Преговори по формула, невиждана в историята - това изглежда е

Преговори по формула, невиждана в историята - това наподобява е етикетът, който залепна на провеждащите се към този момент четвърти ден срещи по тематични области на политиката с присъединяване на четири парламентарни обединения. В интервал от годината, през който всекидневно дискутираме данъчни и бюджетни въпроси, политическата обстановка наложи преди този момент да създадем " връщане към основите " по отношение на решенията, въздействащи на икономическото развиване и просперитета. Ако оценяваме процеса с оглед възможностите за релативно бързо образуване на държавно управление, методът се оказва (засега) изненадващо добър. Публичността най-малко към този момент не е трансформирала диалозите в опити за трупане на известност пред електората посредством ефектно поведение; в това време, тя наподобява стимулира участниците да структурират предложенията си, а това улеснява последващото им обобщаване. Също с оглед реализиране на резултат оказва помощ и подредбата на стадиите - на тези срещи първо всяка политическа партия или коалиция изброява целите си без (с редки изключения) да се влиза в изострен спор още на първите точки, и едвам по-късно всичко се сплотява в общ лист без обаче да се търси цялостен консенсус и влизане в детайл; по всичко проличава, че този рунд е единствено началният. Всичко това най-вероятно ще предотврати неуспех на договарянията още на старта. Можем ли обаче към този момент да оформим мнение по бъдещата икономическа политика на предстоящото ръководство? Първите усещания са обобщават до следното:

Добре е, че в спретнат тип се показват стотици хрумвания. Донякъде това наподобява на полемика на стопански конгрес, само че огромната разлика тук е, че участниците имат действителната опция да изпълнят препоръчаното. Много от казаното не е напълно ново, само че това не значи, че няма смисъл да се напомня. И да, фактически на моменти договарянията наподобяват на някакъв формат на мозъчна офанзива за бързо измисляне на решения на голям брой и разнородни проблеми, само че пък и това упражнение е потребно с цел да преодолее умората от чувството за безалтернативност.

Съгласието обаче към момента е надалеч, а неналичието на съществени спорове е единствено привидна. Причините са няколко. На първо място, участниците в доста случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И в действителност, по какъв начин да има спор по това дали желаеме България да реализира висок стопански напредък, да няма корупция, да има качествено и дейно опазване на здравето и обучение, а административните спънки пред бизнеса да се отстранен или лимитират? Да запишеш в стратегия " ускорение и облекчение на процедури " да вземем за пример не е мярка, това всъщност е самото дефиниране на казуса и поръчка на воля за превъзмогването му; да предложиш " тласъци за вложители, които създават висока добавена стойност " - също. Важните въпроси са по какъв начин да стане това, а това допуска да имаме визия и познание за причинно-следствените връзки на икономическите връзки и въобще човешкото взаимоотношение, да разбираме по какъв начин смяната в разпоредбите въздейства на тласъците, и така нататък Накратко, да можем да създадем обосновано съмнение кои тъкмо нови дейности на ръководството ще доведат до по този начин мечтаните нововъведения, вложения, напредък и в последна сметка - богатство за необятен кръг от хората.

Всъщност тези диалози и показване на хрумвания трябваше да стане в среда на предизборна акция. Отделна тематика е за какво това не се случи; в този момент този път ще бъде скоростно изминат до края на седмицата. Индикация, че това е единствено първи стадий на процеса беше знаменателна имитация по време на заключителната част в една от полемиките - " дайте да го запишем по-абстрактно, с цел да вървим напред ". Асен Василев пък неведнъж споделяше че " той има доста какво да каже, само че... " - очевидно влизайки в облеклата на предстоящ министър на финансите. Сега събираме хрумвания, колкото повече - по-добре, най-малкото това подвига процентът на безспорни и консенсусни оферти. Различията - по-нататък.

В самата полемика по тематика " Икономика " неведнъж стана ясно, че за реализиране на задачите на растежа и развиването в действителност въздействие имат съвсем всички фундаменти на общественото ръководство в други, условно обособени, сфери. И в действителност върху тласъците за предприемачество, вложения и труд влияят разпоредбите на енергийния пазар и ценообразуването на газ и ток, системата за финансиране на пътища - а точно, обсегът на тол-системата, електронното ръководство като решение за административната тежест и ограничение на капацитета за корупция, подобаваща система за финансиране, надзор и тласъци в образованието за повишение на уменията на човешкия капитал, и по този начин нататък. От метода на образуване на прехвърлянията към общините и от това дали ще има воля за финансова децентрализация посредством оставяне на част от налога върху приходите по места зависи какви ще са ресурсите за локални политики и тласъците в общинското ръководство за привличане и задържане на вложители. В полемиката за обществената политика в реалност се разискват промени, които ще трансформират цената на труда и регулациите на пазара, в това число и тласъците за търсене и оставане в претовареност.

Неизбежно в разискванията като сякаш равностойни се показват категориално разнообразни хрумвания. Да напомним, че някои промени имат фундаментално, всеобхватно и дълготрайно влияние върху средата за правене на бизнес и качеството на живота въобще. Това са тези структурни промени, които оформят нов метод, метод, модел за регулация в дадена сфера, слагат нови правила и основават набор от тласъци за стопанско държание. В диалозите постоянно дружно с тези фактически значими въпроси се слагат и някакви елементи, до степен на смяна на запетая или число в разпоредба или разпореждане.

Към момента обсъжданите хрумвания дават по-скоро мотив за оптимизъм, единствено че рисковете остават. Виждаме, че някои нездравословни хрумвания не умират елементарно, а част от политиците не се отхвърлят от клишетата, с които дълго време са поддържали опозиционната битка. Сред тях да вземем за пример са много нереалните, само че и рискови хрумвания за цялостна смяна на моделите на финансиране и ръководство в опазване на здравето и учебното обучение (виж повече тук). Някои участници пък се пробваха да анулират оптималния застрахователен приход, което би било голямо нарастване на данъчно-осигурителната тежест - евентуално надявайки се да мине " апропо ".

Общото чувство е за няколко насоки на ръководството. От една страна, по-малко внимание върху обществените вложения и инфраструктурата за сметка на помощи и стратегии за бизнеса и тласъци за вложители. Подходът също ще се трансформира от безплатна помощ (субсидии) към финансиране, обвързано в друга форма с резултат и пазарен тест. Това обаче наподобява елементарно единствено на пръв взор - предстоят съответни управнически решения по към този момент стартирали големи инфраструктурни планове (магистрали и жп линии като начало). От другата страна, " слонът в стаята " са предстоящите близо 50 милиарда лв. по линия на многогодишния бюджет на Европейски Съюз и механизма за възобновяване и резистентност - а сякаш всички обикалят " на пръсти " към противоречивите хрумвания за вероятно преформатиране на плановете за еврофинансиране. На второ място - отчетлива воля за повече обществени разноски и повишение на приходите. Това, в действителност, е ненапълно закъсняла реакция, най-малко във връзка с общественото подкрепяне, което би трябвало да оказва поддръжка за най-бедните семейства (виж повече тук и тук). Изглежда обаче, че консенсусът клони към " необятен метод " - не ориентирани стратегии за най-нуждаещите се, а общо нарастване на средствата към групи от обществото по разнообразни признаци, в това число пенсионери, родители, безработни и други Заедно с това - повишение на минимална заплата, евентуално и на доста категории заети в публичния бранш. С оглед инфлационните трендове това е евентуално неизбежно, изключително в сфери, където дълготрайно липсва мотивация за развиване и привличане на човешки капитал.

Третата група включва голям брой хрумвания и ограничения, които не са нови, а даже бяха записани в желанията и тактиките на предходните ръководещи. Много от казаното към този момент съществува в някаква форма - имаме въведен развой на оценка на въздействието на законодателството, последователно се реализира междурегистрова съгласуваност и на тази база се улеснява електронното ръководство, имаме и закон за поощряване на вложенията, както и подобен за индустриалните зони, и по този начин нататък. Тук посланията са в една посока - " предходните не го направиха, отлагаха, или го свършиха неверно - ние ще се оправим по-добре ". Но даже със периоди сходен ангажимент няма по какъв начин да се оцени ex ante.

Къде са заплахите? Като начало, в случай че имаш 100 целта, все едно нямаш приоритет; семантичният взор постанова да се покаже " кое преди другото ". Кой към момента помни, че програмата на ГЕРБ и патриотите от 2017 година включваше 65 целта, 236 цели и 902 ограничения за постигането им? Ако това ще вършат и в новата коалиция, значи ще би трябвало да търсим " същинското " (но паралелно) съглашение, в което в действителност има лист на значимите неща. Всъщност целите може да кристализират още при полемиката в област " бюджет и финанси ", оставена стратегически последна. Когато се сблъскат с действителността на лимитираните запаси, договарящите ще би трябвало да вършат неминуем избор. Твърде евентуално е даже на тази полемика да не се стигне до резултат, а това да забележим при приемането на бюджета за 2022 година Впрочем, досега даже няма първи проблясъци на диалози за макрорамка и общи правила на фискална политика. И най-после, връщайки се още веднъж към основните понятия - не признаването на проблемите и избора на цели, а средствата за решаването им може да скарат партиите. А в случай че партиите са " на борда ", това носи риска от нездравословни регулации, крачки обратно в дълготрайни структурни промени или основаване на рискови механизми за дотации за милиарди, ограничаващи конкуренцията и свободата.