Преждевременно приключи опитът на правосъдната министърка Надежда Йорданова да отстрани

Преждевременно завърши опитът на правосъдната министърка Надежда Йорданова да в профил от поста му основния прокурор Иван Гешев. Край на всичко постави самата тя със самопризнанието си още по първия пункт на импортираното в Пленума на Висш съдебен съвет искане, че няма нито писмени, нито други доказателства за изказванията си против него.

Дебатът в кадровия орган за отстраняването на основния прокурор предстоящо стартира структурирано и по пунктове. Първият от тях бе този, че съгласно изказванията на Надежда Йорданова, Гешев бил разпоредил на пресцентъра на прокуратурата да разгласява извадки от СРС-та по отношение на медийно известни случаи и такива от публичен интерес.

Оставяйки настрани обстоятелството, че по делата от публичен интерес, пресцентърът на прокуратурата освен може, само че и би трябвало да осведоми жителите, част от членовете на Висш съдебен съвет видяха, че в направеното от Йорданова искане няма никакви приложени доказателства към изказванието, че основният прокурор въобще нещо е разпореждал на някого.

Най-важният въпрос в тази връзка пристигна не от кого да е, а от нормалната поддръжничка на тезите на правосъдната министърка Атанаска Дишева, която се обърна към  Йорданова с питането дали разполага с някакви писмени сведения, документи или автограф, че Гешев е разпореждал публикуването на каквато и да било информация по съответни каузи. 

Отговорът от страна на Йорданова беше негативен и безусловно безразсъден. Тя допускала, че Гешев персонално е разпоредил устно на ПР-ите в прокуратурата да излязат с прессъобщения и информация за тъкмо избрани производства, „ изхождайки от пълномощията му “. Напомнено и бе обаче, че основният прокурор, въпреки и отговарящ за медийната политика на цялата институция, не е този, който дава позволения за изнасяне в общественото пространство на информация по съответни проблеми. Това, както е записано ясно в закона, е работа на наблюдаващите прокурори.

Видимо обезпокоена, Йорданова не можа да измисли какво още да каже, само че идващите въпроси от кадровиците направиха на пух и прахуляк цялата й доктрина на „ антиГешев “ конспирацията. Така в дебата влезе и Евгени Иванов от Прокурорската гилдия, който попита по какъв начин по този начин министърката твърди, че Висш съдебен съвет би трябвало да в профил основния прокурор за нещо, без да има документи, с които да потвърди основанията за това.

„ Щом нямате документ, документално доказателство или паметна записка, то тогава евентуално имате аудио запис на устното предписание на основния прокурор към пресцентъра “, попита Иванов, като напомни главното правно състояние – тежестта на доказване на обещано обвиняване пада върху обвиняващия.

Тук пристигна и моментът, в който Йорданова безусловно се завърши – себе си и цялата дрънканица към фиксацията върху основния прокурор, като съобщи: „ Ако имам сходен аудио запис, това значи, че казвате, че нарушавам закона и Конституцията.  Казах, че нямам доказателства… “,  призна си чистосърдечно и без да остави място за повече въпроси Йорданова.

„ Вие сама знаете, че, в случай че твърдите някакви нарушавания на служебни отговорности, следва да посочите съответните нормативни текстове, съответните служебни отговорности и съответните техни нарушавания. Но аз не можах да намеря доказателства за тези твърдени нарушавания в настояването Ви. А и Вие сама казахте, че нямате такива “, обърна внимание и Калина Чапкънова.

Думите на Йорданова „ нямам доказателства “  обаче отекнаха задоволително мощно в пространството, а ехото им автоматизирано се трансферира към всички останали така наречен „ пунктове “ в настояването й за отстраняването на основния прокурор. Защото нито в правото, нито в живота можеш да обвиняваш някого в каквито и да било грехове, без да имаш доказателства. Колкото и да искаш различен да бъде комплициран на негово място.