Нов пристанищен терминал не е нужен на Бургас и това е експертният отговор
Предвиждаме в идващите години да бъдат построени още 3 дълбоководни корабни места, които след построяването се трансферират на Директива за птиците “Пристанищна инфраструктура “ и стават държавна благосъстоятелност
- Г-н Балев, каква е Вашата позиция във връзка въпроса за създаване на спомагателен товарен терминал като уголемение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2? Имаше съществени политически безредици по тази тематика и не мога да не Ви попитам първо това.
- Не бих желал да влизам в дискусия с никоя от политическите сили, защото нашата работа е строго бизнес насочена.
Всъщност, експертният отговор е, че нов пристанищен терминал не е необходим. Необходимостта му не е стопански оправдана, а евентуалнотото му изграждане би генерирало голям разход.
Само за съпоставяне ще кажа, че новото дълбоководно корабно място, което строим, коства към 60 млн. евро за създаване и още 35 млн. евро за удълбочаване. Представете си, този дълбоководен терминал би коствал сред 120 и 200 млн. евро, несъмнено според от размера му. Тази сума би трябвало да бъде извадена от бюджета на страната, и то без никаква визия за възвръщаемостта на инвестицията.
По същия метод през 2005 година се построи Терминал Изток 2 ( " Японското пристанище " ), който страната ще изплаща до 2028 година След като станахме концесионер, ние поехме огромна част от тази тежест и изплащаме огромна част от този заем. Тук бих желал да вмъкна и с горделивост да отбележа, че концесионните такси, които сме заплатили за тези 12 година, са в размер над 45 млн. лв.. За същия период БМФ Порт Бургас е внесло налози и осигуровки в размер на над 111 млн. лв..
Наличната пристанищна инфраструктура и пристанищната инфраструктура в развой на създаване на Пристанищен терминал Бургас Запад – ( " Контейнерен терминал " ), напълно умерено (по данни на направените разбори за разноски и ползи) могат да поемат пристанищния товарооборот най-малко за идващите 30 години.
БМФ Порт Бургас, Терминал Запад (Контейнерен терминал)
- Какво предвиждате да се реализира през идващите няколко години за развиването и модернизацията Вашата активност?
- Както към този момент знаете, през 2023 година, започнахме построяването и на ново дълбоководно корабно място 28, с дължина 265 метра и дълбочина на прегазване от 15,50 метра. Към кейовото място ще бъдат обособени и тилови складови площи за предпазване на товари. Корабното място ще има опция да приема най-големите разчетни кораби за Черно море. Предвиждаме в идващите години да бъдат построени още 3 такива дълбоководни корабни места, които след построяването се трансферират на Директива за птиците “Пристанищна инфраструктура “, т.е стават държавна благосъстоятелност. Това, както споделих нагоре, напълно обезсмисля построяването на нов товарен терминал, като уголемение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2.
Бих желал да загатна още един факт, че строителството на нови корабни места се съпътства с създаване на прилежащи складови площи, ЖП и авто инфраструктура. В случая обаче построяването на спомагателен нов терминал е невероятно, заради плануваните извънредно тесните тилови зони, които не разрешат построяването на задоволително хранилища и най-много жп и автовръзки.
БМФ Порт Бургас, Терминал Изток 2 (Шеврон)
- И в умозаключение – какво още е нужно на Бургас в тази посока, господин Балев?
- Вместо утопични и нереални проекти, лишени от всякаква пазарна и икономическа логичност, развиването на Пристанище Бургас и града като цяло изисква прагматичен метод. Той би трябвало да е учреден на деликатен разбор по отношение на инфраструктурата за достъп, нужна за оптимизация на работата, за привличането както на нови клиенти на пристанището, по този начин и на нови промишлености в района.
Администрацията на кмета на град Бургас постави първите стъпки за това, като обособи функционално индустриалната зона в Бургас, което безспорно е голям триумф за града и района поради забележителния брой предприятия, които бяха привлечени на територията на града. За подобряването на икономическите процеси в пристанището и града е належащо да се развият и добавят планове за автомобилна съгласуваност на пристанищния комплекс с Автомагистрала „ Тракия “, с цел да се избегне образуването на сега съществуващите " тапи " на автомобилния трафик, да се работи с икономическите оператори за отделяне на спомагателни зони за престой и изчакване на камиони (каквито бяха направени преди 5 години и взеха решение казуса с чакащите по пътищата камиони със зърно), да се доразвиват индустриалните зони на града и транспортната им съгласуваност с пристанището, по метод, който не пречи на пътническия поток.
Като предстоящ резултат от реализацията на гореописаните планове е даване на функционална съгласуваност на пристанището с хинтерланда, което от своя страна ще даде опция на пристанищните оператори да се развиват, инвестирайки в нови мощности за привличане на нови клиенти и увеличение на товарооборота.
БМФ Порт Бургас, Терминал Изток 2 (Зърнен терминал) 
БМФ Порт Бургас, Терминал Запад (Контейнерен терминал)
- Г-н Балев, каква е Вашата позиция във връзка въпроса за създаване на спомагателен товарен терминал като уголемение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2? Имаше съществени политически безредици по тази тематика и не мога да не Ви попитам първо това.
- Не бих желал да влизам в дискусия с никоя от политическите сили, защото нашата работа е строго бизнес насочена.
Всъщност, експертният отговор е, че нов пристанищен терминал не е необходим. Необходимостта му не е стопански оправдана, а евентуалнотото му изграждане би генерирало голям разход.
Само за съпоставяне ще кажа, че новото дълбоководно корабно място, което строим, коства към 60 млн. евро за създаване и още 35 млн. евро за удълбочаване. Представете си, този дълбоководен терминал би коствал сред 120 и 200 млн. евро, несъмнено според от размера му. Тази сума би трябвало да бъде извадена от бюджета на страната, и то без никаква визия за възвръщаемостта на инвестицията.
По същия метод през 2005 година се построи Терминал Изток 2 ( " Японското пристанище " ), който страната ще изплаща до 2028 година След като станахме концесионер, ние поехме огромна част от тази тежест и изплащаме огромна част от този заем. Тук бих желал да вмъкна и с горделивост да отбележа, че концесионните такси, които сме заплатили за тези 12 година, са в размер над 45 млн. лв.. За същия период БМФ Порт Бургас е внесло налози и осигуровки в размер на над 111 млн. лв..
Наличната пристанищна инфраструктура и пристанищната инфраструктура в развой на създаване на Пристанищен терминал Бургас Запад – ( " Контейнерен терминал " ), напълно умерено (по данни на направените разбори за разноски и ползи) могат да поемат пристанищния товарооборот най-малко за идващите 30 години.
БМФ Порт Бургас, Терминал Запад (Контейнерен терминал) - Какво предвиждате да се реализира през идващите няколко години за развиването и модернизацията Вашата активност?
- Както към този момент знаете, през 2023 година, започнахме построяването и на ново дълбоководно корабно място 28, с дължина 265 метра и дълбочина на прегазване от 15,50 метра. Към кейовото място ще бъдат обособени и тилови складови площи за предпазване на товари. Корабното място ще има опция да приема най-големите разчетни кораби за Черно море. Предвиждаме в идващите години да бъдат построени още 3 такива дълбоководни корабни места, които след построяването се трансферират на Директива за птиците “Пристанищна инфраструктура “, т.е стават държавна благосъстоятелност. Това, както споделих нагоре, напълно обезсмисля построяването на нов товарен терминал, като уголемение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2.
Бих желал да загатна още един факт, че строителството на нови корабни места се съпътства с създаване на прилежащи складови площи, ЖП и авто инфраструктура. В случая обаче построяването на спомагателен нов терминал е невероятно, заради плануваните извънредно тесните тилови зони, които не разрешат построяването на задоволително хранилища и най-много жп и автовръзки.
БМФ Порт Бургас, Терминал Изток 2 (Шеврон) - И в умозаключение – какво още е нужно на Бургас в тази посока, господин Балев?
- Вместо утопични и нереални проекти, лишени от всякаква пазарна и икономическа логичност, развиването на Пристанище Бургас и града като цяло изисква прагматичен метод. Той би трябвало да е учреден на деликатен разбор по отношение на инфраструктурата за достъп, нужна за оптимизация на работата, за привличането както на нови клиенти на пристанището, по този начин и на нови промишлености в района.
Администрацията на кмета на град Бургас постави първите стъпки за това, като обособи функционално индустриалната зона в Бургас, което безспорно е голям триумф за града и района поради забележителния брой предприятия, които бяха привлечени на територията на града. За подобряването на икономическите процеси в пристанището и града е належащо да се развият и добавят планове за автомобилна съгласуваност на пристанищния комплекс с Автомагистрала „ Тракия “, с цел да се избегне образуването на сега съществуващите " тапи " на автомобилния трафик, да се работи с икономическите оператори за отделяне на спомагателни зони за престой и изчакване на камиони (каквито бяха направени преди 5 години и взеха решение казуса с чакащите по пътищата камиони със зърно), да се доразвиват индустриалните зони на града и транспортната им съгласуваност с пристанището, по метод, който не пречи на пътническия поток.
Като предстоящ резултат от реализацията на гореописаните планове е даване на функционална съгласуваност на пристанището с хинтерланда, което от своя страна ще даде опция на пристанищните оператори да се развиват, инвестирайки в нови мощности за привличане на нови клиенти и увеличение на товарооборота.
БМФ Порт Бургас, Терминал Изток 2 (Зърнен терминал) БМФ Порт Бургас, Терминал Запад (Контейнерен терминал) Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ