Преходът от лев към евро ще бъде по-лесно възприет от

Преходът от лев към евро ще бъде по-лесно общопризнат от младите и осъзнати хора, до момента в който напускането на зоната на комфорт провокира страхове. Това съобщи психотерапевтът Нели Лесер за Българска телеграфна агенция.

Нели Лесер, някогашен икономист с висше обучение от Варна, живее в Маями от над 25 години. Тя е претендент на докторските науки по фамилна логика на психиката и преподава в Barry University, Маями. Нейният опит включва години живот в Германия и Съединени американски щати, където учи логика на психиката и психотерапия.

Според Лесер, българите са мощно подтиснат народ. Убеждения като „ преклонена глава сабя не я сече “ и страхът от „ какво ще кажат другите “ водят до дългогодишно угнетяване. Тя изяснява, че потиснатите хора мъчно показват себе си. Когато не сме достоверни, душeвността изразходва голяма сила за угнетяване на отрицателни прекарвания, вместо да я употребява за благополучие и пълностоен живот.

Младите и осъзнатите хора по-лесно ще се приспособяват в прекосяването от лев към евро, напускането на зоната на комфорт води до страхове.

Психиката на потиснатото дете е устроена да оцелее в фамилната система и да получи оптимално обич. Това води до угнетяване на упоритостите и себеизразяването. Така израстват възрастни, които не схващат кои са и работят за да угодят на родителите си.

Тревожността у българина

Лесер отбелязва, че в България майките постоянно се водят от страха „ какво ще кажат другите “ за децата им. Този боязън се предава на идващите генерации. Тя споделя, че при работа с българи вижда, че родителите се тормозят дали децата им ще завършат учебно заведение, вместо дали са щастливи. Липсата на религия в децата ги прави тревожни.

За разлика от американците, които възпитават децата си с похвали даже за обикновени неща, българите сме склонни да имаме вяра повече на непознатото мнение, в сравнение с себе си. Никой не ни е учил да слушаме личния си глас. Преминаването към еврото е образец за обстановка, която може да ускори тази тревога.

Когато запитвам българки какво желаят, те ми споделят какво не желаят – те не могат да изразят себе си, не знаят кое е това, което ще ги направи щастливи и се концентрират там. Където са фокусът и силата ни, това се случва и в живота ни.

Негативизъм и позитивизъм

Сравнявайки българи и американци, Лесер показва, че американците показват неестествен позитивизъм. Те не си разрешават да бъдат отрицателни, защото имат вяра, че никой различен няма да реши проблемите им. Българинът е по-искрен и достоверен, само че постоянно се концентрира върху негативизма. Постоянното говорене за това, че всичко е неприятно, поддържа този отрицателен цикъл.

Ако непрекъснато се приказва, че всичко е неприятно, политиката е зле, парите са малко, мъчно нещо извън ще пристигна да те избави.

От психична позиция, тази настройка демонстрира дефицити в душeвността – липса на убеденост и обич. Хората търсят външни източници да ги запълнят, само че това е невероятно.

Хора без дефицити и адаптивност

Всеки има контузии, само че актуалните лечебни способи оказват помощ за справяне с тях. Важно е човек да осъзнае, че е обособена персона и да не се разтваря в фамилни отговорности. Намирането на себе си и осъзнаването на личната задача са основни за благополучен живот. Загубата на личността води до психосоматични прояви, резултат от потиснати страсти и експанзия.

Преминаването към еврото, като всяка смяна, ще провокира тревога. Психиката излиза от зоната на познатото. Хората, които не са се справили със страховете си, ще изпитат нов стрес. Тази тревога може да докара до заболявания и проблеми в връзките.

Младите хора до към 35 години имат доста сила за справяне. Те могат да преодоляват провокации и да вървят към задачите си. Кризата на междинната възраст, която настава по-рано, изтощава душeвността, когато задачите се окажат неудовлетворяващи. В такива моменти човек е заставен да огледа във вътрешността в себе си.

По-лесно ще одобряват смяната хора, които са интегрирали всички аспекти на своята душeвност и са осъзнати. Колкото повече неща ни нервират, толкоз по-фрагментирани сме. Адаптивността ни разрешава да приемем, че и ние можем да бъдем нападателни при избрани условия. Липсата на адаптивност води до отказване на новото.

Нели Лесер разграничава адаптивността от конформизма. Конформизмът е, когато стопираме да мислим кое е положително за нас и се нагаждаме към непознатите условия. Това стартира още в фамилията и води до народ, който не може да съобщи себе си. Лесер поучава хората да се извърнат към себе си, да видят силата за смяна в тях, вместо да търсят отговорни. Така ще повлияят на децата си и ще основат ново общество. Излизането от удобната зона е път към развиване.

Човек се развива, когато излезе от зоната си на комфорт, новото не би трябвало да ни плаши. Трябва да погледнем към страховете си, да осъзнаем за какво сме тревожни и вместо да потискаме още веднъж страстите и възприятията си, да можем да ги разберем и да ги приемем, и да ги трансформираме в добра сила.

Тревожността се ускорява при липса на съществени потребности. Когато душeвността няма опит за нещо друго от ограничения, е мъчно да повярва в смяна. Нужни са дисциплинираност, религия и мощ на волята, с цел да забележим друга действителност. Важно е да повярваме в себе си, в живота и в другите. Светът отразява това, което е в нас, по тази причина би трябвало да поставим старания да бъдем в мечтаното положение. Не би трябвало различен да мисли вместо нас, тази отговорност би трябвало да я поемем.