Как да откриете какво наистина ви носи радост извън работата
Преживяването на наслада е персонално и неповторимо за всеки човек.
Според психолога Крис Медоуз насладата поражда, когато възприемаме обещано събитие като значимо или удобно за нас. Той преглежда другите типове наслада - от " спокойната наслада ", която носи баланс, до " разчувстваната наслада ", обвързвана с постигането на цели. Индивидуалната наслада се усеща, когато сме сами, до момента в който " обществената наслада " поражда при споделени прекарвания. " Очакващата наслада " се появява, когато сме на път да реализираме нещо, а " приключената наслада " идва при реализацията на дадена цел, постоянно съпроводена от чувство за благословия и задоволство.
Освен когнитивните процеси, значима роля за насладата играят и обкръжаващата среда и чувството за сигурност. Спокойната и позната атмосфера подкрепя наличието в сегашния миг, което улеснява отпущането и свободата да показваме себе си посредством игра и творчество. Непринудената палавост ни оказва помощ да изключим вътрешния си критик и да се фокусираме върху удоволствието от момента.
За да разберем какво ни носи наслада, можем да се ръководим от няколко основни правилото. Първо, значимо е да присъстваме сега. Радостта се претърпява в сегашното и несъразмерната фокусираност върху документирането на моменти за обществени мрежи може да понижи нашето потапяне в тях. Второ, би трябвало да се научим да слушаме вътрешния си глас и да дефинираме съответни цели, които носят задоволство. Колкото по-ясно дефинираме критериите си за триумф, толкоз по-силно ще изпитаме наслада от постигането им.
Освен това е значимо да заглушим вътрешния критик, който постоянно попречва чувството за независимост и сигурност. Критичният вътрешен разговор може да потисне спонтанността, тъй че е потребно да си позволим да бъдем достоверни без боязън от наказание. Откриването на съидейници, с които споделяме ползи и полезности, също играе основна роля в прекарването на наслада. Хората, които ни схващат и поддържат, основават условия за свободно изложение и наслаждение от общуването.
Накрая, насладата постоянно се крие в дребните неща. Осъзнаването на дребните моменти на благополучие ни разрешава да ги възпроизвеждаме и усилваме. Наблюдаването на това, което провокира наслада у нас, ни оказва помощ да сътворяваме повече такива прекарвания в живота си. Това може да бъде определящ фактор за създаване на по-пълноценен и щастлив живот, учреден на персоналните ни прекарвания и желания.
Според психолога Крис Медоуз насладата поражда, когато възприемаме обещано събитие като значимо или удобно за нас. Той преглежда другите типове наслада - от " спокойната наслада ", която носи баланс, до " разчувстваната наслада ", обвързвана с постигането на цели. Индивидуалната наслада се усеща, когато сме сами, до момента в който " обществената наслада " поражда при споделени прекарвания. " Очакващата наслада " се появява, когато сме на път да реализираме нещо, а " приключената наслада " идва при реализацията на дадена цел, постоянно съпроводена от чувство за благословия и задоволство.
Освен когнитивните процеси, значима роля за насладата играят и обкръжаващата среда и чувството за сигурност. Спокойната и позната атмосфера подкрепя наличието в сегашния миг, което улеснява отпущането и свободата да показваме себе си посредством игра и творчество. Непринудената палавост ни оказва помощ да изключим вътрешния си критик и да се фокусираме върху удоволствието от момента.
За да разберем какво ни носи наслада, можем да се ръководим от няколко основни правилото. Първо, значимо е да присъстваме сега. Радостта се претърпява в сегашното и несъразмерната фокусираност върху документирането на моменти за обществени мрежи може да понижи нашето потапяне в тях. Второ, би трябвало да се научим да слушаме вътрешния си глас и да дефинираме съответни цели, които носят задоволство. Колкото по-ясно дефинираме критериите си за триумф, толкоз по-силно ще изпитаме наслада от постигането им.
Освен това е значимо да заглушим вътрешния критик, който постоянно попречва чувството за независимост и сигурност. Критичният вътрешен разговор може да потисне спонтанността, тъй че е потребно да си позволим да бъдем достоверни без боязън от наказание. Откриването на съидейници, с които споделяме ползи и полезности, също играе основна роля в прекарването на наслада. Хората, които ни схващат и поддържат, основават условия за свободно изложение и наслаждение от общуването.
Накрая, насладата постоянно се крие в дребните неща. Осъзнаването на дребните моменти на благополучие ни разрешава да ги възпроизвеждаме и усилваме. Наблюдаването на това, което провокира наслада у нас, ни оказва помощ да сътворяваме повече такива прекарвания в живота си. Това може да бъде определящ фактор за създаване на по-пълноценен и щастлив живот, учреден на персоналните ни прекарвания и желания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ