Красимира, която размаза приятеля си с гира, не работела, искала като баща ѝ да я носи на ръце
Прекалено тежко наказване ли е доживотният затвор за една пловдивчанка, размазала (по личните ѝ думи) главата на приятеля си с 6 удара с гира, после го душила до строшаване на подезичната кост и го завлякла в банята, където го поляла с машинно масло и се пробвала да го възпламени.
Този въпрос ще би трябвало да взема решение Пловдивският апелативен съд, пред който 39-годишната в този момент Красимира Лалева апелира произнесената от окръжните магистрати тежка присъда, написа 24 часа.
“Той упражняваше принуждение върху мен и аз трябваше да се защитя, не съм желала да стане по този начин. Присъдата пожизнен затвор не е справедлива, апелирам за 15 години ”, плачеше пред апелативните съдии Лалева, която не отхвърля, че на 21 октомври 2021 година е умъртвила 7 години по-младия си другар Божан Иванов.
Изненадващо я поддържа прокурорът Светлозар Лазаров, който посочи, че след тежкото ликвидиране Лалева отишла в църквата “Света Марина ”, намерила отец Виктор Христев, с който се познавала отпреди, споделила му какво е направила и той се обадил на телефон 112.
“Всяко наказване би трябвало да дава отговор на критерия за правдивост. Първоинстанционният съд е завишил публичната заплаха на действието и е пренебрегнал смекчаващите виновността условия. А Лалева е признала пред свещеника голям грях, това е разкайване ”, сподели той.
Лалева и Иванов били в комплицирани връзки. През 2019 година ги срещнал общ другар и те почнали връзка. Тя не работела от години - преди доста време била за малко чиновник в застрахователно сдружение и продавач съветник, само че напуснала, отказвала да се явява на изявленията, въпреки доста хора да ѝ помагали да си откри работа.
Живеела мизерно в жилището на умрелите си родители, постоянно без ток и вода, нямала никакви средства, желала пари от съседи и напряко тормозела една от двете си по-големи сестри да я устоя - другата била прекратила всевъзможни връзки с нея.
Божан, който е от малцинствен генезис, работел първо на бензиностанция, а след това - в една компания, помагал по всякакъв начин на Лалева. Носел ѝ храна и пари, когато за малко живеел при нея, издържал я и когато тя се нанесла в дома на родителите му.
Карали се, разделяли се и пак се събирали, за пай интервал от време даже заживели дружно на квартира. Жената се държала пренебрежително, с възприятие за предимство, натяквала му за неговия генезис и в случай че Иванов я ядосал, подавала сигнали в полицията, че той използва марихуана. Приятелите му признават това, а в претекстовете към доживотната присъда на Лалева е записано, че използването на дрога е единствената негативна линия на Божан Иванов. Иначе той бил трудолюбив, прелестен и съчувствен.
Веднъж Лалева даже си тръгнала от общата им квартира с новия му телефон и калъф, в който имало пари.
Той също се обадил в полицията и тя върнала движимостите. През лятото на 2020 година – след следващата разлъка, отишла да живее в манастира “Свети свети Козма и Дамян ” над Куклен. Неин другар я разказва като “натрапчиво набожна ”, само че домакинът на светата обител не останал с такова усещане. Той разказал пред проверяващите, че Лалева непрекъснато бягала от манастира, без да се обади на никого, ходела до Куклен да пие кафе и да си купува цигари, изчезвала и за по-дълги интервали от време.
После се прибирала и упорствала да бъде призната още веднъж. Обяснявала, че е с доста остарял телефон и най-после с пари на манастира ѝ купили нов уред. Тя напуснала обителта още веднъж и заложила телефона. Още до момента в който била там, почнала да написа известия на Божан Иванов, че я тормозят и гладува.
Продължила да го търси и връзката им почнала още веднъж - Лалева отново не работела и очаквала Иванов да я устоя, пишела му известия, че от апетит коремът ѝ е издут като на сомалийче. Когато у тях нямало ток, той ѝ плащал таксито, с цел да отиде до жилището му и да се изкъпе. Макар да не можела да му се обажда, тъй като телефонът ѝ бил остарял и развален, тя го бомбардирала със известия и се дразнела, когато той не откликвал.
Вечерта преди убийството Иванов отказал да отиде у Лалева, тъй като бил болен. Тя настояла той да се появи у тях на сутринта и да ѝ донесе храна. Той отвърнал с “Какъв е тоя напън отново? ”, само че преди обяд на 21 октомври 2021 година комшия го видял да влиза във входа, носейки закуска.
Какво се е случило нататък, не е изяснено напълно, тъй като очевидци няма. След изповедта и идването на полицията Красимира Лалева разказала на един от униформените, че Божан Иванов ѝ споделил, че си е намерил по-млада и по-хубава другарка, а когато взела гира от долап на терасата, я попитал: “Какво ще спортуваш с тези малки гърди? ”
Тези пояснения обаче са взети от Лалева, преди да ѝ бъде повдигнато обвиняване и да ѝ е обезпечена отбрана, по тази причина и първоинстанционният съд не ги взeма под внимание.
Така за втората инстанция остава въпросът имало ли е такава провокация и в случай че да, допустимо ли е една сходна имитация да отприщи толкоз мощна експанзия. Иначе от самото си задържане до последното си явяване пред съда Красимира Лалева твърди, че е била обект на редовно физическо и вербално принуждение, а във съдбовния ден е била бита и изнасилена по този начин, че слабините още я болели след убийството.
Направените ѝ медицински прегледи обаче не демонстрират нищо сходно. А извършените проучвания от психиатри и психолози сочат, че тя няма психологични болести, а сега на нападението не е била и в положение на афект. Действала е проведено и редовно, тъй като след гибелта на Божан Иванов е изчистила усърдно жилището, изтрила е кореспонденцията от деня с него от телефона си, от неговия уред не съумяла, тъй като не смогнала да го отключи. После изхвърлила вещите и джиесема му в различни контейнери и чак тогава се обадила на отец Виктор.
В претекстовете към първоинстанционната присъда се чете една допустима причина Красимира Лалева да е имала толкоз огромни упования от Божан Иванов и откакто е била разочарована от него, да е решила да го накаже. Тя е четвъртото дете в фамилията - след двете ѝ по-големи сестри майка ѝ родила и брат, който умрял в бебешка възраст. Родителите претърпели тежка рецесия след гибелта на момчето, след това решили да имат още едно дете - по този начин се родила Красимира. Като изключително мечтана тя била гледана като писано яйце. Майка ѝ умира, когато тя била на 15. Тогава закрилническата роля поел татко ѝ. Според специалистите, разговаряли с нея, тя била щадена от всички житейски несгоди и не била научена как да се справя с компликациите.
Бащата си отишъл от този свят, когато Красимира била на 34. Година по-късно се срещнала с Божан Иванов, който възприела като заместител на татко си. Той обаче не покривал упованията ѝ и в един от първите си разпити след убийството споделила, че е “било въпрос на време да се случи ”.
Защитата ѝ твърди, че в деня на гибелта си Божан бил под въздействието на алкохол и опиати - още един въпрос, който би трябвало да бъде обяснен.
По случая се чака решението на Апелативния съд в Пловдив, само че и то няма да е дефинитивно, тъй като може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд.
Този въпрос ще би трябвало да взема решение Пловдивският апелативен съд, пред който 39-годишната в този момент Красимира Лалева апелира произнесената от окръжните магистрати тежка присъда, написа 24 часа.
“Той упражняваше принуждение върху мен и аз трябваше да се защитя, не съм желала да стане по този начин. Присъдата пожизнен затвор не е справедлива, апелирам за 15 години ”, плачеше пред апелативните съдии Лалева, която не отхвърля, че на 21 октомври 2021 година е умъртвила 7 години по-младия си другар Божан Иванов.
Изненадващо я поддържа прокурорът Светлозар Лазаров, който посочи, че след тежкото ликвидиране Лалева отишла в църквата “Света Марина ”, намерила отец Виктор Христев, с който се познавала отпреди, споделила му какво е направила и той се обадил на телефон 112.
“Всяко наказване би трябвало да дава отговор на критерия за правдивост. Първоинстанционният съд е завишил публичната заплаха на действието и е пренебрегнал смекчаващите виновността условия. А Лалева е признала пред свещеника голям грях, това е разкайване ”, сподели той.
Лалева и Иванов били в комплицирани връзки. През 2019 година ги срещнал общ другар и те почнали връзка. Тя не работела от години - преди доста време била за малко чиновник в застрахователно сдружение и продавач съветник, само че напуснала, отказвала да се явява на изявленията, въпреки доста хора да ѝ помагали да си откри работа.
Живеела мизерно в жилището на умрелите си родители, постоянно без ток и вода, нямала никакви средства, желала пари от съседи и напряко тормозела една от двете си по-големи сестри да я устоя - другата била прекратила всевъзможни връзки с нея.
Божан, който е от малцинствен генезис, работел първо на бензиностанция, а след това - в една компания, помагал по всякакъв начин на Лалева. Носел ѝ храна и пари, когато за малко живеел при нея, издържал я и когато тя се нанесла в дома на родителите му.
Карали се, разделяли се и пак се събирали, за пай интервал от време даже заживели дружно на квартира. Жената се държала пренебрежително, с възприятие за предимство, натяквала му за неговия генезис и в случай че Иванов я ядосал, подавала сигнали в полицията, че той използва марихуана. Приятелите му признават това, а в претекстовете към доживотната присъда на Лалева е записано, че използването на дрога е единствената негативна линия на Божан Иванов. Иначе той бил трудолюбив, прелестен и съчувствен.
Веднъж Лалева даже си тръгнала от общата им квартира с новия му телефон и калъф, в който имало пари.
Той също се обадил в полицията и тя върнала движимостите. През лятото на 2020 година – след следващата разлъка, отишла да живее в манастира “Свети свети Козма и Дамян ” над Куклен. Неин другар я разказва като “натрапчиво набожна ”, само че домакинът на светата обител не останал с такова усещане. Той разказал пред проверяващите, че Лалева непрекъснато бягала от манастира, без да се обади на никого, ходела до Куклен да пие кафе и да си купува цигари, изчезвала и за по-дълги интервали от време.
После се прибирала и упорствала да бъде призната още веднъж. Обяснявала, че е с доста остарял телефон и най-после с пари на манастира ѝ купили нов уред. Тя напуснала обителта още веднъж и заложила телефона. Още до момента в който била там, почнала да написа известия на Божан Иванов, че я тормозят и гладува.
Продължила да го търси и връзката им почнала още веднъж - Лалева отново не работела и очаквала Иванов да я устоя, пишела му известия, че от апетит коремът ѝ е издут като на сомалийче. Когато у тях нямало ток, той ѝ плащал таксито, с цел да отиде до жилището му и да се изкъпе. Макар да не можела да му се обажда, тъй като телефонът ѝ бил остарял и развален, тя го бомбардирала със известия и се дразнела, когато той не откликвал.
Вечерта преди убийството Иванов отказал да отиде у Лалева, тъй като бил болен. Тя настояла той да се появи у тях на сутринта и да ѝ донесе храна. Той отвърнал с “Какъв е тоя напън отново? ”, само че преди обяд на 21 октомври 2021 година комшия го видял да влиза във входа, носейки закуска.
Какво се е случило нататък, не е изяснено напълно, тъй като очевидци няма. След изповедта и идването на полицията Красимира Лалева разказала на един от униформените, че Божан Иванов ѝ споделил, че си е намерил по-млада и по-хубава другарка, а когато взела гира от долап на терасата, я попитал: “Какво ще спортуваш с тези малки гърди? ”
Тези пояснения обаче са взети от Лалева, преди да ѝ бъде повдигнато обвиняване и да ѝ е обезпечена отбрана, по тази причина и първоинстанционният съд не ги взeма под внимание.
Така за втората инстанция остава въпросът имало ли е такава провокация и в случай че да, допустимо ли е една сходна имитация да отприщи толкоз мощна експанзия. Иначе от самото си задържане до последното си явяване пред съда Красимира Лалева твърди, че е била обект на редовно физическо и вербално принуждение, а във съдбовния ден е била бита и изнасилена по този начин, че слабините още я болели след убийството.
Направените ѝ медицински прегледи обаче не демонстрират нищо сходно. А извършените проучвания от психиатри и психолози сочат, че тя няма психологични болести, а сега на нападението не е била и в положение на афект. Действала е проведено и редовно, тъй като след гибелта на Божан Иванов е изчистила усърдно жилището, изтрила е кореспонденцията от деня с него от телефона си, от неговия уред не съумяла, тъй като не смогнала да го отключи. После изхвърлила вещите и джиесема му в различни контейнери и чак тогава се обадила на отец Виктор.
В претекстовете към първоинстанционната присъда се чете една допустима причина Красимира Лалева да е имала толкоз огромни упования от Божан Иванов и откакто е била разочарована от него, да е решила да го накаже. Тя е четвъртото дете в фамилията - след двете ѝ по-големи сестри майка ѝ родила и брат, който умрял в бебешка възраст. Родителите претърпели тежка рецесия след гибелта на момчето, след това решили да имат още едно дете - по този начин се родила Красимира. Като изключително мечтана тя била гледана като писано яйце. Майка ѝ умира, когато тя била на 15. Тогава закрилническата роля поел татко ѝ. Според специалистите, разговаряли с нея, тя била щадена от всички житейски несгоди и не била научена как да се справя с компликациите.
Бащата си отишъл от този свят, когато Красимира била на 34. Година по-късно се срещнала с Божан Иванов, който възприела като заместител на татко си. Той обаче не покривал упованията ѝ и в един от първите си разпити след убийството споделила, че е “било въпрос на време да се случи ”.
Защитата ѝ твърди, че в деня на гибелта си Божан бил под въздействието на алкохол и опиати - още един въпрос, който би трябвало да бъде обяснен.
По случая се чака решението на Апелативния съд в Пловдив, само че и то няма да е дефинитивно, тъй като може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ