Прегръдките на две огромни ръце. Това е първото, в което

Прегръдките на две големи ръце. Това е първото, в което попада всеки пасажер, слязъл от влака на гарата в Комо. Независимо дали е пристигнал от прилежащите Милано, Монца или Флоренция, той няма да си тръгне без фотография върху тях. И чак тогава ще поеме през града, ще мине около хотела „ Палас ”, нагазил върху дребно езеро, в което плуват костенурки, с цел да стигне до Лаго ди Комо. Третото по величина езеро в Италия е дълго повече от шестдесет километра. То е опасано от красиви планини, потънали в зеленина и нещо, което остава прикрито от погледите на папараци и любопитни посетители – скъпите вили на звездите: Бандерас, Мадона, Сталоун, Версаче, Дейвид Бекъм.

За разлика от множеството от тях къщата на Джорж Клуни се вижда от надалеч и капитанът на дребното туристическо корабче не пропуща да я уточни. След което прибавя: „ А цената на стая в този хотел насреща е 8000 евро за нощ… Без закуската. ”
А тези без яхтите не престават с корабчето. Вярно, че са платили за разходката пет и половина евро, само че за сметка на това пред тях е замъкът на съветски дворянин, който неотдавна е бил продаден за осемнадесет милиона. Има и асансьор, който слиза от върха на планината до брега. Почти пред всяка от красивите къщи са паркирани най-малко една – две коли, хора обаче не се виждат. Те по това време са на работа, осведоми полу на смешка, полусериозно капитанът.

Пред станцията, от която потегля въженото влакче за Брунате, опашката към този момент е достигнала 150 метра. Срещу пет евро следват 7-8 минути, незабравимо прекарване. Вагоните пъплят към върха, и под надолнище 55 градуса, изминават 1084 метра. В краката на пасажерите остават езерото, яхтите, ресторантчетата към кея, в които сервират вкусна паста, пици и всички гордости на италианската кулинария.
Фуникулярът, по този начин се назовава влакчето, потегля за първи път през 1894 година. На станцията в Брунате още се пазят първите големи зъбни колела. Фотоси наблюдават цялата история на въжената линия.

Влакчето стопира и гостите са към този момент в градчето, което съпоставят с небесния парадайс. В него живеят 1769 поданици. Гостите са стотици хиляди на година. Най-видимата постройка в Брунате е библиотеката. Тя е на самия връх. Пред нея има просторен двор, а в центъра му монумент на мъж с брада, леко привел лице, забил взор пред себе си За чужденците този бронзов бюст може и да не приказва нищо, само че всяко българско сърце трепва, щом го види. Под него надписът е на италиански: „ Пенчо Славейков-български стихотворец. ”

Много по-тъжно звучи идващото изречение, издълбано върху бяла плоча, инсталирана върху старинната постройка насреща:
„ В този дом, изгонен от своята татковина, умря през 1912 година огромният български стихотворец и родолюбец Пенчо Славейков. Съюз на българските писатели. ”
Под нея има още един пай мрамор в памет на писателя. Поставили са го през 1940 година българските студенти в Падуа. На него написа:

„ Дано господ да даде тук, аз да доживея последните си дни, надалеч от родния край. ”

Бог дава. И то доста бързо. Невъзвратимото се случва на 10 юни, в 10 часа преди 106 години, в същата боядисана в жълто постройка, наречена „ Беллависта ”.

Но кое е довело тук огромният ни стихотворец и за какво той се смята за заточеник. Като че ли повода е в това, което го сполетява на 10 юли 1911 година. Тогава Пенчо Славейков, към този момент спечелил си славата на огромен създател и интелектуалец, е уволнен по едно и също време и от двата поста, които заема: шеф на националната библиотека и на Народния спектакъл. Заповедта е на преди малко назначения министър С. С. Бобчев, който по този метод освобождава работа за своя брат или братовчед.

Пенчо, който е недъгав от детство, откакто е задремал на леда на река Марица, употребява бастун, приказва и написа мъчно, е отпратен за отговорник на учебен музей. Работата му е на четвъртия етаж. Мъжът мъчно преодолява стълбите, подиграван от децата. Унизен и наскърбен той взема крайното решение и напуща страната. С него потегля и огромната му обич.

Мара Белчева е родена в Севлиево през 1869 година. Тя е красива, интелигентна, ухажвана. Жените я ревнуват, а мъжете кръстосват шпаги, за нея още до момента в който е ученичка. Сърцето й обаче попада в плен на човек талантлив, образован и също като нея влюбен в поезията – Христо Белчев, бъдещият министър в държавното управление на Стефан Стамболов. Пет години по-късно обаче, Мара към този момент е вдовица и става дамата в черно. При атентат против премиера в центъра на София, жертва става не той, а приятелят му, който върви до него.

След време Мара приема поканата да стане дворцова дама, само че устоя единствено девет месеца. Тя има дързостта да удари пестник на сластния Фердинанд, който настойчиво я задява. Нейният живот става различен, когато среща Пенчо Славейков. За нея той става всичко: мъжът, учителят, международния стихотворец.

Красавицата продава скъпия си парцел в центъра на София, с цел да бъдат дружно в заточение. Двамата претърпяват по малко в разнообразни градове на Европа, до момента в който стигнат до Брунате. Срещу къщата, в която се настаняват, се намира величественият католически храм „ Свети Павел ”. На първия етаж и до през днешния ден е ресторантчето, където влюбените са се хранили и от където са се любували на красивата панорама. Идилията свършва на упоменатия 10 юни 1912 година, когато единствено на 46 години Славейков издъхва. Белчева остава до края, надвесена над него. Така ги рисува и художникът, който тя е повикала.

Погребват поета в гробищата в Брунате. По-късно, откакто в Българя не демонстрират никакъв интерес и грижа, Мара Белчева провежда и финансира преместването на тленните му остатъци в София.

Пенчо Славейков е българският създател, който е бил най-близко до Нобеловата премия. Той е препоръчан за високия приз не от родината си, а от шведка, преводачката на поемата му „ Кървава ария ” – Ирма Рьослер. Със гибелта му умира и тази вяра. Нобелова премия са дава единствено на живи.

В мизерия и самотност на 16 март 1937 година от този свят си потегля и Мара Белчева. Тогава тя е на 68 години. Легендата за огромната обич на тази забележителна жена и един от огромните български поети е жива. И надали в миналото ще почине.

Исак ГОЗЕС
Инфо: show.blitz.bg