Да отидеш на Бали и да плачеш: Как новото поколение започна да романтизира бърнаута
Прегарянето, или бърнаутът от британски език, е един от най-разпространените психически проблеми на нашето време, който без нужното внимание може да докара до по-сериозни последствия за организма. Но за какво стана по този начин, че младежите внезапно започнаха да го романтизират?
В ерата на осведомителната отмалялост и гоненето на кариера, прегарянето се среща доста постоянно. Бягството от работната среда към естествената към този момент се счита за сантиментално, също както и съревнованието на работа кой спи минимум часове, с цел да прави най-вече работа. Животът след психическо безсилие се е трансформирал в знак на работохолизъм и целенасоченост. Въпреки това, протичащото се - както и романтизирането на всеки различен душевен проблем - може да има негативно влияние и даже да бъде рисково.
През последните години терминът " прегаряне " трайно се е открил в ежедневния ни набор от думи. Най-често това положение се свързва със стрес на работното място, който е съпроводен с психическо безсилие, отрицателни страсти, липса на мотивация, понижена работливост, разграничаване от работната среда и даже от най-близките в обкръжението ни хора.
Според изследване, оповестено в списанието Science Daily, най-често прегарянето поражда, когато персоналните и професионалните потребности не са задоволени от действителната конюнктура, а упованията са разрушени от суровата реалност.
Неудовлетвореността от работата обаче не е единствената допустима причина за психическо безсилие. През последните години се следи и връзка сред прегарянето и несъразмерното потребление на обществените мрежи. Безкрайните известия, непрекъснатите вести и изявления водят до прочувствено, психическо и вследствие на това физическо претоварване.
След началото на 20-те години на 21-ви век стана ясно, че без значение каква е повода, съвсем всеки “прегаря ”. Според изследване на Future Forum, извършено през 2021-ва година, броят на хората, които са душевен изморени от работа, е на рекордно високо равнище и освен това продължава да пораства.
Интересно е, че по-голям % от тези хора, които прегарят, са под 30-годишна възраст - т.е. представители на по този начин нареченото потомство Z. Този резултат се изяснява с фактори на икономическа неустойчивост, зародили по време на интервала им на съзряване, както и с пандемията от ковид, която ги е подтикнала да привикнат към отдалечена работа.
Известно е също, че заради общоприетоо високата им сензитивност, постоянно вследствие на хормонални промени, и случаите на стълкновение с неравноправие сред половете, най-вече дамите “прегарят ”. В някои компании представителките на нежния пол към момента срещат компликации при наемане на работа или при поискване на справедливо покачване.
Освен това, дамите по-често от мъжете би трябвало да съчетават професионалните си отговорности с домакинската работа, което води до спомагателна отмалялост и приготвя почвата за следващо прегаряне.
Прегарянето обаче към този момент е освен постоянно срещан психически проблем, само че и съвременен термин. В обществените мрежи постоянно виждаме изявления в духа на „ Нормален сън? Какво е това? Дали е в една стая с нас в този момент? “ или „ Отидох на Бали, с цел да се церя от бърнаут, нека не ви липсвам “.
Умората към този момент не е просто обезпокоителен знак, а цяло естетическо положение. Съответно колкото повече човек демонстрира своето психическо безсилие, толкоз по-ценно е то. Има няколко аргументи, които изясняват това събитие.
Най-очевидната и необятно публикувана причина за романтизирането на прегарянето е въздействието на обществените мрежи
Когато инцидентен интернет консуматор види няколко изявления поред за здрава работа и естетически издържана отмора измежду своите вести или рекомендации в обществените мрежи, у него се появява желанието да направи същото. Историите за работливост и следствията от работата до цялостно психическо безсилие основават илюзията, че другите хора са постигнали повече от вас, тъй че от вас се чака да ги „ настигнете “.
Нещо повече, в наше време е доста елементарно да се покаже „ страдалчество “ по хубав метод. След като изберете вярната музика и подобаващите филтри към този момент сте стартирали собствен личен кръг от наклонността „ последици от упоритата работа “.
Втората причина е култът към продуктивността и работохолизма
В актуалния свят, който слага комплицирани и безчет доста задания вкупом, значи несъмнено би трябвало и вие да сте като тях - да сте дейни и да работите до обратен тласък. Новите стандарти диктуват, че да бъдеш ефикасен, бърз и издирван е главната цел за всеки, който желае да успее в живота.
В този случай с демонстрирането на “прегаряне ” като че ли се потвърждава, че този човек, който в действителност работи интензивно, е заслужен за триумф и почитание измежду другите. „ Ако си изтощен, значи е имало от какво да се умориш. “
И най-после, романтизирането на “прегарянето ” може да възникне просто заради липса на познания за него
Много хора просто го бъркат с физическа отмалялост или изолирани случаи на безсилие след тежък ден. На някои хора в действителност им е мъчно да си показват, че прегарянето е заболяване, което има съществени последствия за физическото и психическото здраве.
Освен това, преглеждайки изявления за „ спа терапия “, е мъчно да се дефинира дали индивидът от другата страна на екрана в действителност страда от безсилие и дали се нуждае от помощ.
Откритата онлайн проява на сходни психологични проблеми е отличителна линия на актуалното общество. Това обаче не е толкоз безобидно, колкото наподобява на пръв взор. Романтизирането на “прегарянето ” може да докара до съществени последствия, в това число игнориране на същинския проблем, превръщането на това положение в хронична форма на безсилие и по-сериозни психологични разстройства. Романтизирането на прегарянето може по един или различен метод да приключи с меланхолия или обезпокоително разстройство.
Дългосрочното прегаряне е причина да се консултирате със експерт и да се погрижите за себе си. В последна сметка, най-важното е да запомните, че здравето и моралното благоденствие са по-ценни от преследването на нездравословни стандарти, а умората не е красиво бижу към имиджа.
В ерата на осведомителната отмалялост и гоненето на кариера, прегарянето се среща доста постоянно. Бягството от работната среда към естествената към този момент се счита за сантиментално, също както и съревнованието на работа кой спи минимум часове, с цел да прави най-вече работа. Животът след психическо безсилие се е трансформирал в знак на работохолизъм и целенасоченост. Въпреки това, протичащото се - както и романтизирането на всеки различен душевен проблем - може да има негативно влияние и даже да бъде рисково.
През последните години терминът " прегаряне " трайно се е открил в ежедневния ни набор от думи. Най-често това положение се свързва със стрес на работното място, който е съпроводен с психическо безсилие, отрицателни страсти, липса на мотивация, понижена работливост, разграничаване от работната среда и даже от най-близките в обкръжението ни хора.
Според изследване, оповестено в списанието Science Daily, най-често прегарянето поражда, когато персоналните и професионалните потребности не са задоволени от действителната конюнктура, а упованията са разрушени от суровата реалност.
Неудовлетвореността от работата обаче не е единствената допустима причина за психическо безсилие. През последните години се следи и връзка сред прегарянето и несъразмерното потребление на обществените мрежи. Безкрайните известия, непрекъснатите вести и изявления водят до прочувствено, психическо и вследствие на това физическо претоварване.
След началото на 20-те години на 21-ви век стана ясно, че без значение каква е повода, съвсем всеки “прегаря ”. Според изследване на Future Forum, извършено през 2021-ва година, броят на хората, които са душевен изморени от работа, е на рекордно високо равнище и освен това продължава да пораства.
Интересно е, че по-голям % от тези хора, които прегарят, са под 30-годишна възраст - т.е. представители на по този начин нареченото потомство Z. Този резултат се изяснява с фактори на икономическа неустойчивост, зародили по време на интервала им на съзряване, както и с пандемията от ковид, която ги е подтикнала да привикнат към отдалечена работа.
Известно е също, че заради общоприетоо високата им сензитивност, постоянно вследствие на хормонални промени, и случаите на стълкновение с неравноправие сред половете, най-вече дамите “прегарят ”. В някои компании представителките на нежния пол към момента срещат компликации при наемане на работа или при поискване на справедливо покачване.
Освен това, дамите по-често от мъжете би трябвало да съчетават професионалните си отговорности с домакинската работа, което води до спомагателна отмалялост и приготвя почвата за следващо прегаряне.
Прегарянето обаче към този момент е освен постоянно срещан психически проблем, само че и съвременен термин. В обществените мрежи постоянно виждаме изявления в духа на „ Нормален сън? Какво е това? Дали е в една стая с нас в този момент? “ или „ Отидох на Бали, с цел да се церя от бърнаут, нека не ви липсвам “.
Умората към този момент не е просто обезпокоителен знак, а цяло естетическо положение. Съответно колкото повече човек демонстрира своето психическо безсилие, толкоз по-ценно е то. Има няколко аргументи, които изясняват това събитие.
Най-очевидната и необятно публикувана причина за романтизирането на прегарянето е въздействието на обществените мрежи
Когато инцидентен интернет консуматор види няколко изявления поред за здрава работа и естетически издържана отмора измежду своите вести или рекомендации в обществените мрежи, у него се появява желанието да направи същото. Историите за работливост и следствията от работата до цялостно психическо безсилие основават илюзията, че другите хора са постигнали повече от вас, тъй че от вас се чака да ги „ настигнете “.
Нещо повече, в наше време е доста елементарно да се покаже „ страдалчество “ по хубав метод. След като изберете вярната музика и подобаващите филтри към този момент сте стартирали собствен личен кръг от наклонността „ последици от упоритата работа “.
Втората причина е култът към продуктивността и работохолизма
В актуалния свят, който слага комплицирани и безчет доста задания вкупом, значи несъмнено би трябвало и вие да сте като тях - да сте дейни и да работите до обратен тласък. Новите стандарти диктуват, че да бъдеш ефикасен, бърз и издирван е главната цел за всеки, който желае да успее в живота.
В този случай с демонстрирането на “прегаряне ” като че ли се потвърждава, че този човек, който в действителност работи интензивно, е заслужен за триумф и почитание измежду другите. „ Ако си изтощен, значи е имало от какво да се умориш. “
И най-после, романтизирането на “прегарянето ” може да възникне просто заради липса на познания за него
Много хора просто го бъркат с физическа отмалялост или изолирани случаи на безсилие след тежък ден. На някои хора в действителност им е мъчно да си показват, че прегарянето е заболяване, което има съществени последствия за физическото и психическото здраве.
Освен това, преглеждайки изявления за „ спа терапия “, е мъчно да се дефинира дали индивидът от другата страна на екрана в действителност страда от безсилие и дали се нуждае от помощ.
Откритата онлайн проява на сходни психологични проблеми е отличителна линия на актуалното общество. Това обаче не е толкоз безобидно, колкото наподобява на пръв взор. Романтизирането на “прегарянето ” може да докара до съществени последствия, в това число игнориране на същинския проблем, превръщането на това положение в хронична форма на безсилие и по-сериозни психологични разстройства. Романтизирането на прегарянето може по един или различен метод да приключи с меланхолия или обезпокоително разстройство.
Дългосрочното прегаряне е причина да се консултирате със експерт и да се погрижите за себе си. В последна сметка, най-важното е да запомните, че здравето и моралното благоденствие са по-ценни от преследването на нездравословни стандарти, а умората не е красиво бижу към имиджа.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ