терен. Един от най-силните моменти във видеото връща към огромния пожар в ямболското село Воден, който изпепели над 35 къщи и остави десетки хора без покрив. Там локалните не го помнят като поредният министър, пристигнал да се покаже пред кореспондентите на националните малките екрани, да прояви лицемерна угриженост и бързо-бързо да си тръгне, когато камерите спрат.
Вижте видеото:
Те помнят Калин Стоянов като индивида, който беше до пожарникарите и потърпевшите още от първия ден на бедствието. И остана дълго по-късно, когато за тях стартира най-тежкото, животът измежду руините. Сред тези хора е и баба Калинка, чието семейство остава без дом. Нейната история е една от най-разтърсващите във видеото. Тогавашният вътрешен министър не остава безразличен. Ангажира се с намирането на краткотраен заслон, а по-късно спомага и за непрекъснат дом. Днес точно в този дом той е посрещнат не като инцидентен посетител, а като член на фамилията - непосредствен другар, който хората не са не запомнили.
Именно тук е огромната разлика сред политиката на терен и кресливата политика на показ. Защото линията, която Движение за права и свободи и водачът следват, е ясна - да се оказва помощ на слабите, на уязвимите, на тези, които имат потребност от действителна поддръжка. Не да се марширува по жълтите павета, да се надува следващият кух балон, в който липсват същинските проблеми на хората, а да се влиза в огъня, в калта и в човешката драма, когато всички други към този момент са си тръгнали.
Точно по тази причина и хората, работили един до друг с Калин Стоянов по време на рецесиите, не му обръщат тил. Точно по тази причина и през днешния ден, когато върху партията се упражнява напън от новото управление на Министерство на вътрешните работи, той продължава да получава поддръжка от чиновници в системата. Те знаят кой е бил до тях в най-тежките моменти. И знаят кой не е театралничил, а е работил.
От Воден до бургаското Граматиково и в цялата страна отношението към него е едно и също - топло и откровено.
Екипът, снимал видеото, споделя, че е работил по редица акции, само че сходна чиста и неподправена любов до момента не са виждали.
Местните в странджанското село Граматиково приказват за него по този начин: „ Радваме се всякога, когато е тук. Идва постоянно, не ни не помни. Той е наше момче. Много направи за селото. “
Същото споделят и младежите от екипа му: „ Когато го опознаеш, е невероятно да не го харесваш. Мисленето му е огромно, няма дребнотемие и постоянно можеш да разчиташ на него. Мъжкар. Човечен. Истински. “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




