Мария Касимова-Моасе разкрива защо Камен Донев отлага представленията си
Прекрасен Камен Донев! Талантлив, хуманен, себе си
Вчера имах зрелище на "Свободно падащи истории ". И малко преди този момент разбрах, че Камен е отсрочил две свои представления, тъй като просто не може да ги преживее на сцената на фона на войната и страданието на хората. И си споделих ето тъкмо това, което през днешния ден прочитам точно от него. После се разрових в събраните в последно време фрагменти във виртуалната си библиотека и попаднах на един графит, в който се споделя, че планетата не се нуждае от повече "успели хора ", а обезверено се нуждае от миротворци, лечители, възстановители, разказвачи на истории и обичащи от всевъзможен темперамент.
Аз съм повествовател на истории. И нощес още веднъж направих това - разказвах. И ще не преставам да го върша, каквото и да се случва. Хората са оцелявали, събирани от описа по време на чума. Едно време актьори са ходели на фронтовата линия, с цел да играят за бойците и са продължавали в тила, в окупирани региони, в застрашени военни терени да играят за хората. Разказите ни спасяваха и по време на пандемията. Точно тъй като би трябвало да се танцува и хората би трябвало да знаят, че ще се танцува. Танцът носи усмивка и благополучие, носи човещина, гони страха. В танца в никакъв случай не си уединен. Сещам се за един печално и международно прочут човек с дълга маса и бункер, който не ги умее тези неща. Затова и няма по какъв начин да разбере какво оръжие са те.
А Камен ще играе! Сигурна съм. Може и да е малко по-късно, тъй като е мощно сензитивен човек, само че ще играе! Защото е актьор, а актьорът би трябвало да дава вяра и обич. Да демонстрира хоризонти и да въодушевява. Да устоява на всяка сходна мракобесна мощ като тази, която убива хора, лъже и манипулира.
Снощи, когато свърших представлението, едно нежно младо, непознато за мен момиче пристигна на сцената и ме прегърна. Ей по този начин - провря се сред столовете и се качи при мен за тази прегръдка. Няма потребност от никакво пояснение - просто е скъпо. В края на краищата, всичко, което артистите (и разказвачите) вършат е това - прегръщат и провокират обятия. Това е хуманизмът.
Благодаря на Камен за тези думи!
И апелирам те, Камене, играй! Напук на тоя смут - играй! Казва ти го една жена, която с изключение на всичко, което е и не е, е същински дебелоглав. Особено, когато някой се опита да заплашва. Страхливците единствено това могат.
Затова ИГРАЙ!
Мария Касимова-Моасе
Вчера имах зрелище на "Свободно падащи истории ". И малко преди този момент разбрах, че Камен е отсрочил две свои представления, тъй като просто не може да ги преживее на сцената на фона на войната и страданието на хората. И си споделих ето тъкмо това, което през днешния ден прочитам точно от него. После се разрових в събраните в последно време фрагменти във виртуалната си библиотека и попаднах на един графит, в който се споделя, че планетата не се нуждае от повече "успели хора ", а обезверено се нуждае от миротворци, лечители, възстановители, разказвачи на истории и обичащи от всевъзможен темперамент.
Аз съм повествовател на истории. И нощес още веднъж направих това - разказвах. И ще не преставам да го върша, каквото и да се случва. Хората са оцелявали, събирани от описа по време на чума. Едно време актьори са ходели на фронтовата линия, с цел да играят за бойците и са продължавали в тила, в окупирани региони, в застрашени военни терени да играят за хората. Разказите ни спасяваха и по време на пандемията. Точно тъй като би трябвало да се танцува и хората би трябвало да знаят, че ще се танцува. Танцът носи усмивка и благополучие, носи човещина, гони страха. В танца в никакъв случай не си уединен. Сещам се за един печално и международно прочут човек с дълга маса и бункер, който не ги умее тези неща. Затова и няма по какъв начин да разбере какво оръжие са те.
А Камен ще играе! Сигурна съм. Може и да е малко по-късно, тъй като е мощно сензитивен човек, само че ще играе! Защото е актьор, а актьорът би трябвало да дава вяра и обич. Да демонстрира хоризонти и да въодушевява. Да устоява на всяка сходна мракобесна мощ като тази, която убива хора, лъже и манипулира.
Снощи, когато свърших представлението, едно нежно младо, непознато за мен момиче пристигна на сцената и ме прегърна. Ей по този начин - провря се сред столовете и се качи при мен за тази прегръдка. Няма потребност от никакво пояснение - просто е скъпо. В края на краищата, всичко, което артистите (и разказвачите) вършат е това - прегръщат и провокират обятия. Това е хуманизмът.
Благодаря на Камен за тези думи!
И апелирам те, Камене, играй! Напук на тоя смут - играй! Казва ти го една жена, която с изключение на всичко, което е и не е, е същински дебелоглав. Особено, когато някой се опита да заплашва. Страхливците единствено това могат.
Затова ИГРАЙ!
Мария Касимова-Моасе
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ