В миналото учените смятали, че в сперматозоидите има малки човечета
Преформизмът през XVII-и и XVIII- век била доста известна доктрина: хората тогава вярвали, че в сперматозоидите има дребни човечета. По това време се е вихрела същинска научна война: учените не могли да реализират единодушие във връзка с произхода на индивида (не приказваме за еволюционния му генезис, а за биологическия). Връзката сред секса и бебетата била явна, само че по какъв начин се получавали децата, по този начин и никой не знаел.
Съществували две съществени теории. Първата се наричала епигенезис: група неидентифицирани кафези постепенно се развиват по избран облик и получават набор от характерности. Втората доктрина носи названието преформизъм: съгласно нея в сперматозоидите или яйцеклетките авансово има дребни човечета, които стартират да порастват незабавно след зачеването.
Хората харесвали концепцията за механичната галактика. епигенезисът не се вписвал в тази концепция – съгласно тази доктрина нито сперматозоидите, нито яйцеклетките са „ човечета “ и даже в началото не са живи, а единствено по време на бременността от тях се образувала някаква „ витална същина “. Проформизмтъ бил надалеч по-разбираем: дребни копия на съществуващи към този момент хора, които при верни условия се увеличавали.
Един от най-известните проформисти бил Николаас Хартсойкър – възпитаник на Антони ван Льовенхук, прочут като бащата на микробиологията. Двамата били първите, които „ видели “ човечета в човешката сперма. Според Хартсойкър нямало никаква „ витална същина “ в сперматозоидите, а дребни преплетени фигурки. Той описал това, което видял вътре в семенната течност и направил подробни рисунки. Това съвсем за век станало решителен мотив в интерес на преформизма.
Когато се появило по-добро съоръжение и спермата можело да се изследва по-добре, станало ясно, че в нея няма никакви дребни човечета.
