Платна с италианска техника представя млада пловдивчанка на първата си изложба под тепетата
„ Прекрачете в света на Бохемска рапсодия ” се чете на обявата на едно особено събитие, в което – не, не става въпрос за песента на английската рок група Куийн, а за първата независима галерия на родна земя на млада пловдивска художничка. Виктория Шиндова, която след няколко години живо и образование в Италия, където прави две независими изложения, се завръща в родния Пловдив, с цел да показа творчеството си и тук. Събитието се открива днес (13 декември) от 19:00 часа в залата на Елизиум Пловдив. Защо обаче авторката сортира тъкмо това име на изложбата си и какви творби включва в нея, ще разберем от самата нея.
Прочетете още
- Здравей, Вики! Най-напред поздравления за независимата галерия! Първа в България, само че не първа по принцип, нали?
- Много благодаря! Наистина се веселя, че имам опцията да показва картините си в родния ми град Пловдив. Да, тъкмо по този начин – това е първата ми независима галерия в България, само че през последните две години и половина, до момента в който учих класическо изкуство в Италия, имах достойнството да вземам участие в голям брой изложения там. Италианската художествена сцена и изкуството, което срещнах, оставиха трайни следи в работата ми.
- Страхотно! Звучи доста забавно! Разкажи ми в този момент малко за това какво си избрала да включиш в актуалната галерия и каква е главната концепция?
- Темата на изложбата ми „ Бохемска рапсодия ” сплотява моето ентусиазъм от най-простите и в същото време най-сладки удоволствия в живота – храна, другарство, обич, пристрастеност, подбрани напитки и страст. Картините са въодушевени както от моите персонални прекарвания през последните години, по този начин и от наблюденията ми върху живота на хората към мен. Това са моменти на наслаждение, лекост и равнодушие, които желаех да уловя и предам през платната си.
- А посредством какви техники си основала картините си?
- Всички картини са основани с маслени бои. Част от тях съм рисувала с техниката „ но прима ” – италианска техника, при която работата би трябвало да бъде приключена преди боята да засъхне, което изисква бърза и интензивна работа. Други картини съм рисувала по обичайния метод, като всеки пласт изсъхва и се прибавя нов, което разрешава по-дълбока и детайлна работа върху композицията.
- Много ми е любопитно, защото картините, които представяш, са свързани с прекарванията ти в Италия, за какво избра да кръстиш изложбата „ Бохемска рапсодия ”, което препраща към групата Куийн, а не, да вземем за пример, друго име, което да припомня епизод от италианската просвета?
- „ Бохемска рапсодия ” не е просто отпратка към групата Куийн, макар че заглавието носи тази асоциация. То е метафора за свободния, изразителен и многопластов метод на живот, който съществува както в Италия, по този начин и в доста други култури. Идеята ми беше да основа атмосфера, която пресъздава бохемския дух – свободата на творчеството, на ексцентричното мислене, на разнообразието и безгрижността. Бохемската философия е универсална и концепцията ми беше да съвместим всички тези тематики – обич, другарство, изкуство и пристрастеност – в едно изцяло изложение. Така че, въпреки и обвързвано с Италия, заглавието носи в себе си и детайли на всеобхватния дух на живота и изкуството.
- А би ли споделила малко за креативния ти път от началото до през днешния ден. Кога и по какъв начин се влюби в изобразителното изкуство?
- Рисуването е част от живота ми още от дете. За мен изкуството е не просто метод да показвам себе си, а метод на битие. През годините съм прекосявала през разнообразни етапи – от време на време съм рисувала природата, от време на време съм се фокусирала върху мрачни и вътрешни светове. В моменти на вътрешни търсения и размишления съм създавала фантастични облици, които да отразят тези вътрешни спорове. Всяка картина е като образен дневник за мен – тя съхранява страстите и моментите, през които съм минала. Рисуването ми е метод да разбирам себе си и света към мен, като всяко ново платно споделя нова част от историята ми.
- Какво е отношението ти към работата с наставник? Ти имаш ли подобен?
- Отношението ми към работата с наставник е доста положително и имам вяра, че менторите са основни за развиването на всеки създател. Аз имах щастието да работя с няколко ментори през годините, само че най-силно въздействие ми оказа моят професор от Италия. Той освен ме научи на техники и правила на изкуството, само че и ми сподели по какъв начин да схващам света към мен по нов метод. Възможността да виждам на света като на нещо, което може да бъде преобразувано в изкуство, бе извънредно обогатяваща. Работата с наставник ми оказа помощ да разширя обсега на вижданията си и да се развъртвам освен като художник, само че и като персона.
- Какви житейски обстановки най-вече ти повлияват на творчеството?
- Вдъхновението идва от всякъде към мен – от хората, от природата, от страстите, които претърпявам всеки ден. Моите картини рядко са въодушевени от една история; нормално те съчетават разнообразни прекарвания и страсти, които се преплитат в една цялостна комбинация. Например, някои от картините ми отразяват красиви вечери с приятелки, когато споделяме вино, храна и диалози. Други са въодушевени от любовта и пристрастеността, адреналина от най-интензивните моменти от живота. Вдъхновението ми е многообразно и се старая всяка картина да споделя многопластова история, която фенът може да интерпретира по собствен метод.
- На едно и също място ли създаваш картините си, т.е. единствено в персоналното си ателие, или и в други подобаващи пространства?
- Процесът ми е динамичен, изключително поради честите промени в местоживеенето ми. Част от картините започнах в ателието в Италия, където работех заобиколена от други художници. Това беше доста стимулиращо, тъй като обменът на хрумвания и музи е значим за развиването. В България сътворих друга част от картините, само че тук към този момент работех по-индивидуално, в един по-усамотен развой. За мен не е значимо къде се намирам, а какво чувствам и какво мога да основа. Всяко място прибавя ново измерение към работата ми и ми разрешава да виждам света по друг метод, което е неизбежно обвързвано с моето изкуство.
Прочетете още
- Здравей, Вики! Най-напред поздравления за независимата галерия! Първа в България, само че не първа по принцип, нали?
- Много благодаря! Наистина се веселя, че имам опцията да показва картините си в родния ми град Пловдив. Да, тъкмо по този начин – това е първата ми независима галерия в България, само че през последните две години и половина, до момента в който учих класическо изкуство в Италия, имах достойнството да вземам участие в голям брой изложения там. Италианската художествена сцена и изкуството, което срещнах, оставиха трайни следи в работата ми.
- Страхотно! Звучи доста забавно! Разкажи ми в този момент малко за това какво си избрала да включиш в актуалната галерия и каква е главната концепция?
- Темата на изложбата ми „ Бохемска рапсодия ” сплотява моето ентусиазъм от най-простите и в същото време най-сладки удоволствия в живота – храна, другарство, обич, пристрастеност, подбрани напитки и страст. Картините са въодушевени както от моите персонални прекарвания през последните години, по този начин и от наблюденията ми върху живота на хората към мен. Това са моменти на наслаждение, лекост и равнодушие, които желаех да уловя и предам през платната си.
- А посредством какви техники си основала картините си?
- Всички картини са основани с маслени бои. Част от тях съм рисувала с техниката „ но прима ” – италианска техника, при която работата би трябвало да бъде приключена преди боята да засъхне, което изисква бърза и интензивна работа. Други картини съм рисувала по обичайния метод, като всеки пласт изсъхва и се прибавя нов, което разрешава по-дълбока и детайлна работа върху композицията.
- Много ми е любопитно, защото картините, които представяш, са свързани с прекарванията ти в Италия, за какво избра да кръстиш изложбата „ Бохемска рапсодия ”, което препраща към групата Куийн, а не, да вземем за пример, друго име, което да припомня епизод от италианската просвета?
- „ Бохемска рапсодия ” не е просто отпратка към групата Куийн, макар че заглавието носи тази асоциация. То е метафора за свободния, изразителен и многопластов метод на живот, който съществува както в Италия, по този начин и в доста други култури. Идеята ми беше да основа атмосфера, която пресъздава бохемския дух – свободата на творчеството, на ексцентричното мислене, на разнообразието и безгрижността. Бохемската философия е универсална и концепцията ми беше да съвместим всички тези тематики – обич, другарство, изкуство и пристрастеност – в едно изцяло изложение. Така че, въпреки и обвързвано с Италия, заглавието носи в себе си и детайли на всеобхватния дух на живота и изкуството.
- А би ли споделила малко за креативния ти път от началото до през днешния ден. Кога и по какъв начин се влюби в изобразителното изкуство?
- Рисуването е част от живота ми още от дете. За мен изкуството е не просто метод да показвам себе си, а метод на битие. През годините съм прекосявала през разнообразни етапи – от време на време съм рисувала природата, от време на време съм се фокусирала върху мрачни и вътрешни светове. В моменти на вътрешни търсения и размишления съм създавала фантастични облици, които да отразят тези вътрешни спорове. Всяка картина е като образен дневник за мен – тя съхранява страстите и моментите, през които съм минала. Рисуването ми е метод да разбирам себе си и света към мен, като всяко ново платно споделя нова част от историята ми.
- Какво е отношението ти към работата с наставник? Ти имаш ли подобен?
- Отношението ми към работата с наставник е доста положително и имам вяра, че менторите са основни за развиването на всеки създател. Аз имах щастието да работя с няколко ментори през годините, само че най-силно въздействие ми оказа моят професор от Италия. Той освен ме научи на техники и правила на изкуството, само че и ми сподели по какъв начин да схващам света към мен по нов метод. Възможността да виждам на света като на нещо, което може да бъде преобразувано в изкуство, бе извънредно обогатяваща. Работата с наставник ми оказа помощ да разширя обсега на вижданията си и да се развъртвам освен като художник, само че и като персона.
- Какви житейски обстановки най-вече ти повлияват на творчеството?
- Вдъхновението идва от всякъде към мен – от хората, от природата, от страстите, които претърпявам всеки ден. Моите картини рядко са въодушевени от една история; нормално те съчетават разнообразни прекарвания и страсти, които се преплитат в една цялостна комбинация. Например, някои от картините ми отразяват красиви вечери с приятелки, когато споделяме вино, храна и диалози. Други са въодушевени от любовта и пристрастеността, адреналина от най-интензивните моменти от живота. Вдъхновението ми е многообразно и се старая всяка картина да споделя многопластова история, която фенът може да интерпретира по собствен метод.
- На едно и също място ли създаваш картините си, т.е. единствено в персоналното си ателие, или и в други подобаващи пространства?
- Процесът ми е динамичен, изключително поради честите промени в местоживеенето ми. Част от картините започнах в ателието в Италия, където работех заобиколена от други художници. Това беше доста стимулиращо, тъй като обменът на хрумвания и музи е значим за развиването. В България сътворих друга част от картините, само че тук към този момент работех по-индивидуално, в един по-усамотен развой. За мен не е значимо къде се намирам, а какво чувствам и какво мога да основа. Всяко място прибавя ново измерение към работата ми и ми разрешава да виждам света по друг метод, което е неизбежно обвързвано с моето изкуство.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ