Преходният сезон е тук, и усещането е като да живеем

Преходният сезон е тук, и чувството е като да живеем в нещо като метеорологично " лабораторно упражнение ". Сутринта стартира с студен мраз – температури към нулата, които ни принуждават да се увием в зимни якета, шалове и шапки. После, когато слънцето изгрее, нещата бързо се обръщат. Обедните часове оферират внезапен контрастност, достигащ 15–17 градуса. И ето ни – носим пластове облекла, които не смеем да свалим, с цел да не останем неприятно сюрпризирани от ненадейно захладняване.

Стигаме до комичния облик на хора, облечени за " всички сезони ". Това постоянно се трансформира в непрестанно манипулиране на пластовете облекла, които са разполагаем – като същински " клошари " в търсене на баланс сред комфорта и температурните амплитуди.

През първите часове на деня, когато външният свят е още в хладния си образ, тялото ни задейства терморегулаторните механизми, с цел да се оправи със студа. През този интервал нашият метаболизъм може да се форсира, а кръвоносните съдове да се свиват, с цел да задържат топлината в централната част на тялото. За страдание, в случай че излезем на студено без задоволително защитно облекло, може да изпитаме дискомфорт, изстиване на крайниците и даже риск от простуди. Тялото ни усеща всяка смяна на температурата като фактор, който въздейства на имунната система, която реагира на студа със стесняване на кръвоносни съдове.

Но когато слънцето стартира да огрява, а температурата нараства до по-топли стойности, органите и системите ни се настройват за ново предизвикателство. Промените в температурите могат да доведат до разнообразни чувства, които двоумят от дискомфорт до наслада. Кожата ни стартира да се разпуска, а мускулите се приспособяват, преминавайки към по-еластично положение, с помощта на положителната циркулация на кръвта, която се задейства. Студът ни стяга, до момента в който топлината ни отпуска.

Това, че в такива моменти облеклото ни постоянно минава през няколко стадия, като носим всички вероятни пластове облекла и се чудим дали да пием топъл чай или да си вземем сладолед, не е инцидентно. Ситуацията е хем комична, хем изцяло разбираема от физиологична позиция. В този подтекст можем да приказваме за физиологичния феномен на " температурния стрес ", който допуска освен физическо, само че и психическо адаптиране към бързо изменящите се климатични условия. Често следим по какъв начин в сходни амплитуди човек се усеща прочувствено и физически раздран сред две противоположни крайности.

Съществува също по този начин и " синхронизация " на организма със сезонните промени, изключително когато времето минава през подобен трагичен контрастност. Когато слънцето настава след хладната заран, психическата конфигурация може да премине от чувство за малко намален енергиен запас към освежаваща интензивност и жизнеспособност. Това кара хората да усещат освен външната температурна смяна, само че и да се отдават на мигновени стремежи — като този въпрос за топъл чай или сладолед, които постоянно се появяват в мозъка ни като контрасти към чувствата, които претърпяваме.

Съществува доста по-дълбок теоретичен подтекст, който стои зад тези наши реакции — обвързван с това по какъв начин климатичните амплитуди в действителност образуват нашето здраве, държание и метод на живот. Температурните амплитуди освен трансформират физиологията, само че също по този начин изискват от нас да се приспособяваме към новия темп на живота, даже да наподобява, че сме раздрани сред " зимата " и " лятото ".

Това събитие не е единствено метафора, а биологичен факт. И колкото повече се приспособяваме към тези провокации, толкоз повече осъзнаваме, че тяло и разум би трябвало да работят в синхрон, с цел да се оправим с ежедневните изненади, които ни предлага природата.